Сал знае за кого говори. Тиа беше обща приятелка в колежа, която се омъжи за богат готвач със собствени ресторанти. Десет години живя в къща точно до езерото Вашингтон. Не ѝ се беше налагало да работи нито ден през живота си. Просто си стоеше у дома с дъщеря си, играеше тенис и участваше в благотворителни организации. Докато Брайън не срещна друга жена. Разводът беше грозен. Брайън имаше по-добри адвокати от нейните и въпреки че тя получи не малко пари, той взе всичко останало, след което отвори други два ресторанта. Сега Тиа живееше в апартамент и споделяше попечителството над дъщеря си с бившия си съпруг и жената, заради която я беше оставил.

Мерин не я беше виждала повече от година, докато Себастиан не изчезна, а Тиа не се отби, за да ѝ занесе касерола. Тиа твърдеше, че е щастлива с новия си начин на живот, но на Мерин не ѝ се вярваше. Това, което Тиа беше загубила след развода с Брайън, беше незаменимо — време с дъщеря си, финансова сигурност и социален статус.

Мерин не иска да е щастлива с ново начало, иска да е щастлива и да има живота, който има сега.

Или поне беше имала досега.

— Ти не си Тиа — отвръща Сал. — Ти винаги си работила здраво. Тиа никога не е.

— Много добре знаеш, че само с моята заплата няма да мога да си позволя да живея както досега.

Чувства се гузно, че го казва, но е истина. Да, от фризьорските салони печели много, но не толкова, колкото Дерек.

— Така е, но имаш мен. И винаги ще бъдеш себе си, независимо колко има в банковата ти сметка.

— Не искам да загубя всичко, което съм изградила досега.

— А ще го замениш ли, за да си върнеш Себастиан?

— Всеки цент — отговаря Мерин без колебание, въпреки количеството алкохол в кръвта си.

— Тогава ако единственото, което ти е нужно в този живот, за да си щастлива, е Себастиан, Дерек няма какво да ти предложи. Къде беше той през последната година? Никога не си е вкъщи. Изоставил те е, ако не физически, то със сигурност емоционално.

— Дерек е добър човек.

— Не, не е. Той е мил, но има разлика между добър и мил. Можеш да се отнасяш мило с някого и все пак да му изневериш. Можеш да си мил и да правиш ужасни неща. Можеш да си мил и да съсипеш живота на някого. Той е мил, Мер, но не е добър. Надявам се, че един ден ще разбереш разликата между двете.

— Сал! — някой го повиква и двамата се обръщат едновременно.

Сервитьорката с тесните дънки ги наблюдава от входа на кухнята.

— Доставчикът на вино е тук и каза, че му трябва подпис.

— Тогава се подпиши! — отвръща той раздразнено и продължава да говори тихо на Мерин. — Това е Джини. Започва да ме дразни. Три месеца ли ни даде? Не съм сигурен, че ще изкараме и три седмици.

— Колко пъти си спал с нея?

— Само два — той изглежда засегнат, — но май е започнала да изпитва чувства.

— Е, ти все пак си невероятен в леглото.

Сал се засмива гръмко, което кара Мерин да се почувства малко по-добре. Все още може да разсмее някого.

— Сал! — подвиква отново Джини. — Виното!

Той изчезва в задната стаичка, което позволява на Мерин да си поръча Юбер и да се изхлузи от стола си, за да си върви. В този момент помещението започва да се върти пред очите ѝ, коленете ѝ омекват и тя губи равновесие. Преди да се сгромоляса обаче, Сал се появява сякаш от нищото и я подхваща, за да я изправи отново.

— Мамка му, ти си мъртвопияна, а все още няма и четири часът.

— Ново постижение! — успява да каже тя, въпреки че заваля думите. — Поръчах си Юбер, ще е тук след три минути.

Сал грабва телефона ѝ и отказва колата.

— Не, няма. Аз ще те закарам у вас. Дай ми ключовете си.

Тя послушно ги изважда от джоба си и му ги подава. Тръгва към вратата, но се обръща, за да попита:

— Сигурен ли си, че не трябва да останеш?

Подът под краката на Мерин се движи, всичко ѝ се върти и тя се приближава, за да го прегърне, но алкохолът в кръвта ѝ я прави непохватна и тя увисва на врата му. От другия край на бара Джини я гледа на кръв. Мерин вдига ръка, за да ѝ помаха, но тя не ѝ отговаря.

— Джини — Сал се обръща към нея, — приключих за днес. Когато се появи Томи, напомни му, че довечера ще ходя към имението.

Томи е главният готвач и мениджър.

— Кога ще се върнеш, имаме…

— Ще се върна, когато аз реша — тросва ѝ се той.

Джини си замълчава и навежда глава.

— Не ми каза, че ще ходиш в Просър. — Мерин се подпира на него. Има чувството, че устата ѝ е пълна с топчета памук.

— Реших го в последната минута.

— Поздрави майка си от мен. Липсва ми ужасно много.

— Еха, ти наистина си пияна — засмива се Сал.

Помага ѝ да се качи в поршето. Пресяга се и се навежда напред, но му отнема малко време да намери колана ѝ. Закопчава я, а тя вдишва аромата му. Сапун, вода и шампоан. Същият аромат, както винаги. Същият аромат, който я кара да се успокои. Той винаги е успявал да я успокои. Тя се чувства в безопасност.

Затваря очи.

Заспива.

Глава 9

Колко време беше спала?