Читаем Предани полностью

– Нека те предупредя съвсем приятелски – казва тя, след като минаваме през

скенера. – Може би хората ще те гледат с любопитство.

Коридорите постепенно се пълнят, явно сега идва новата смяна.

– Тук почти всеки те познава – продължава тя. – Хората в Бюрото често гледат

екраните, а през последните няколко месеца ти се оказа в центъра на доста събития.

Повечето от младите хора мислят, че си много смела.

– Браво – промърморвам и усещам кисел вкус в устата си. – Винаги съм искала да

постигна точно това – да бъда смелата героиня на екрана, а не да се чудя как –

примерно – да не умра.

– Не исках да омаловажавам всичко, през което си минала. Съжалявам, ако е

прозвучало така – казва тя и спира, за да ме погледне.

Все още не мога да свикна с мисълта, че всички тези хора са ни наблюдавали

постоянно. Искам да намеря нещо, с което да прикрия разголения си живот, да се притая

някъде, за да не ме гледа никой повече. Но Зоуи не може да направи нищо по този

въпрос, затова замълчавам.

Повечето от хората по коридорите са в униформи в два цвята – тъмносиньо и зелено.

Някои са разкопчали саката, якетата или ризите си и под тях носят шарени тениски в най-

различни цветове, на някои от които има и рисунки.

– Цветовете на униформите ви означават ли нещо? – питам.

– Да, всъщност да. Тъмносините униформи са за учени, изследователи, а зелените са

за персонала по поддръжката.

– Значи зелените са като безкастовите?

– Не – отвръща тя. – Тук нещата не са като в града. Всеки прави каквото може и на

каквото е способен, за да помага за крайната цел на мисията ни. Всеки един човек е

ценен и важен.

Оказва се права – хората не откъсват очи от мен. Някои задържат поглед за секунди,

други ме сочат, изричат името ми. Сякаш това име не е мое, а тяхно! Сковавам се, вървя

неестествено.

– Много от работниците по поддръжката преди години бяха част от експеримента в

Индианополис. Това е град недалеч от тук – казва Зоуи. – Но за тях този преход беше

малко по-лесен, отколкото ще е за вас. Индианополис нямаше поведенческите

характеристики на хората във вашия град. – Тя прави пауза. – Имам предвид кастите.

Няколко поколения след началото на експеримента, когато вашият град за разлика от

другите оцеля, без да бъде разкъсан от войни, Бюрото въведе кастите в няколко по-нови

града – Сейнт Луис, Детройт, Минеаполис. Тогава то използва сравнително новия

експеримент в Индианополис за контролна група. Винаги са разполагали експериментите

си в Средния запад, защото там има по-големи разстояния между населените места. На

изток градовете почти се сливат.

– И в Индианополис... оправихте им гените и просто ги набутахте в някакъв си град

някъде си. Без касти?

– Те имаха много сложна система от правила, но... да, като цяло така се получи.

– И не проработи?

– Не – свива устни тя. – Генетично увредени хора, които са преживели много страдания

и не са били научени да живеят по различен начин, какъвто ефект имат кастите,

проявяват склонност към унищожение. Този експеримент пропадна много бързо. Оцеля

само до трето поколение. Чикаго – вашият град, – както и другите градове, в които

имаше касти, оцеляха много по-дълго.

Чикаго. Колко странно. Това, което винаги съм наричала просто „у дома“, си има име.

Градът сякаш се свива в съзнанието ми, става мъничък колкото една дума.

– Значи тук се занимавате с тази работа от доста време, а? – питам.

– Да, наистина от доста време. Поради естеството на работата ни Бюрото не е като

останалите правителствени агенции, и в крайна сметка мястото е доста отдалечено от

правителствените органи. Нашето знание се предава от родители на деца, не разчитаме

на случайни назначения и не правим открити интервюта за работни места. През целия си

живот съм била обучавана за това, с което се занимавам сега.

През прозореца виждам странно превозно средство. Има форма на птица, заострен

нос и две подобни на крила неща отстрани. Но пък има и колела. Като кола.

– Това ли е въздушният транспорт? – питам и посочвам към нещото.

– Да – усмихва се тя. – Това е самолет. Може да те повозим някой път, ако не ти се

струва прекалено безстрашно.

Не реагирам на играта на думи. Не мога лесно да забравя как ме позна в мига, в който

ме видя.

Дейвид стои и ни чака до една от вратите в дъното на коридора. Вдига ръка и ни

помахва.

– Здравей, Трис – казва той. – Благодаря ти, че я доведе тук, Зоуи.

Тя ми се усмихва и си тръгва. Докато я гледам как се отдалечава, изведнъж ми се

приисква да не ме оставя сама с Дейвид и със спомена как му бях крещяла преди

няколко часа. Но той не обелва и дума за това. Прокарва картата си пред вратата и тя се

отваря.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Анафем
Анафем

Новый шедевр интеллектуальной РїСЂРѕР·С‹ РѕС' автора «Криптономикона» и «Барочного цикла».Роман, который «Таймс» назвала великолепной, масштабной работой, дающей пищу и СѓРјСѓ, и воображению.Мир, в котором что-то случилось — и Земля, которую теперь называют РђСЂР±ом, вернулась к средневековью.Теперь ученые, однажды уже принесшие человечеству ужасное зло, становятся монахами, а сама наука полностью отделяется РѕС' повседневной жизни.Фраа Эразмас — молодой монах-инак из обители (теперь РёС… называют концентами) светителя Эдхара — прибежища математиков, философов и ученых, защищенного РѕС' соблазнов и злодейств внешнего, светского мира — экстрамуроса — толстыми монастырскими стенами.Но раз в десять лет наступает аперт — день, когда монахам-ученым разрешается выйти за ворота обители, а любопытствующим мирянам — войти внутрь. Р

Нил Стивенсон , Нил Таун Стивенсон

Фантастика / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Фантастика / Социально-философская фантастика
Первый шаг
Первый шаг

"Первый шаг" – первая книга цикла "За горизонт" – взгляд за горизонт обыденности, в будущее человечества. Многие сотни лет мы живём и умираем на планете Земля. Многие сотни лет нас волнуют вопросы равенства и справедливости. Возможны ли они? Или это только мечта, которой не дано реализоваться в жёстких рамках инстинкта самосохранения? А что если сбудется? Когда мы ухватим мечту за хвост и рассмотрим повнимательнее, что мы увидим, окажется ли она именно тем, что все так жаждут? Книга рассказывает о судьбе мальчика в обществе, провозгласившем социальную справедливость основным законом. О его взрослении, о любви и ненависти, о тайне, которую он поклялся раскрыть, и о мечте, которая позволит человечеству сделать первый шаг за горизонт установленных канонов.

Сабина Янина

Фантастика / Научная Фантастика / Социально-психологическая фантастика / Социально-философская фантастика
Будущее
Будущее

На что ты готов ради вечной жизни?Уже при нашей жизни будут сделаны открытия, которые позволят людям оставаться вечно молодыми. Смерти больше нет. Наши дети не умрут никогда. Добро пожаловать в будущее. В мир, населенный вечно юными, совершенно здоровыми, счастливыми людьми.Но будут ли они такими же, как мы? Нужны ли дети, если за них придется пожертвовать бессмертием? Нужна ли семья тем, кто не может завести детей? Нужна ли душа людям, тело которых не стареет?Утопия «Будущее» — первый после пяти лет молчания роман Дмитрия Глуховского, автора культового романа «Метро 2033» и триллера «Сумерки». Книги писателя переведены на десятки иностранных языков, продаются миллионными тиражами и экранизируются в Голливуде. Но ни одна из них не захватит вас так, как «Будущее».

Алекс Каменев , Дмитрий Алексеевич Глуховский , Лиза Заикина , Владимир Юрьевич Василенко , Глуховский Дмитрий Алексеевич

Приключения / Современная русская и зарубежная проза / Фантастика / Научная Фантастика / Социально-психологическая фантастика / Социально-философская фантастика / Современная проза