Читаем Марс плюс полностью

Когато двамата конспиратори дискутираха възможността за тази операция, д-р Лий отказа. Той не протестираше против самото убийство — играта бе стигнала твърде далеч. Да се отстрани едно прекалено любопитно приятелче беше едно — бе вършил и по-лоши неща. Съвсем друго бе това медицинско вмешателство, съзнателно проведено при пълна липса на санитарни условия. Още повече, онова, което д-р Лий се канеше да извърши, беше нещо като терапевтичен вандализъм, един вид грабеж с взлом.

Причината, която накрая го склони да участва, бе последниятт аргумент на Елън. Тя обяви, че е готова да извърши операцията сама, със собствените си две ръце. Била изучавала процедурата по В/Р симулацията. Д-р Лий в никакъв случай не можеше да допусне подобно нещо.

Лий направи първия разрез петнайсет сантиметра надолу по медиалния шев. Вместо бликаща кръв, той видя как се процежда течност, чийто вискозитет бе по-голям от този на кръвта. Това бе някакъв силиконен подслой, термичен и противоударен буфер, който имаше същата функция при креола, както подкожната мазнина при човека. Докторът разтвори краищата на разреза с пръсти и провери показалата се повърхност. Една бяла мембрана защитаваше мускулите на скалпа.

С втория и третия разрез той отдели мембраната и разкри костната плоча на черепа. Сега вече имаше кръв, макар и не толкова много. Преносимият биомонитор, прикачен към гърлото на креола, беше забавил биенето на сърцето и бе намалил артериалното налягане. Също така бе отделил медикаменти, които да успокоят това, което д-р Лий предполагаше, че представлява месестата част от физическия облик на Джори.

Уей Ликсин използва един от многото всмукатели, които имаше на разположение, за да изчисти мястото и да зашие останалите капиляри с кратък контролиран импулс на хемостата. Бялата кост и преди е била обработвана. Той можеше да проследи краищата на поне три подобни процедури, и то само от пръв оглед. Като при всяко здраво момче, костите на Джори бяха зараснали добре и раните бяха запълнени гладко със съединителна тъкан. Все пак докторът различаваше гладките участъци на костните скоби и главичките на малките винтове, с които хирурзите бяха свързали костите. Тези парчета метал щяха да затруднят работата му.

Той хвана сондата с вече нагласен възвращателен предпазител. Когато преминеше през костта, предпазителят щеше незабавно да отговори на промяната в налягането като прибере обратно пробивното острие. По този начин сондата нямаше да се забие в мозъка на момчето.

— Нека видя рисунката още веднъж! — каза той без да се обръща специално към някого.

Елън рязко се обърна към най-близкия човек до нея да подаде бележника от задната маса. Това бе Деметра. Скицата, направена от д-р Лий след кратко изучаване на стандартните процедури по креолизация в медицинските записи на мрежата, показваше горната част на главата. От долната страна се намираше блок от няколко схеми и техните неврални мрежи се допираха до множество мозъчни структури.

— Благодаря — прошепна той.

Лий натисна спусъка на сондата и чу равномерния звук на мотора й. Изправи резачката отвесно на първата точка, където планираше да направи дупка, и пристъпи към пробива. От костта започна да излиза бял пушек. От дупката се разлетяха парченца и подхванати от въздушния въртоп, охлаждащ мотора, падаха върху червената плът от двете страни. Изведнъж тялото на креола направи конвулсивно движение и едната му ръка тупна върху масата. Уей Ликсин вдигна ядосано поглед.

— Дръж го! Деметра!

Тя хвана ръката и рамото на Джори, натисна ги надолу и като дете, очакващо похвала, погледна доктора.

— По-добре побързай, Лий — каза Елън. — Мисля, че надмогва успокоителните.

— Ще свърша за минута — промърмори той.

Две дупки, три дупки. Тяхното разположение се припокриваше с някои от старите белези, но сега това нямаше значение. Когато свърши, той свърза първата и втората дупка под черепа със силиконово-карбидна жица, натисна бутона и махна устройството от главата на Джори. Жицата се освободи, оставяйки права черна линия през бялата кост. Още два пъти и той разполагаше с една триъгълна секция от костта със закръглени вдлъбнати краища. С изключение на няколко технически подробности, Лий бе отворил черепа по същия начин както са правели древните египтяни — с помощта на медни длета.

Той постави в стерилното поле парчето кост, погледна в главата на Джори и проследи множеството черни нишки, излизащи от три плоски сребристи кутии. Всяка от тях завършваше в грозд от електроди, които бяха имплантирани дълбоко в невроните на церебралния кортекс. Д-р Лий взе средна по размери бижутерска отвертка, освободи една от кутиите от закрепващите я възли и я постави под направения отвор. Джори отново се разтърси.

— По дяволите! Дръжте го!

— Опитвам се.

— Не се опитвай, а го направи! — изръмжа Ликсин.