Читаем Малки тайни полностью

След секс никога не се гушкат. Вместо това Макензи се протяга като котка върху чаршафите и го наблюдава как се облича. Отбелязва колко внимателно закопчава ризата си, колко грижливо я натъпква в панталоните и как завързва връзките на обувките си. Същите тези обувки, които струват повече от един неин наем. Знае, защото беше проверила в интернет.

— Не мога да те закарам у вас, трябва да отида направо в офиса, но можеш да останеш. Поръчай си закуска или масаж. Кажи да ги включат в сметката за стаята. Ще ти оставя и пари за такси — казва той.

Тя се изправя в леглото:

— Не може ли да закусиш с мен?

Нещо в поведението му ѝ подсказва, че той иска да дойде да седне до нея, да се приближи към леглото, но се въздържа. Не му е за първи път. Последните няколко пъти, когато се сбогуваха, се държеше по същия странен начин. Сякаш искаше да ѝ каже нещо повече. Сякаш знае, че трябва да скъса с нея още тук и сега, но се страхува и се отказва.

— Имам среща, но ти хапни. Наслаждавай се. И не забравяй да използваш…

— Страничния вход, когато си тръгвам.

Дерек кимва, а Макензи се обляга назад, когато той най-накрая идва да я целуне нежно. Нещо в целувката я кара да се зачуди дали ще го види отново. През първите няколко месеца им беше толкова лесно да се сбогуват, а сега…

Сега беше повече от трудно.

Той взема чантата си и излиза. Макензи се обръща към прозореца и се взира в красивите дървета и обсипаното с пухкави облаци небе. Опитва се да се наслади на последните си моменти в луксозната стая, нощувката, която струва повече от бакшишите, които получава за една седмица в „Грийн Бийн“. Толкова е депресиращо. Стомахът ѝ закъркорва и Макензи се размърдва. Поръчва си страхотните яйца по бенедиктински и тост с авокадо, които правят в хотела.

После тръгва към банята, когато забелязва, че върху тоалетката са оставени пари. Пачката е наистина тлъста, само двайсетачки и петдесетачки. Взема ги, за да ги преброи, и остава с отворена уста.

Оставил е пет хиляди долара.

Разбира се, и преди ѝ е давал пари. Веднъж беше закъсняла с наема и Дерек измъкна триста долара от задния си джоб, сякаш са жълти стотинки. Друг път панически беше казала, че трябва да се отбие в „Кеш енд Кери“ и да види дали имат пиле, защото, ако закъснееше, можеше да са свършили. А той поклати глава с престорено отвращение и ѝ подаде една банкнота от двеста с думите да отиде в „Хол Фуудс“ и да изкупи органичните, свободно отглеждани пилета, които били много по-здравословни.

Той винаги плащаше за хотел, сметката в ресторанта, билетите до Ню Йорк и дори за мюзикъла „Хамилтън“ и шопинга в „Блумингдейл“ след това. Именно там ѝ беше купил чантата „Долче & Габана“, която струваше над две хиляди долара. Две хиляди и двеста, ако трябва да е точна. Беше се опитал да я убеди да си вземе един шарен модел, който беше загледала в началото, но Макензи се спря на един черен, защото щеше да си отива с всичко, а и не беше сигурна кога ще може пак да си позволи толкова хубава чанта.

— Сигурен ли си? — беше го попитала Макензи, държейки го под ръка, докато консултантката в магазина се опитваше да прикрие самодоволната си усмивка.

Със сигурност беше виждала точно тази ситуация, но с други герои, да се повтаря не един или два пъти.

— Сигурен съм. Искаше и тази с цветята, нали? — Дерек подаде кредитната си карта.

— Не, няма нужда — засмя се Макензи.

В този момент тя успя да улови погледа на консултантката, която сякаш се опитваше да ѝ каже: „Скъпа, не бъди глупачка, вземи и тази с цветята.“ Но тази жена не знаеше нищо. Беше преценила Макензи по розовата коса и момичешкия кикот, но не знаеше, че на нея не ѝ трябва чанта на цветя, защото тя има друга стратегия. Стратегия, която щеше да ѝ донесе много повече от някаква си чанта.

А това прави настоящата ситуация повече от неприятна. Макензи знае, че струва много повече от тези пет хиляди долара. Те не покриват дори двумесечната такса за хосписа на майка ѝ. А Макензи не беше спала цели шест месеца с женен мъж, за да я зарежат накрая само с пет хиляди долара.

Трябва да разбере какво точно означават тези пари. Тя грабва телефона си и изпраща съобщение на Дерек.

Той не отговаря. Сигурно шофира. Тя отива до тоалетната, преди да слезе в ресторанта. Може би е просто подарък, защото напоследък Кензи е наистина притеснена за финансите си и го е споменавала. Може би той просто иска да помогне.

Може би това между тях не е приключило.

Чак след като е слязла в ресторанта и са ѝ сервирали яйцата и тоста, той отговаря. Макензи си представя, че тъкмо е паркирал.

Да бе.

Добре, тя също можеше да играе тази игра. Щеше да се престори, че не е нищо особено.

Отговорът му не закъснява: