Джей Ар беше съкратено от Джуниър7.

Глава 27

Макензи Ли все още е в неизвестност и съквартирантът ѝ започва да изпада в паника.

Мерин седи в офиса си във фризьорския салон и хапва един от бейгълите, които е донесла по-рано през седмицата за колегите си. За първи път от месеци не е получила съобщение за добро утро от Сал. Не я е питал дали е жива. Чувството е ужасно. Трудно ѝ е да си представи, че приятелството им е приключило, но не знае как да поправи стореното и дали въобще ще успее. Не знае и дали би искала да го спаси. Тя отваря профила на Тайлър Джансън и вижда, че има нов пост за Макензи, под който са натрупани десетки коментари. Тайлър е качил нова снимка на съквартирантката си от „Грийн Бийн“. На снимката тя е с наситенорозова коса, носи зелена престилка и тениска с надпис „Попитай ме за феминистките ми виждания“. Към публикацията има и линк.

Състоянието на майка ѝ? Мерин скролва надолу, за да прочете всички коментари, докато дъвче бейгъла. Не може да усети вкуса му. Постът е бил споделен от над двайсет човека и има повече от сто коментара, които се увеличават с всяка изминала секунда. Два коментара на някоя си Пърл Уатс привличат вниманието на Мерин. Пърл е предишна съседка, която е живяла срещу семейство Ли.

В първия си коментар тя отговаря на някого, който е попитал дали са уведомили майката на Макензи, че дъщеря ѝ е изчезнала. Според Пърл дори да ѝ кажат, Шарън едва ли ще си спомни, че има дъщеря, защото страда от алцхаймер в напреднал стадий. Казва, че я посещава през седмица в Якима в хосписа, в който е настанена, и че Шарън ту я разпознава, ту не. Наистина трагична история.

Якима? Източен Вашингтон? Винарната не е много далеч оттам.

Във втория си коментар Пърл твърди, че Макензи е чудесна млада дама и всички в Просър се молят да се върне жива и здрава.

Просър. Тя е от същия град като Сал? Що за съвпадение.

Мерин се размърдва на стола си неспокойно. Тук има нещо гнило. Мерин беше показала снимка на Макензи на Сал, но той, изглежда, не я беше разпознал. Може би Мерин беше пийнала повече по време на разговора, но щеше да си спомня, ако най-добрият ѝ приятел беше казал, че познава това момиче от родния си град. Той е с деветнайсет години по-голям от Макензи и сигурно се е преместил в Сиатъл, когато са го приели в колежа още преди тя да се роди. Но пък Просър не е голям град.

Мислите ѝ се блъскат една в друга, опитвайки се да ѝ подскажат нещо, но само след миг отново се разпадат и Мерин пак се чувства объркана.

Какво ли знае Дерек за изчезването ѝ? Наясно ли е, че любовницата, с която ѝ е изневерявал в продължение на шест месеца, е в неизвестност? Аферата им, изглежда, е достигнала своя край, но все пак, как може да не знае? Мерин си спомня думите на Ванеса Кастро. Двама души, свързани със съпруга ѝ, са изчезнали. Той е общият знаменател.

Но щом полицията е замесена, то е въпрос на време да разпитат Дерек. Всъщност, може би е редно тя го предупреди, че всеки момент може да се появят на вратата му. Това обаче означава да признае на съпруга си, че знае за изневярата му.

Иска ѝ се да не знаеше. Иска ѝ се никога да не бе научавала.

Иска ѝ се да не се беше замесвала въобще.

Влиза в онлайн магазина за апликации и намира приложението „Шадоу“. Отново го инсталира на телефона си. Не е нужно да създава нов профил, защото не е изтрила стария. Вкарва потребителското име и паролата си, след което въвежда номера на Дерек. Апликацията я пита дали иска достъп до всичките му съобщения, или само до тези от един определен номер. Този път Мерин избира „всички.“ Съпругът ѝ е зает бизнесмен, което значи, че приложението ще бъде препълнено от съобщения от бизнес партньорите му, но Мерин решава да рискува. Вероятността Макензи да се свърже с Дерек от друг номер е наистина голяма. А може би някой друг ще се опита да се свърже с Дерек заради Макензи. Мерин трябва да разбере какво точно знае съпругът ѝ. След това ще трябва да си изясни какво точно знае и Сал.

След секунда процесът е завършен. Както и първия път, Мерин изчаква да зареди апликацията, за да синхронизира съобщенията от телефона на Дерек с нейния. Тя очаква, че ще бъде залята от десетки съобщения от бизнес партньорите му, но този път няма нищо.

Абсолютно нищо.

Кратко потупване по ръката ѝ я кара да подскочи и да изпусне телефона в чинията си, където изтраква точно до полуизядения бейгъл.