Читаем Картел полностью

Погледите им се срещнаха. Очите на Убиеца също се смееха. Той вдигна чашата си:

— Salud30, Мак.

— Salud, Мат. Съсман жив ли е още?

— Да, доколкото ми е известно.

— А ще остане ли жив в близките седмици?

— Всички може да умрем в близките седмици.

С други думи, няма да заповяда да го екзекутират, макар че сведенията, които ми дава Бърт, биха могли да бъдат окачествени като предателство. Освен това Убиеца няма да «ги» предупреди. И тази нощ не е дошъл заради Съсман.

Убиеца прекоси стаята, за миг като че ли понечи да излезе на големия балкон, след което изведнъж, сякаш без да помръдне, се озова в съседната стая, където се намираше библиотеката и цялата аудио-визуална техника.

— Мак, има ли Съсман някакво отношение към проекта, който ще им представите утре?

— Вие как мислите?

— Мисля, че няма. Той не знае нищо за него. Отдавна да съм го накарал да проговори, ако се съмнявах в противното.

Знае ли, или не знае, че съм познавал Гантри? Може и да знае, ако е успял да подслуша Бърт Съсман. И най-важното: дали се е досетил, че лека-полека вкарах Лодегър в капан? Лодегър, един от племенниците на работодателите му, на които той е безгранично предан. Играта става адски забавна.

— Моят проект интересува ли ви, Мат?

— Доста.

— Да не би случайно да ми предлагате замяна? Някои сведения, които сте събрали за мен и които смятате, че ме засягат и ще ми навредят, ако получат гласност, срещу съдържанието на моя проект?

Последва нещо изумително: Убиеца вдигна ръката, в която държеше чашката с текила, неочаквано я пусна и я улови един метър по-долу, при това, без да разлее нито капка.

— Страхотен номер — усмихна се Макартър.

— Гантри. Лакомника. Лодегър е издействал да изпратят срещу него истински експедиционен корпус. Първата атака на Милан е завършила неуспешно и засега «Лакомник» продължава да се носи преспокойно по виолетовите води на Индийския океан. Милан вече не знае точно къде. Милан не обича да се проваля. Много добре му е известно какво мисля за хората, които се провалят. Или които вършат предателство. Дори и в мислите си. Милан смята, че ще ликвидира Лакомника при следващото нападение. И би било добре да успее. Според някои сведения Лакомника проявявал интерес към случилото се в Милуоки, както и към една ПОП срещу «Обауита Дженерал Уд». Подобно любопитство обикновено се отразява изключително лошо върху настроението на Мравките-войници.

— Вълнуващо — отбеляза Макартър.

Убиеца се обърна с мудността на огромен кораб, маневриращ в тесния пролив между два вълнолома. Сега чашката с текила се крепеше на върха на показалеца на дясната му ръка. Повърхността й оставаше съвършено неподвижна.

— Лека нощ, Мак.

Той безшумно се плъзна към вратата и излезе, оставяйки мимоходом върху гигантския телевизор все така пълната чаша.

Трийсет секунди.

Макартър най-сетне успя да помръдне. Установи, че пръстите му са впити почти до болка в собствената му чаша. Изпразни я на един дъх, влезе в спалнята, съблече халата и си легна. В момента, в който угаси нощната лампа, до слуха му долетя едва доловим шепот. Явно стражите в градината разменяха някоя и друга дума на разминаване. През отворените прозорци нахлуваше уханието на цветята. Идвал съм тук единайсет пъти, без нито веднъж да успея да видя истински Колумбия, за която съм чувал, че е невероятно красива.

Обърна се на дясната страна, уверен, че няма да може да заспи.

Последните събития бяха повече от обезпокояващи. Убиеца знаеше. Беше в течение за Бърт Съсман, което означаваше, че много скоро ще узнае и за другите и преди всичко за Толивър и Сасия. А оттам не е много далеч до заключението, че съм предприел маневри за отстраняването на Лодегър.

До което Убиеца очевидно е стигнал.

Разбрал е също, че възнамерявам да използвам Гантри.

Няма доказателство за това; но той не е нито полицай, нито съдия в черна роба и няма нужда от доказателства; достатъчно му е едно най-елементарно съмнение, за да произнесе присъдата и да я изпълни.

Как се е досетил? По дяволите!

Няма значение. Важното е да разбереш как ще постъпи.

Почти на шега го попита дали не ти предлага размяна. Но думата не е точна. Това беше предупреждение.