Читаем Марс плюс полностью

На екрана се появиха кодовете за достъп на Джори и образеца на предаването. Първо като честотна модулация, представена като аналог на абсциса и ордината на осцилоскоп, после като анализирана поредица от бинарни числа в непрекъсната стрингова форма от нули и единици и накрая като интерпретиран код в спретната десетична система. Киберът беше взел тази транскрипция в момента, когато Джори се бе събудил и се бе опитал да установи контакт с мрежата. Сега всеки компютър, репродуциращ това предаване, щеше да бъде приет от мрежата като Джори ден Острайхър, работник по поддръжката в Тарсис Монтс, креол. Когато Елън свърши, нерегистрираният й кибер можеше да получи достъп.

През изминалите четири месеца, крадейки време от работата си като аналитик и кибердух, тя беше конструирала вирусен наниз от взаимосвързани програми, съхранени в компютрите на мрежата. С правилната команда вирусът щеше да се активира, причинявайки каскада от грешки в тези машини, и в резултат щеше да изключи мрежата. Това беше деликатна работа, тъй като много хора зависеха от кибернетичната паяжина — поддръжката на газовия баланс, хранителното обезпечаване и управлението на отпадните води, опериране на космическия фонтан и контрол над орбиталния трафик, комуникацията със Земята и останалата Слънчева система. За да елиминира мрежата, без да се спрат тези процеси, Елън бе създала сложен самоорганизиращ се вирус, който бе изключително селективен. Проблемът бе, че всяка негова част бе запазена като цикъл с нулев приоритет. Управляващата програма, диригентът в нейната симфония, също беше съхранен в мрежата, точно под носа на Ат. Целта й бе да събере всички парчета и да оркестрира концерта. Като кибердух, Елън беше написала кода и го бе разположила в различни архиви, но човекът Елън не можеше да го извика. Тя дори не можеше да се обърне към управляващата програма и да й заповяда да започне представлението. Ат веднага щеше да стане подозрителен при подобна активност и щеше да предприеме паралелна проверка — около десет милиона пъти по-бързо, отколкото тя бе в състояние да натиска клавишите — и да я прекъсне. Ат може би беше сляп за промъкването на някакво мишле, но със сигурност щеше да забележи големия плъх.

Така че вместо Елън, някой друг щеше да започне процедурата, ако се наложеше. Тя трябваше да има код за достъп, приемлив за Ат, и това бе кодът на Джори.

Когато настанеше момента, програмите й щяха да прекъснат висшите функции на мрежата, нейната колективна интелигентност и способност за взимане на решения за действие и контрола й върху хората и коридорите. В същото време щеше да запази оперативните и нискоразрядните функции, които автоматизираха поддръжката на тунелните комплекси. Елън си даваше сметка, че, за съжаление, с един неизпитан вирус никога не можеш да си сто процента сигурен в резултата.

— Свърши ли? — попита Лоул зад гърба й.

— Разбира се, от игла до конец… Ще се върнеш ли скоро? Къде е Деметра?

— Ще бъде тук след минута. Пратих едно от момчетата да я доведе.

— Мислех, че ще отидеш лично.

— Трябва да обсъдиме нещо. — Лоул стана сериозен. — Джори ни даде повече, отколкото очаквахме.

— Да, целия боен план на мрежата. Ще изолира човечеството като унищожи земните фонтани. Това ще ни раздели на две уязвими парчета.

— Очевидно — съгласи се той. — Сигурно е планирала нещо подобно и за нашия фонтан. Може би това е предназначението на двигателите в новия енергиен сателит — да го изпрати по параболична орбита право тук, в Тарсис Монтс.

Сорбел обмисли предположението.

— Не вярвам. Защо да се реже въжето на две места, като и на едно е достатъчно.

— Това ще ни изолира от Луната, спътника Европа и Астероидните станции.

— Но тези колонии не са жизнеспособни без масирана помощ от Земята. Нито пък ние.

— О, по дяволите, Елън! Ние вече сме съвсем самоподдържащи се! Мислех, че това се подразбира. Дори се противопоставяме на земната намеса във вътрешните ни дела — техните териториални претенции и импулсивните им нови проекти за тераформиране. И да ги отрежат от фонтаните, ние ще се справим отлично. По-добре от отлично. Имаме възможност да снабдяваме и спътника Европа, и останалите колонии, ние…

— Ще загинем, Лоул. Вярно, самоподдържаме се, но на принципа месец за месец. Добре, нека е година за година. Ако ни спрат редките и преработени материали и ни отрежат от новите технологии, които редовно пристигат от Земята, няма да изкараме дълго. След две-три години ще започнем да гладуваме и да се задушаваме. Разбира се, мрежата знае това, нали тя е написала програмата за нашата икономика.

— Тогава защо са тези двигатели на енергийната платформа?