Читаем Картел полностью

Боже милостиви! Какво парче!, помисли си Макартър. Описаха ми я като съблазнителна, но тя е много повече от съблазнителна. Сто пъти повече! И като си помисли човек, че е осъдена на смърт! Че пионката, каквато всъщност представлява в играта срещу Лодегър, трябва да бъде елиминирана! Ще изпиташ ли угризения, Мак? Не си имал такива нито веднъж през всичките тези години. Какво те прихваща?

— Джими? Какво правиш? Ще дойдеш ли при нас?

Той се приближи.

— Джонатан Гантри — представи се Гантри, който сеше изправил и му подаваше ръка. — Не съм сигурен дали си спомняте за мен.

— За момента не. Всъщност сега вече си спомням — отговори Макартър, напълно объркан.

— Зенаид Ганьон, една приятелка.

Макартър се усети, че смотолевя нещо в смисъл на „добре дошла“. Стегни се! Лети — Бог да я благослови! — незабавно му се притече на помощ.

— На Джими винаги му е необходимо малко време, за да слезе на земята, когато успея да го измъкна от кабинета му. Макартър срещна погледа на Гантри и си възвърна малко от хладнокръвието. В черните — не, сини бяха! — очи на Лакомника проблясваха закачливи искрици. „Не съм сигурен дали си спомняте за мен“, каза той. По този начин иска да ми намекне, че не е споменал нищо за предишните ни срещи и че трябва да играем комедията на двама души, които се срещат по силата на невероятна случайност.

— Проявих малко самонадеяност — обясняваше в същия момент Гантри. — Отиваме в Кю, на Голям Каик, и реших, че мога сам да пилотирам хеликоптера. Следващия път ще наема пилот.

Гантри продължаваше да говори. От време на време поглеждаше Макартър, който ясно разчиташе в очите му предупреждението: „Да се държим така, сякаш съм тук съвсем случайно.“ Сподели, че имал проблеми с хеликоптера и че трябвало да кацне още при прелитането на Уиндуърд Пасидж — пролива между Куба и Хаити. Не в Куба, разбира се, а на остров Тортуга например. Или по-далече, на Голям Инагуа.

— Заинатих се обаче и малко остана двамата със Зенаид да продължим с плуване. Далече ли сме от Кю?

На четирийсетина мили.

Джими, помолих пилота на нашия хидроплан да хвърли един поглед на хеликоптера. Но се надявам, че ти също ще се опиташ да убедиш господин Гантри и госпожица Ганьон да преспят тук.

„Господин Гантри.“ Дори Лети се бе включила в играта. Наричала го бе Джонатан и двата пъти, когато вечеря у тях. Лети, обожавам те! Ако понякога ми се е случвало да се питам защо съм се оженил за теб, сега знам защо. Лети беше самата дискретност.

— Разбира се! — възкликна Макартър. — В никакъв случай няма да ви позволим да продължите нататък. Поне тази вечер. Ако се наложи, утре Джейк, нашият пилот, ще ви откара до Кю.

Усмихна се, вече почти напълно окопитил се.

— Не бихме искали смъртта ви да ни тежи на съвестта.

Хеликоптерите под наем невинаги се поддържат добре.

— Особено ако на командите им седне първият срещнат — подхвърли канадката.

В нейния поглед също се четеше доста странно изражение.

Най-страшното мина, Мак. Убиеца, разбира се, в никакъв случай няма да повярва, че всичко това е случайно, но поне ще запазим приличието. Имаш шанс да отървеш кожата.

Но за момент наистина сдаде багажа.

Макартър се усмихна на Гантри.

— Къде сте паркирали дяволското си возило? Дори не ви чух да пристигате.

— На самия край на острова, на един плаж с формата на полумесец, заобиколен от нещо като мангрова джунгла.

— Залива на Едноокия. Навремето е бил убежище на френски буканери35. Оттук е на десет минути път с моторница. Бихме могли да отскочим да му хвърлим един поглед.

— Не съм молил Лети да се преструва, че не ме познава, Мак.

— Аз също не съм я молил. Пристигането ви наистина ни изненада. Мислех, че сте някъде из южните морета.

Моторницата мина покрай хидроплана и заобиколи малкия нос, който заграждаше залива откъм север, отдалечавайки се от плажа, където четирите жени продължаваха да се пекат.

— Там бях — кимна Гантри. — И си живеех преспокойно до момента, в който дойдоха да ми кажат, че в хода на известна операция срещу едно американо-канадско дружество някой си е послужил с името ми и с моята… да речем, репутация на еколог.

— Дойдоха?