Читаем Петата планина полностью

Илия отпи още вино. Жената забеляза, че е казала нещо, което сигурно не му бе харесало, и реши да промени темата на разговора.

— Ти изкачи ли се на Петата планина? — запита го тя.

Той кимна.

Би искала да го попита какво е видял там горе и как е успял да се спаси от небесния огън, но на него като че ли не му се говореше.

„Той е пророк и вижда това, което става в сърцето ми“, каза си тя.

Откакто израилтянинът се бе появил в живота й, всичко се бе променило. Дори и бедността понасяше по-лесно, защото този чужденец бе събудил у нея непознато досега чувство — любов. Когато синът й се разболя, тя трябваше да се пребори с всички съседи, за да продължи Илия да живее у тях.

Знаеше, че за него Господ има много по-голямо значение от всичко, което ставаше под небето. Бе осъзнала, че това е невъзможна мечта. Мъжът пред нея всеки момент можеше да си тръгне и да пролее кръвта на Иезавел, без никога да се завърне и да разкаже за случилото се.

Въпреки това тя продължаваше да го обича, защото за пръв път в живота си бе познала свободата. Можеше да го обича, без той никога да узнае. Не се нуждаеше от неговото позволение, за да чувства колко й липсва, когато го няма. Можеше да мисли за него по цял ден, да го чака за вечеря и да се тревожи за това, което другите вероятно крояха срещу чужденеца.

Свободата означава да чувстваш това, което сърцето ти силно желае, независимо от мнението на околните. Жената вече се бе преборила с приятели и съседи чужденецът да остане в дома й, нямаше защо да се бори със самата себе си.

Илия пийна още малко вино, извини се и се прибра в стаята си. Тя излезе да се порадва на детето си, което играеше пред къщата, и реши да се поразходи.

Чувстваше се свободна, защото любовта освобождава.

Илия стоя дълго, забил поглед в стената на стаята си. Накрая реши да повика своя ангел.

— Душата ми е в опасност — каза му той.

Ангелът мълчеше, Илия се почуди дали да продължи разговора, но вече беше късно: не биваше да вика ангела без причина…

— Когато съм с тая жена, не се чувствам добре.

— Напротив — отвърна ангелът. — И точно това те притеснява. Защото можеш да се влюбиш в нея.

Илия се засрами, тъй като ангелът добре познаваше душата му.

— Любовта е опасна — каза той.

— Да, много — отговори ангелът. — И какво от това? След тези думи изчезна.

Съмненията, които измъчваха душата му, бяха чужди на неговия ангел. Да, Илия познаваше любовта — бе видял царят на Израил да се отрича от Господа заради Иезавел, принцесата на Сидон, която бе завладяла сърцето му. Според преданията цар Соломон бе изгубил трона си заради някаква чужденка. Цар Давид бе изпратил на сигурна смърт един от най-добрите си приятели, защото се бе влюбил в жена му. Заради Далила Самсон бе пленен, а очите му бяха извадени от филистимците.

Разбира се, че познаваше любовта! Историята бе пълна с трагични примери. Макар и да не бе чел Светото писание, бе видял как приятелите му и техните приятели по цели нощи чезнат в страдания и надежди. Ако Илия имаше жена в Израил, едва ли би послушал Господ да напусне града и сега сигурно щеше да е мъртъв.

„Започвам безсмислена битка — рече си той. — В тази битка ще победи любовта и аз ще обичам тази жена до края на дните си. Господи, изпрати ме обратно в Израил, за да не бъда принуден да й кажа това, което чувствам. Защото тя не ме обича и ще ми отвърне, че сърцето й е погребано заедно с тялото на нейния геройски загинал съпруг.“

На другия ден Илия отново срещна коменданта. От него научи, че са били вдигнати още няколко шатри.

— Какво е съотношението на силите в момента? — попита го той.

— Няма да дам подобни сведения на врага на Иезавел.

— Аз съм съветник на градоначалника — отвърна Илия. — Вчера следобед той ме назначи за свой помощник. На теб ти е било съобщено за това и сега си длъжен да ми дадеш отговор.

Комендантът изпита неудържимо желание да убие Илия начаса, но вместо това отговори:

На всеки от нашите воини се падат по двама асирийци. Илия знаеше, че врагът се нуждае от значително по-многочислена армия, за да победи, и каза:

— В такъв случай наближава най-подходящият момент за започване на преговори. Те ще си дадат сметка, че проявяваме благородство, и ще сключим мир при много добри условия. На всеки пълководец му е известно, че за да бъде превзет един град, са необходими пет нападателя срещу всеки защитник.

— Те ще станат толкова, ако не ги атакуваме сега.

— Макар и да разполагат с достатъчно продоволствия, водата няма да им стигне. И тогава ще настъпи моментът да преговарят с нашите пратеници.

— А кога ще дойде този момент?

— Ще изчакаме броят на асирийските воини да нарасне още малко. Когато положението при тях стане непоносимо, те ще бъдат принудени да ни нападнат. Но при съотношение трима или четирима срещу всеки от нашите те знаят много добре, че ще бъдат разбити. Точно тогава пратениците ни ще им предложат мир, свободно преминаване през земите ни и вода. Това е планът на градоначалника.