Читаем Картел полностью

Беше се полуизлегнал на носа на моторницата, отпуснал ръка в почти фосфоресциращата вода. Макартър намали още повече скоростта. Със загорялото си лице, къса брада и широка усмивка Гантри му напомняше един от онези буканери, които някога бяха кръстосвали Карибите и се бяха прехранвали с пиратство. На драго сърце бих се обзаложил, че някой от прадедите му е бил пират или корсар. Колкото до моите прадеди — ако някой ден от любопитство реша да се поразровя в родословието си, то несъмнено ще открия, че са били свещеници или нотариуси. Между другото, Гантри преспокойно би могъл да ме убие с една ръка. Всъщност може затова и да е дошъл…

— Значи са искали да ви убият?

— Опитаха се. И сигурно ще се опитат отново. В Кингстън едва успяхме да им се изплъзнем. Но в Австралия убиха човек, когото много обичах.

Тъмносините очи се впиха в очите на Макартър.

— А това е едно от нещата, които не понасям, Мак.

— Е, благодаря ви тогава, че дойдохте при мен. Можехте като нищо да повлечете подире си бандите убийци, които ви преследват. Помислихте ли за това?

— Да.

Мълчание. Макартър очакваше директно обвинение, но Гантри неочаквано смени темата.

— Сравнението с мравките хрумнало на Зенаид, след като видяла в една бакалница в Уискънсин телата на четирима убити, подредени на пода като мравки, върху които; били пръснати истински, живи, големи мравки. В деня на смъртта си една от жертвите, някой си Моралес, бил направил най-малко два депозита от по девет хиляди и неколкостотин долара в две различни банки.

— Ясно — кимна Макартър, издържайки погледа му. — Оттук и във въображението на Зенаид се оформила картината на безброй малки Моралесовци, извършващи идентични депозити в безброй банки във всички краища на Съединените щати.

— Като мравки.

— Именно.

— Това би предполагало наличието на колосална организация.

— Вие го казахте, Мак. Чували ли сте да се говори за нещо такова?

— Никога.

— Струва ли ви се невероятно?

— Ако ми го беше разказал друг, а не вие, никога не бих повярвал в подобна история. И смятате, че искат да ви убият заради това ваше откритие?

По дяволите! Той знае несравнимо повече, отколкото допусках. Трябва ли да го оставя да атакува Лодегър, или да помоля Убиеца да се намеси колкото се може по-бързо?

— И да, и не — каза Гантри. — В действителност не разполагаме с никакво доказателство.

— Искате да кажете, че не можете да докажете съществуването на мравките?

— Бихме могли да предупредим американските власти. И може би ще го направим. Но лично аз се съмнявам, че от това ще има голяма полза. Би трябвало да се подложат на проверка банкови депозити от стотици милиони и дори милиарди долари. На главната мравка ще й бъде достатъчно да нареди да се прекратят вноските, за да се окаже в пълна безопасност. И тогава без съмнение никога не биха се добрали до нея. В най-лошия случай би загубила малко пари.

— И изключително много би ви се разсърдила.

Просто не знам какво да мисля. Дали Гантри се опитва да ме убеди, че не е опасен? И ако е така, то случайно ли е, или го прави, защото смята, че имам някакво влияние върху „главната мравка“?

— По-скоро би била много по-сърдита, отколкото е сега — уточни Гантри. — И би продължила да преследва двама ни с госпожица Ганьон до края на живота ни.

— Край, който би наближил много бързо.

— Точно така.

— Споменахте за непознати, които не познавате много добре. И сте на мнение, че тези малко познати ви непознати са главорези на главната мравка?

— Добре би било да изключите двигателя, Мак. В противен случай рискуваме да кацнем на някое дърво.

— Не ме бива особено за моряк. Във вашата история има нещо, което не ми е много ясно. Ако госпожица Ганьон…

— Зенаид.

— Ако Зенаид наистина е видяла нещо, което не е трябвало да види, и ако вашата мравка знае от самото начало, че тя е видяла онова, което е видяла, как така е все още жива? Да не би да е взела някакви специални предпазни мерки?

— Мисля, че са искали тя да стигне до мен. Целият въпрос е да се разбере защо.

Гантри скочи пъргаво в двайсетте сантиметра вода и изтегли лодката на брега. При движението за миг рязко се очертаха внушителните му раменни и коремни мускули.

— Излишно е да я закотвяме — каза той. — И без това доста ще се поизпотим, докато я вкараме обратно във водата. Мак, едно от двете: или това, че двамата със Зенаид сме заедно, чудесно устройва някой…