Читаем Не се връщай полностью

Просто не успя да се сдържи. Момичето заобиколи червеното купе и излезе на тротоара. Носеше жълта тениска, дънково яке и черен торбест панталон. Беше обула на бос крак жълти маратонки без връзки. Слаба, с дълги крайници. Остри лакти и колене, коса с цвета на изсъхнала слама — дълга, вълниста, разделена на път, стигаща до средата на гърба. Лицето й беше още детско, като на всеки тийнейджър. Сини очи над високи скули, разтеглени в насмешлива полуусмивка устни — сякаш животът й беше пълен с малки неприятности, които съумяваше да посрещне с търпение и добронамереност.

Момичето пое на север, в обратна посока.

— Гледай напред, Ричър — предупреди го Търнър. — Натисни газта и я задмини, без да спираш. Това е заповед! Карай до края на улицата. По-късно ще установим дали това е тя и ще решим какво да правим.

Ричър се подчини. Колата увеличи ход, достигайки скоростта на човек, който бяга за здраве. Задминаха момичето в момента, в който заобикаляше бялата кола на военното ченге, без да й обръща внимание. Явно не знаеше, че тази кола е на улицата заради нея. Не са й казали, помисли си Ричър. А и какво да й кажат? Здравей, малката, ние сме тук, за да арестуваме баща ти, в случай че се появи. Ти не го познаваш, но от известно време той знае за твоето съществуване.

Фигурата на момичето бавно се смаляваше в страничното огледало. Не след дълго колата стигна до Т-образното кръстовище и зави наляво. Ричър я погледна за последен път и натисна газта.

Никой не ги последва. Изминаха стотина метра, спряха и зачакаха. Улицата зад тях беше все така пуста. Теоретично погледнато, това беше леко разочарование, но Ричър не го усети като такова. В този конкретен момент изобщо не мислеше за двамата оцелели пътници от онази кола с хлътналите врати, които не бяха успели да се качат на самолета. Сега те бяха най-малката му грижа.

— Казаха ми, че живее в кола — промърмори той.

— Може би майка й си е намерила нова работа. Или нов приятел.

— Забеляза ли някакви възможности за наблюдение?

— Нищо, поне на пръв поглед.

— Може би трябва да се присъединим към компанията и да паркираме на улицата. Ако не излезем от колата, нищо няма да ни се случи.

— Аз пък мисля, че има по-добър начин — поклати глава Търнър и се наведе над картата.

Миг по-късно започна да се оглежда във всички посоки, очевидно търсейки достатъчно високо място за наблюдение. Южно от тях имаше много такива — главно на Холивуд Хилс. Хълмовете се издигаха над смога, но бяха много далече, а и от юг нямаше видимост към предната част на къщата. В крайна сметка тя избра една точка на северозапад, на естакадата, свързваща 134-та и 101-ва. Беше достатъчно висока и почти заобикаляше малкия квартал.

— Бихме могли да симулираме повреда, стига на рампата да има банкет. Прегряване или нещо подобно. Колата ни изглежда напълно подходяща за аварии от подобен тип. Можем да останем там с часове. ФБР не предлага пътна помощ, а ако се появи някоя патрулка на лосанджелиската полиция, ще им кажем: „Окей, окей, потегляме. Моторът ни вече изстина“.

— По-скоро ще се появи главен сержант Еспин, който наблюдава околността и няма как да пропусне спрялата там кола — каза Ричър.

— В такъв случай потегляме в момента, в който при нас спре кола без отличителни знаци — кимна Търнър. — Ако е Еспин, ще му се измъкнем някъде из лабиринтите на Бърбанк.

— Ще му се измъкнем далече преди Бърбанк — поправи я Ричър. — Бас държа, че не са му дали някоя състезателна кола.

Започнаха да се оглеждат за заложна къща. Искаха да купят една качествена вещ за кратко ползване, която да платят с крадена кредитна карта. Поеха по задните улички към Западен Холивуд и не след дълго установиха, че имат доста голям избор.

— Покажете ми най-добрите бинокли, с които разполагате — каза Ричър на човека зад тезгяха на първото магазинче, в което влязоха.

Биноклите се оказаха доста, повечето от тях стари. Което беше нормално. Преди години, по времето на баща му, бинокли се купували просто защото се предлагали. Във всяка къща имало по един от тях, обикновено в комплект с енциклопедия. Които никой не използвал. Или 8-милиметрова видеокамера — в случай че в къщата живее семейство на висш офицер, от полковник нагоре. Подобни вещи били задължителни. Част от свещените задължения на семейния мъж. Но днес тези семейни мъже бяха мъртви, а в къщите на порасналите им деца нямаше кой знае колко свободно място. По тази причина въпросните светини отиваха отначало в килерите, забутани сред акустични китари и колежански шапки, обикновено в оригиналните си кожени калъфи, а след това в най-близкия оказион. Цените им варираха от ниски до много ниски.

Спряха се на бинокъл, който харесаха и двамата. Мощен, но не много тежък, с удобни окуляри. Балдачи плати и те тръгнаха обратно към колата.