Читаем Малки тайни полностью

— И какво, ако отказваме да продължим напред? — пита Саймън. — Всичко, което си мислим, всичко, за което се чудим — все трябва да го изкараме наяве. Как да се справим, ако не говорим за това тук? — Той изяжда последната хапка поничка и избърсва ръцете си в дънките. — Накрая Линдзи мислеше, че това ѝ вреди. Искаше да спре да мисли и говори за нещастието си. Казваше, че понякога се чувства по-зле след среща на групата, защото всички сте ѝ напомняли, че никога няма да намери своя щастлив край.

Всички въздъхват едновременно. Не е лесно да го чуят, но Линдзи е права. Това е особеното на една група за взаимопомощ на родители на изчезнали деца. Ако си едно от онези изключения и са намерили детето ти, спираш да посещаваш срещите. Живо или мъртво, детето ти вече не се води изчезнало и съответно каквато и помощ да ти трябва, няма да я намериш тук. Няма да я намериш сред тези хора. Раздялата с групата е неминуема и винаги е по взаимно съгласие. Особено ако детето ти е мъртво. Никой от групата не иска да получи подобни новини. Но ако по някакво чудо намерят детето ти живо, не искаш другите родители да продължават да ти напомнят за кошмара, през който си преминал, защото за тях това е същият, в който продължават да се давят всеки ден.

Бракът на Лайла и Кайл винаги е имал своите проблеми, още откакто Мерин беше започнала да посещава събиранията на групата. Процентът разведени двойки с изчезнали деца е невероятно висок. Поне Лайла и съпругът ѝ все още се карат. Мерин и Дерек — не. Трябва да те е грижа поне малко за другия, за да му се разкрещиш; същото важи и за теб.

— Той прекарва изключително много време с някого, с когото се е срещнал на една конференция за дентална медицина преди няколко месеца — казва изведнъж Лайла. Кръвта нахлува в лицето ѝ и то става червено като малинката на пуловера ѝ. — С една жена. Той казва, че са само приятели, но двамата излизат на кафе, на обяд и когато попитах дали ще ме запознае с нея, той веднага започна да се оправдава, че му е позволено да има приятели, които не са и мои приятели. Но аз мисля… мисля, че ми изневерява.

В стаята се възцарява тишина.

— Не, сигурен съм, че не ти изневерява — най-накрая казва Саймън. Някой трябва да каже нещо и той винаги заговаря пръв, защото продължителното мълчание го кара да се чувства неудобно.

— Той те обича, скъпа — добавя Франсис, но тя сякаш не е убедена.

Джейми не казва нищо. Тя стои с поглед, забит в земята, и върти дълъг влажен кичур коса измежду пръстите си.

Следва още една продължителна въздишка; всички се обръщат към Мерин и тя осъзнава, че именно тя е въздъхнала.

— Може би ти изневерява — заговаря тя. Саймън и Франсис ѝ хвърлят укорителен поглед. На Мерин не ѝ пука. Не може да говори глупости и да казва на Лайла неща, в които не вярва, само и само да я накара да се почувства по-добре. Детето на Лайла е изчезнало. Най-малкото, което могат да направят, е да не я разубеждават за това, което тя знае, че знае.

— Ти познаваш Кайл по-добре от всекиго. Ако интуицията ти казва, че ти изневерява, тогава трябва да се вслушаш в нея. Съжалявам. Не го заслужаваш.

Огромна сълза се търкулва по бузата на Лайла. Франсис ѝ подава кърпичка.

— Трябваше да се сетя, че нещо се случва — казва Лайла. — Кайл не обича нови запознанства. Както и аз. Всички знаете какво е да трябва да си говориш с някой нов човек.

Всички кимат, включително и Джейми. Всички знаят. Новите приятели са ужасни. Не знаят за миналото ти, което от самото начало те принуждава да вземеш решение. Искаш ли да се преструваш, че си като другите и детето ти не е изчезнало, което само по себе си е изтощително? Или искаш да им разкажеш за ситуацията си, което също е много уморително. Няма компромис и по който и път да поемеш, винаги е ужасно гадно.

Лайла е прекалила с кофеина и Мерин го разбира, когато забелязва колко нервно клати нагоре-надолу крак.

— Нямам доказателства. Просто усещане.

— Ще му поставиш ли въпроса ребром? — пита Мерин с деликатен тон.

— Не знам. — Събеседничката ѝ гризе палеца си както кученце — кокал. — Не знам какво да правя. Не знам дори дали мога да се ядосам. Не сме правили секс от две години. Мамка му, може би три, дори не мога да си спомня кога беше последният път. Ако го спомена, той ще отрече. И ще се скараме. Боже, колко ми е писнало да се караме.

— Вие сте женени — отсича Франсис остро. — Сексът с друг никога не е бил част от сделката, няма значение колко време е минало от последния ви път.

— Мъжете си имат своите нужди все пак — казва Саймън.

— Не ставай кретен. — Франсис посяга и го удря по крака. Мерин е доволна, че го е направила, защото в противен случай тя самата би го праснала.

— Не обръщай внимание на Саймън — казва Мерин на Лайла. — Каквито и нужди да имат мъжете, Кайл не постъпва правилно. Но не е нужно да повдигаш темата, докато не се почувстваш готова.

— Ами ако никога не се почувствам готова? — Очите на Лайла започват да се насълзяват. — Ако искам просто да заровя глава в пясъка и да не се занимавам с това? Имам си много други грижи, с които трябва да се справям.