— Лоул и аз присъстваме ли в докладите? — попита Елън.

— Да, но мимоходом.

— Споменавала ли си тази стая? Екранирането й? Комбинацията на ключалката?

— Не! Лоул ме помоли да не казвам на никого. Защо…?

— Има изтичане, Дем — каза нежно Митсуно. — От това, което научихме снощи, мрежата знае неща, до които само ти си имала достъп.

— Това е абсурд! — възкликна Деметра, но почувства, че гласът й трепери.

Тя бе попълвала повечето от докладите си в режим на въпроси и отговори с терминала. Така по-лесно извличаше зрителните и слуховите си впечатления, но преди това определяше векторите на темата, която машината да следва. Това бе осигуровка срещу пилеенето на ценна памет и време за предаване, а така също не подлагаше на изпитание търпението на Грегор, който притежаваше синдрома на голямата уста. Естествено всеки изкуствен интелект можеше да промени тези вектори, ако наистина искаше. Но защо? На кого му е притрябвало?

На мрежата, разбира се.

— Добре, би могло… — поколеба се Деметра, — … да кажем… — тя се предаде и вдигна ръце. — Не знам!

Елън я изгледа внимателно.

— Говориш ли насън? — попита накрая.

Деметра се замисли.

— Нямам този навик. Спала съм с братовчедите ми в една стая, но никой не се е оплаквал.

— А сега?

— Може би. Аз… обикновено заспивам, докато диктувам докладите си. Може би нещо е изтекло. Нещо незначително.

— Това от инцидента ли е? — попита д-р Дий, поглеждайки иззад операционната маса. — Като проблемите ви с концентрацията?

— Предполагам.

Елън се обърна към нея.

— Кажи ми нещо повече за този всеизвестен инцидент. На д-р Дий си казала, че е „черепна травма“. Имаш ли мозъчни повреди?

— Доста. Голяма част от двигателния ми контрол, от противоположната страна на раната, и слуха от пострадалата страна.

— Как си сега? — попита Сорбел.

— Ами, оправиха ме.

— Как?

— По обичайния начин. Присадиха ми мрежа от биоинтерфейсни чипове, които заместват нормалните функции и пренасочват кортекса по новите пътища.

Елън се завъртя към д-р Дий.

— Ти каза, че е чиста!

— Тя е! — натърти докторът. — Сканирах цялото й тяло и не видях нищо особено. Мястото на травмата приличаше — той направи пауза, обмисляйки думите си преди да продължи — на гладка вдлъбнатина. Никакъв знак за намеса в кортиалната тъкан. Никакви активни протези.

Сорбел отиде до масата, взе едно ръчно електронно устройство — мултиметър, оформен като палка — и го насочи към Деметра. Кафлън можеше да види цифровия дисплей и малкото квадратче на високоговорителя. Устройството започна да бръмчи, когато мина покрай раменете й и да пищи около челото.

— Дай да видя — д-р Дий свали хирургическите си ръкавици, заобиколи масата и провери числата на екрана.

— Какво…? — започна Деметра.

— Сила на електромагнитното поле — обясни кратко Елън.

— Това е нещо много повече от видяното със скенера — каза докторът.

— Системата в кабинета ти е свързана с мрежата, нали?

— Да, разбира се.

— О, господи! — простена Лоул. Протегна се и докосна нежно Кафлън по рамото. — Деметра, ти си марионетка.

Тя го отблъсна.

— Какво искаш да кажеш?

— Те са свързали главата ти — отговори студено Елън. — Всичко, което си правила, е било по тяхна команда.

— „Тяхна“? За кого говорите? — Деметра бе наистина уплашена.

— Машините. Мрежата.

— Не съм една от тях.

— Разбира се, че си. Ти си тяхна пешка. Нищо друго не се връзва.

Д-р Лий взе една инжекция и започна да я пълни с нещо — Деметра не знаеше с какво, но беше сигурна, че не е за нейно добро. Сега всички ще се боят от възмездието на мрежата — Лоул й го бе обяснил — и първо щяха да неутрализират предполагаемия шпионин на мрежата. Нея.

Проснатото тяло на Джори продължаваше да витае в съзнанието й. Сорбел и Митсуно бяха убили креола само защото я е разпитвал за тайното място. Ако сега мислеха, че представлява действителна опасност за тях, значи беше следващата. Обзе я яростен гняв. Тя хвана Елън за рамото и я блъсна в Лоул. Двамата залитнаха назад, опитвайки се да запазят равновесие. Д-р Лий погледна към тях, без да прекъсва работата си.

Деметра се завъртя на пети и се озова лице в лице с Джеф Те Джинг. Той бе протегнал ръце, опитвайки се да я спре, което го остави открит…

Обучението, което бе преминала в Далас, бе подобрило рефлексите й. Лявото й коляно се вдигна автоматично, пищялът се изпъна напред и пръстите й се стегнаха като на балерина. Ударът попадна точно между краката на мъжа. Преди той да успее да реагира, Деметра се завъртя, изпъна другия си крак и с пета го удари в гръкляна. Джеф се опита да я хване, но тя го довърши с комбинация от удари. Не бяха много силни, но след четвъртия или петия той вече се превиваше от болка. Тъкмо щеше да го ритне за последен път, когато чу някакъв шум. Тя не се огледа. Вместо това бързо се промъкна покрай мъжа и изчезна в съединителния тунел.

Глава 18

Животни в клопка

Хармония Мунди, 20 юни