Читаем Картел полностью

След това неизбежно ще се поинтересуват дали на света има някой по-богат от «тях»? («Огледалце, огледалце от стената, аз ли съм най-хубавата на земята?» — Макартър всеки път се сещаше за лошата царица от «Снежанка и седемте джуджета» и едва сдържаше усмивката си.) Онези японци по-богати ли са от «тях»? И Макартър, влизайки в ролята на огледалото, ще даде очаквания отговор: не, никой на света не е по-богат от «тях». Официално за най-богатите частни лица на света се смятаха двама японци. Някои си Мори Таикиширо и Цуцуми Йошиаки. Но състоянието на всеки от тях възлизаше само на някакви си жалки десет-дванайсет милиарда долара. «Те» бяха несравнимо по-богати. Какъвто и да беше установеният ред за разпределение на печалбите между Петимата от Картела — Макартър се досещаше, че дяловете им не са равни, — «най-бедният» от «тях» разполагаше с не по-малко от двайсет милиарда. Преди няколко дни Макартър бе прочел класирането на най-богатите хора в света, публикувано в списание «Форбс». И ако двамата японци наистина фигурираха на челно място, следвани от американеца Сам Уолтън (едва осем милиарда), той със сарказъм бе отбелязал, че собствените му клиенти бяха цитирани само в категорията «два милиарда и повече». За миг го съблазни идеята да напише възражение до списанието, за да възтържествува истината.

Накрая ще приключат с прелюдията и ще преминат към същността на въпроса В подробности. Подробности от величината на един милиард долара. Макартър ще започне отчета си за инвестициите, страна по страна. Като прибави към цифрите от постъпленията тези от вече реализираните печалби, общата сума ще възлезе приблизително на триста милиарда долара. Почти двойно повече от бюджета на Франция или Великобритания. Докладът на Макартър ще засили още повече мегаломанията им. Картелът винаги бе мечтал за невъзможното и не се отказваше от мисълта скоро да завладее света.

«Обективни» или съзнателни съюзници му бяха терористите, десните екстремисти, членовете на М 19, на FARC, кубинците, никарагуанските революционери, диктаторът на Панама.

Наркодоларите бяха проникнали в държавния апарат и институциите на редица страни и ги бяха корумпирали. Десетки хиляди мъже и жени с различни цели и диаметрално противоположни идеологии работеха с Картела или за Картела. Могъществото на Петимата беше безгранично и напълно на висотата на терора, който налагаха. В Колумбия, изпреварвайки далеч автомобилните катастрофи и болестите, насилствената смърт чрез убийство се превръщаше в основна причина за гибелта на мъжете на възраст между петнайсет и четирийсет години. Деветдесет и девет процента от престъпленията оставаха ненаказани. Отдавна вече не се водеше сметка на отвличанията. В Боливия, Перу и Никарагуа истински армии контролираха «силиконовите долини» на кокаина.

Макартър знаеше това. Известен му беше и зашеметяващият брой на жертвите на войната срещу наркотиците. Десетки журналисти, стотици политици, съдии и войници, хиляди полицаи, ръководители на служби за борба с наркотрафика, цивилни… близо десет хиляди души, убити за период от шест години по заповед на Картела. С помощта на наркодоларите или «педродоларите» — Петимата бяха взели буквално за заложници най-големите компании на планетата.

«Те» реализираха повече печалби, отколкото Ай Би Ем, «Кока Кола» и «Дженерал Мотърс», взети заедно, разполагаха с петнайсетхилядна, въоръжена до зъби армия, способни бяха да изплатят външния дълг на много латиноамерикански страни и скромно се наричаха помежду си «най-големите износители на Колумбия»… И някои от сънародниците им, в интерес на истината, наистина ги смятаха за такива.

Тези «каменни богове» ще изискат от Макартър отчет, който ще продължи часове. По някое време ще седнат на масата. Той почти няма да яде (тукашната кухня е прекалено мазна и тежка за вкусовете му) и ще ги залива с пороя от информация, който съхраняваше в паметта си и освобождаваше умишлено по такъв начин, че единствен да бъде в състояние да го овладее.

Ще станат от масата, ще излязат на просторната красива веранда и телохранителите ще заключат стаята. Макартър ще продължи да говори. Ще изслушва въпросите и ще отговаря, странно горд с пъргавия си ум и тъй прецизната си памет.

Ще си легнат късно с условието да продължат работното заседание на следващия ден сутринта — но никога преди единайсет — в случай, че не им стигне време да направят преглед на всички текущи операции. Такова беше обичайното развитие на една обичайна среща.

Но това не се отнасяше до днешната среща. А още по-малко до втората, на следващия ден. Преди две седмици, веднага след като разбра, че го викат, Макартър изненадващо им отправи необикновена молба: да му се предостави допълнително още един ден, тъй като в добавка към отчета си би искал да им изложи и един проект.

Общият план.

«Те» нямаха понятие за какво става въпрос — Макартър не бе споменал никому нито дума за него. Задоволи се само да уточни, че би желал да обсъди с «тях» нещо изключително важно.