Ръцете ѝ се разтреперват толкова силно, че едва не изпуска телефона. Страхливец. Ще скъса с нея по този начин? Със съобщение? Оставяйки пет хиляди долара, за да успокои гузната си съвест и наранените си чувства? Своите, разбира се. Защото, защо би била наранена тя?

И нима си мисли, че може да излезе сух от водата, като ѝ плати някакви си мизерни пет бона? Пол не беше успял, нямаше да го позволи и на Дерек. О, не. Нямаше начин. Не и след половин година, през която беше инвестирала времето и енергията си в мъж, който в емоционално отношение представлява истинска черна дупка.

Макензи се принуждава да си поеме няколко големи глътки въздух. Това, което ще му отговори, е от изключително значение. Пръстите ѝ преминават през стъкления екран на телефона и тя изпраща:

Нима се опитва да откупи свободата си с пет бона? Няма да се размине, кучият му син. Не и с толкова малка сума.

О, боже! Всичко свърши! Тя прецака нещата.

Макензи се отпуска на стола си, докато сервитьорът ѝ долива вода, и си мисли за пачката пари, която беше натъпкала в чантата си „Долче & Габана“, преди да слезе. Как не го беше усетила? Най-важната част от една изневяра беше началото, и тя трябваше да осъзнае, че нещо не е наред два месеца по-рано. Точно по това време той беше започнал да става мълчалив, да не иска да правят секс веднага, щом влязат в хотелската стая. Беше започнал да става критичен, раздразнителен и дръпнат.

Трябваше да се усети, но беше твърде заета да се влюбва в него и да си въобразява, че може би това помежду им е истинско. Преценката ѝ беше изцяло грешна. И сега, когато всичко свърши, на нея ѝ остана нараненото его, дизайнерска чанта и малка сума пари.

А може би и разбито сърце. Ако някога си позволи наистина да го почувства.

Телефонът ѝ иззвънява. Дерек е. Трябва да прочете съобщението му два пъти, за да се увери, че не се е объркала. Залива я вълна от облекчение.

Не казва „и аз те обичам“, но за нея е достатъчно. По дяволите!

Тя му отговаря веднага:

Няма. И си абсолютно права. Извинявай.

Изпраща ѝ сърчице и тя му връща същото. Стомахът ѝ се обажда отново и Макензи оставя телефона си, за да грабне вилицата.

Време е за закуска.

Глава 14

Мерин прекара цялата нощ, лежейки върху чаршафите, върху които бяха правили любов със Сал.

Не беше мигнала.

В седем часа става и си взема дълъг, горещ душ. Слага си грим и си облича копринената рокля „Рейчъл Рой“ с бухналите ръкави. Прави си кафе на скъпата кафе машина, за която с Дерек похарчиха куп пари преди няколко месеца. Трябват ѝ само три минути, за да се озове с чаша ванилово лате със соево мляко и екстра шот еспресо. Сяда до прозореца и започва да проверява имейла си. В девет без петнайсет прочита есемесите, които Дерек и любовницата му са си разменили. Той явно се опитва да сложи край веднъж завинаги, но тя е решена да си го върне. И очевидно успява.

Мерин вече е взела решение.