Читаем Нещо лично полностью

Живият забави отговора си. Само поклати глава, пое си въздух и безпомощно разпери ръце. Въпросът беше повторен. Този път живият отговори нещо. Окървавената му уста с мъка произнесе три-четири думи и това беше всичко. Може би: той ни скочи или те ни скочиха, или успяха да се изплъзнат, или не успяхме да ги хванем.

Гигантът обработи информацията, навел огромната си глава. После я вдигна отново, сякаш за да преглътне новините в буквалния смисъл. Мълча в продължение на минута, след което проговори отново. Езикът на тялото му беше насилено дружелюбен, което най-вероятно означаваше, че е решил да се подиграе с нещастника, след като се разбра, че няма да получи по-сериозна информация. Бяхте двама, нали? И те са били двама. Мъж и някаква мадама. Тя ли ти размаза физиономията? И прочие, и прочие. Думи, изпълнени с унижение и сарказъм. От мястото си виждах част от лицето на живия, което ставаше все по-нещастно и угрижено, дори малко ужасено. Сякаш знаеше какво ще последва.

И то последва.

Гигантът се раздвижи с изненадваща за масата си лекота. Свита в юмрук с размерите на топка за боулинг, дясната му ръка се стрелна напред в синхрон със завъртането на кръста и раменете. Ударът попадна право в обезобразеното лице на нещастника, който отхвръкна към отворената лява врата, блъсна се в нея и се строполи по очи на бетона.

— Забележително — рекох. — Подобен вид лидерство не преподават дори в Уест Пойнт.

Мъжът лежеше на земята, без да помръдва. Хлапакът с мазната коса го зяпаше с отворена уста. Кейси Найс също. После телефонът й отново пропя. Поредният есемес. Тя откъсна очи от гледката през прозореца.

— Генерал О’Дей праща имейл с информацията от МИ5 — каза тя. — Би трябвало да я получим след минута.

След тези думи тя кликна върху друга икона и зачака.

Гигантът долу остана неподвижен за миг, после извърна огромната си глава към бентлито и шофьорът забърза да му отвори вратата. Шефът се насочи натам, изравни се с нея и започна процедурата по сгъването. Приклекна, прибра лакти, направи чупка в кръста, сви рамене и се гмурна с главата напред. Едновременно с това увеличи завъртането на тялото, позволявайки на задника си да стигне пръв до седалката. Шофьорът затръшна вратата след него, заобиколи дългата предница и зае мястото си зад волана. Колата включи на заден, направи маневра и напусна паркинга.

Двама от пристигналите с ягуара скочиха в него и последваха спортната лимузина. Другите двама обърнаха живия по гръб, хванаха го под мишниците и коленете и го хвърлиха обратно в каросерията. После затвориха вратите и заключиха дръжките. Единият извади розова банкнота с вдъхващи респект размери и я подаде на хлапака. Петдесет британски лири, машинално отчетох аз. После се качиха в кабината на буса, дадоха на заден и подкараха след ягуара. Хлапакът остана сам под жълтеникавата светлина на лампата с банкнотата в ръка. От изражението му личеше, че е очаквал повече — може би похвала, потупване по рамото и обещание да го включат в бандата. Изглеждаше безкрайно разочарован. През главата му най-вероятно минаваха мисли от сорта на: Мога да измъкна петдесет шибани лири и като хлопна някоя бабичка по главата. Или нещо в този смисъл.

Телефонът на Кейси Найс издаде различен звук, наподобяващ тихо изщракване.

— Имейлът от генерал О’Дей — обяви тя.

Който се оказа празен с изключение на прикачения файл. Найс кликна върху него и на дисплея се появи гъсто изписан документ. Настанихме се един до друг на леглото, бедро до бедро. Тя вдигна телефона помежду ни, за да четем заедно. Самото заглавие на това резюме на организираната престъпност във и около Ромфорд беше сухо, академично и дълго три реда. Явно такъв беше стилът на британските тайни служби. Тоест на Кеймбридж. Не много различен от стила на Йейл. Но нямаше нищо общо с Уест Пойнт. Нищо общо и с реалния свят.

Встъпителният абзац същевременно отричаше и признаваше наличието на организирана престъпност. Беше нещо като уговорка. Нищо не било доказано, нямало присъди, но иначе предлаганата информация била солидна и достоверна. По-нататък се обясняваше, че нищо не било подплатено с доказателства и нямало присъди, защото свидетелите били притискани и от други фактори. Последните не бяха уточнени, но аз предположих, че става въпрос за подкупи на местните правоохранителни органи.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Глазами жертвы
Глазами жертвы

Продолжение бестселлеров «Внутри убийцы» (самый популярный роман в России в 2020 г.) и «Заживо в темноте». В этом романе многолетний кошмар Зои Бентли наконец-то закончится. Она найдет ответы на все вопросы…Он – убийца-маньяк, одержимый ею.Она – профайлер ФБР, идущая по его следу.Она может думать, как убийца.Потому что когда-то была его жертвой..УБИЙЦА, ПЬЮЩИЙ КРОВЬ СВОИХ ЖЕРТВ?Профайлер ФБР Зои Бентли и ее напарник, агент Тейтум Грей повидали в жизни всякое. И все же при виде тела этой мертвой девушки даже их пробирала дрожь.ВАМПИР? – ВРЯД ЛИ. НО И НЕ ЧЕЛОВЕКПочерк убийства схож с жуткими расправами Рода Гловера – маньяка, за которым они гоняются уже не первый месяц. Зои уверена – это его рук дело. Какие же персональные демоны, из каких самых темных глубин подсознания, могут заставить совершать подобные ужасы? Ответ на этот вопрос – ключ ко всему.ОДНАКО МНОГОЕ ВЫГЛЯДИТ СТРАННОУбийство произошло в доме, а не на улице. Жертве зачем-то несколько раз вводили в руку иглу. После смерти кто-то надел ей на шею цепочку с кулоном и укрыл одеялом. И главное: на месте убийства обнаружены следы двух разных пар мужских ботинок…«Идеальное завершение трилогии! От сюжета кровь стынет в жилах. Майк Омер мастерски показал, на что нужно сделать упор в детективах, чтобы истории цепляли. Книга получилась очень напряженной и динамичной, а герои прописаны бесподобно, так что будьте готовы к тому, что от романа невозможно будет оторваться, пока не перелистнёте последнюю страницу. Очень рекомендую этот триллер всем тем, кто ценит в книгах завораживающую и пугающую атмосферу, прекрасных персонажей и качественный сюжет». – Гарик @ultraviolence_g.«Майк Омер реально радует. Вся трилогия на едином высочайшем уровне – нечастое явление в литературе. Развитие сюжета, характеров основных героев, даже самого автора – все это есть. Но самое главное – у этой истории есть своя предыстория. И она обязательно будет издана! Зои Бентли не уходит от нас – наоборот…» – Владимир Хорос, руководитель группы зарубежной остросюжетной литературы.«Это было фантастически! Третья часть еще более завораживающая и увлекательная. Яркие персонажи, интересные и шокирующие повороты, вампиризм, интрига… Омер набирает обороты в писательском мастерстве и в очередной раз заставляет меня не спать ночами, чтобы скорее разгадать все загадки. Поистине захватывающий триллер! Лучшее из всего, что я читала в этом жанре». – Полина @polly.reads.

Майк Омер

Детективы / Про маньяков / Триллер / Зарубежные детективы
Секреты Лилии
Секреты Лилии

1951 год. Юная Лили заключает сделку с ведьмой, чтобы спасти мать, и обрекает себя на проклятье. Теперь она не имеет права на любовь. Проходят годы, и жизнь сталкивает девушку с Натаном. Она влюбляется в странного замкнутого парня, у которого тоже немало тайн. Лили понимает, что их любовь невозможна, но решает пойти наперекор судьбе, однако проклятье никуда не делось…Шестьдесят лет спустя Руслана получает в наследство дом от двоюродного деда Натана, которого она никогда не видела. Ее начинают преследовать странные голоса и видения, а по ночам дом нашептывает свою трагическую историю, которую Руслана бессознательно набирает на старой печатной машинке. Приподняв покров многолетнего молчания, она вытягивает на свет страшные фамильные тайны и раскрывает не только чужие, но и свои секреты…

Нана Рай , Анастасия Сергеевна Румянцева

Триллер / Исторические любовные романы / Фантастика / Мистика / Романы
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры