Читаем Картел полностью

Но парите, така или иначе, бяха негови, а и освен това не го засягаше нито историята в Милуоки, нито аферата „Обауита“.

— Добре — отсече тя. — Ще зарежа всичко, ако толкова много държиш.

Гантри проучваше курсовете на нюйоркската борса, където работният ден бе към края си.

— Не, продължавай.

В същото време, докато следеше с поглед нижещите се върху екрана колони от цифри, той бързо прелистваше огромни купчини документи. Зенаид понечи да надзърне в тях, но се въздържа — това също си беше негова работа, а не нейна. Насочи вниманието си към информацията, която старите лели им бяха изпратили през последните часове. Нищо особено, като се изключи уточнението, че през последните три години Албърт Кампанела проявявал изключителна активност. Но нито един закон не забраняваше това.

Към два след полунощ тя се качи на палубата. Кай беше сменил на руля Тони Биърдсли, който обаче не се бе прибрал в каютата си и сега спеше в завързания в единия ъгъл на рубката хамак. Зенаид се наведе над радара.

— Тук има нещо голямо.

— Японски товарен кораб. Проверихме го. Задмина ни отдясно към полунощ. Скоростта му в никакъв случай не надвишава нашата.

— Би ли могъл да съобщи местоположението ни?

— Невъзможно е да ни е видял, освен на екрана на радара си.

Кай беше около двайсет и пет годишен. Дребен и масивен.

— Не ни ли преследват вече? — попита Зенаид.

— Малката точка вдясно, точно в края на екрана.

— Откъде сте сигурен, че е някоя от яхтите? Тук е пълно с точици.

— По скоростта на придвижването й. Втората е в югоизточния сектор, на сто и двайсет мили оттук. Търсят ни. И им е доста трудно да ни засекат с това гъмжило от китоловни кораби, които имат приблизително нашите размери.

Последната ни маневра ги обърка.

— Но ще ни намерят.

Кай кимна утвърдително, дъвчейки невъзмутимо парче захарна тръстика. Къде и как бе наел Гантри всички тези мъже и жени, способни да продължат да работят така, сякаш нищо на този свят не ги застрашава? Известна й бе историята на Пат Хенеси и за малко да започне да разпитва Кай. В крайна сметка обаче отиде да си легне, убедена, че няма да може да мигне.

В което се заблуждаваше. Събудиха я внезапно.

— Две неща — каза Гантри. — Първо: аферата „Обауита“ ме засяга. Един от доводите, използвани от Кампанела, Фийлдинг и Харкин, за да осигурят успеха на удара си, е, че зад тях стоя аз. Послужили са си с репутацията ми на еколог, за да разсеят някои опасения. И това не ми харесва. Никак.

— Целуни ме.

Тя го притегли към себе си и езиците им се преплетоха.

Но Гантри внимателно се освободи от прегръдката й.

— Второ: самолетът ни откри. В момента е точно над нас.

Самолетът прелетя за трети път над тях, на по-малко от четирийсет метра от върха на главната мачта. Човекът, седнал от дясната страна на пилота, даде два-три изстрела. Един куршум пръсна на парчета една от чиниите на масата.

— Какво пък, това също е начин да си изкараш лошото настроение на някого — разсмя се Гантри. — Къде са яхтите, Тони?

— Първата е на около шест мили източно оттук, втората е доста по-далече — на около стотина мили бих казал — и същевременно значително по на юг. Вее пак успяха да ни хванат в клещи. Да не искаш случайно да им кажеш здрасти?

— Именно! Поне що се отнася до по-близката. Другата е наистина прекалено, далече. Но бихме могли да ги поздравим по радиото, ще им доставим истинско удоволствие.

Биърдсли включи двигателите, които мълчаха от часове, и се насочи на изток.

— За мен само кафе — каза Зенаид.

На палубата се бяха събрали за закуска дванайсет души.

Ниско надвисналото небе беше покрито с тежки облаци.

Все още не валеше, но ибаните вече опъваха тентата, за всеки случай… Цареше непринудена, спокойна атмосфера.

Хъдзън Лийч и Пат Хенеси оживено обсъждаха предстоящата среща по ръгби между Англия и Ирландия, с която щеше да се открие първенството на Петте нации. Андре Хана се прехласваше по звездите на тениса — джонката бе оборудвана така, че можеше да получава пряко резултатите от всички спортни събития в света. Четирийсет минути по-късно Кай забеляза с бинокъла силуета на бялата яхта, легнала на дрейф на около три хиляди метра от тях.

— Опитват се да пуснат котва, но според нашите карти дълбочината там е над деветстотин разтега. Нямат никакъв шанс.

— И докъде ще я карат така?

Кой знае, може би до Южния полюс. Освен ако междувременно не успят да убедят по радиото някого, било в Порт Блеър, на Андаманските острови, било в Пенанг или пък в Суматра — което беше най-вероятно — да им се притече на помощ. Но във всички случай щяха да минат най-малко три-четири дни, докато дойдат да ги вземат на буксир.

— Другата яхта в същото положение ли е?

Въпрос на Лавиолет.