Читаем Марс плюс полностью

„Роджър…“ изображението на Дори се появи пред него по шорти и пуловер, с черни коси, развяващи се от постоянния вятър. Беше нощ, но това нямаше значение за призрачната холограма на първата му жена. Тя бе осветена от невидимо слънце, чието сребристо отражение прикриваше гърдите й.

— Какво има пак? — попита той уморено. Напоследък визитите й бяха зачестили. Проектирани от Александър Брадли и Дон Кейман, те бяха предназначени да натискат бутоните за разпознаване и желание, които той вече не притежаваше. Ако можеше да препрограмира гърбицата, щеше да я махне, но лицето и гласът на Дори бяха вградени до най-дълбоките нива в механизма му за оцеляване. Ако се опиташе да я изтрие, вероятно щеше да ослепее и оглушее.

— Отиди в Тарсис Монтс — нареди тя със същия сладък глас.

— Защо?

— Върви!

— Трябва ми причина, Дори. Все пак не си истинска.

— Тръгвай!

— Да не се е случило нещо с моята…

— Тичай, Роджър!

Не успя да зададе повече въпроси, тъй като краката му престанаха да стъпват тежко по неравната повърхност и се приготвиха за полет. Какво, по дяволите, ставаше? Усети как тялото му се обръща. Радиокомпасът му вече бе посочил Тарсис Монтс, намиращ се отвъд хоризонта.

— Тичай, Роджър!

Преди да успее да се спре, тялото му се втурна над разпръснатите скали в долината, пръстите му едва докосваха земята през десет метра, като оставяха само плитки вдлъбнатини в пясъка. Механичните му крака се движеха по собствено усмотрение. Дори изчезна. И Роджър Торауей внезапно се почувства много самотен.

Външен шлюзов контрол, 20 юни

Деметра тичаше през тунелите на Тарсис Монтс вътрешно убедена, че няма къде да избяга. Ако слезе надолу, в дълбините на комплекса, вероятно ще се озове в някой тунел без изход, където ще бъде обградена, хваната и убита. Ако пък се изкачи нагоре, към повърхността, единственият й изход бе да задигне някой скафандър и да избяга навън. Но това щеше да бъде отчаяна постъпка. Животът й щеше да зависи от запасите в резервоара на скафандъра. Накрая трябваше или да се предаде, или да се задуши.

Докато бягаше, Деметра преживяваше отново последните две години от живота си, но в нова интерпретация.

Фикция: Посети Марс, за да промени обстановката и да се възстанови след ужасния инцидент в козметичния салон.

Факт: Това не беше никакъв инцидент. Мрежата на Земята бе наредила на ножиците да се отклонят, както в миналото бе подтикнала хората да започнат програмата за киборги, създала Роджър Торауей.

А след „инцидента“, след вграждането на цял куп неврочипове в черепа й, колко от решенията й бяха взети от самата нея? Сигурно никога през тези две години не е съзнавала тихия гласец, шепнещ й „Изяж си зеленчуците“, „Учи дипломация“, „Учи марсиански изкуства“ и накрая — „Замини на Марс“. Освен това изкуственият интелект е наблюдавал речта й, зрението й, удрял е този или онзи неврон с „почти случайни“ електрически импулси, създавайки свои собствени натрапчиви принуждения.

Изведнъж Деметра осъзна защо непрекъснато използваше хотелския терминал в режим въпроси и отговори и защо толкова често заспиваше по време на докладите. Разбира се, машината можеше да съшие спомените й от всичко, което е видяла и чула през деня, а каквото имплантираният разум не е разбрал, тя щеше лично да артикулира в ухото на мрежата.

Фикция: Тексахомската корпорация за развитие на Марс, научила за планираната ваканция, й възлага една малка проучвателна работа — да шпионира Северна Зеландия, — тъй като е внучка на Алвин Бертранд Кафлън и следователно е политически лоялна.

Факт: Всичко, което правят северозеландците на Марс, може да се наблюдава и от Земята. Защо тогава ТКРМ е платила толкова много, за да я изпрати тук? Защото компютърът е казал, че пътуването е наложително. И след като мозъкът й вече е бил подправен и готов за действие, някой се е сетил, че тя е най-близкия и най-скъпия човек на Алвин Бертранд. А това улеснява нещата. Деметра винаги е имала най-добрите оценки в компютъризираните образователни тестове.

Но след като северозеландците не вършат нищо, което да си заслужава наблюдението, защо са изпратили цяла делегация за преговори с предполагаемото марсианско правителство? Отговорът беше лесен: Хари Ортис, главен консул на Северна Зеландия, е претърпял водолазен инцидент, за да се фиксира и неговият мозък. Той беше прикритието на Деметра. Сун Ил Сук, със своята електронна хормонална помпа, бе още един резервен вариант, ако Ортис се провали.

Да се провали в какво?

Фикция: Деметра случайно среща Лоул Митсуно и Елън Сорбел, защото се познават с Джори.

Факт: Джори бе още един от инструментите на мрежата под директен телепатичен контрол. Всеки можеше да го разбере. Явно Елън и Лоул са го знаели отдавна.