Читаем Картел полностью

И точно в това е целият проблем, помисли си Макартър. Ловът ще започне отново от мига, когато двамата бегълци напуснат това тихо пристанище. По дяволите! Защо Гантри не си остана на джонката? Този дивак ме принуждава да направя избор, който никак не ми се иска да правя и който във всички случаи ще бъде крайно неприятен.

— С Гантри нямаме общи интереси и не работим заедно. Той наистина отива в Кю и е наминал да ни види съвсем случайно. Изглежда среща малко затруднения с една от операциите си, но беше изключително резервиран.

Защо се впускам в подобни обяснения? Лети нищо не ме пита Всъщност тя никога за нищо не пита. Дали тази нейна дискретност се дължеше чисто и просто на безразличие, или Лети знаеше вече прекалено много, за да си позволи и най-малкия намек? Много добре ти е известно за какво става въпрос, Мак. Осъзнаваш го чудесно, когато имаш смелостта да погледнеш нещата открито. Лети е интелигентна. Ако не беше посветила живота си на твоя успех, щеше да завърши право, да направи своя собствена кариера и днес да бъде на равна нога с мъжете и дори да е задминала повечето от тях.

И Макартър взе решение. Това му подейства успокоително. Така или иначе, двата възможни варианта съдържаха еднакво сериозни рискове.

Вече направи своя избор, така че не мисли повече за това.

— Не ми се спи много — промърмори той.

Това беше тяхната парола. Чу тихия изсмях. Пръстите й се плъзнаха по тялото му.

— Вярно, че пропуснахме следобедната си секс-почивка — отбеляза Лети. — Но с Джуди и Синтия наоколо не беше никак лесно. Трябваше да им обърна внимание все пак!

Тя отново се разсмя.

— С кого ти се иска да се любиш, Джейм Доре Макартър? Със съпругата си или с канадката? Очите ти буквално щяха да изскочат, докато я гледаше!

— И таз добра!

И тозчас си даде сметка, че го бе казал точно с думите и тона на Гантри, когато го попита дали не смята, че именно той, Макартър, е шестметровата Мравка.

От малкия апартамент в края на къщата, в която бяха настанили Зенаид и Гантри, се излизаше направо на плажа. Климатичната инсталация бе напълно изправна, но Зенаид я изключи, тъй като предпочиташе естествения въздух, колкото и горещ да беше (а през карибската зима той бе значително по-поносим, отколкото в Югоизточна Азия).

Зенаид се спусна по трите или четирите широки дървени стъпала, прекоси пясъка и влезе във водата. Само до коленете. Това черно и неподвижно море не й вдъхваше доверие. Сигурно гъмжеше от акули, алигатори и куп всевъзможни лигави твари. Страх ме е. Това е смешно. Седна на дъното и се потопи до гърдите. Страх ме е и съм бясна.

— Пръждосвай се, Гантри.

— Морето е на всички.

— Какво има отсреща?

— Зависи. Ако плуваш направо, след около хиляда и сто километра би трябвало да се наденеш на Флорида. Но можеш винаги да направиш малка почивка в Куба.

Да му имам спокойствието! Наистина ме нервира. Хвърли поглед назад. Гантри бе приклекнал по китайски маниер, подложил съвършено голото си тяло на ласките на леките вълнички.

— Бясна съм — уведоми го тя. — Цял следобед! Цял следобед гъбясвах с ония друсли. Дори играхме на карти. Гръм и мълнии! А през това време самците обсъждаха на четири очи дявол знае какви сериозни неща.

— Той нямаше да каже нищо пред теб. Нито пред когото и да било другиго, независимо дали е мъж или жена.

— Защото на теб ти каза нещо, така ли?

— Мисля, че в някои отношения се оказах прав.

Не беше даже шепот. Гантри говореше много по-тихо.

Ала, изглежда, смяташе, че дори и така съществува опасност да бъде чут.

— Мога ли да дойда при теб, Ганьон? Никак не ми се иска да крещя.

Той се приближи до нея.

— Ела да поплуваме.

— Не.

— Шубе те е. Чудесно те разбирам. Лично аз изпитвам отвращение към езерата и сладката вода, така че ще се реваншираш в Мисиками. Ела да поплуваме, Зенаид. Синтия ни гледа и се питам дали не го прави и още някой.

Гантри бе долепил устни до ухото й, все едно, че я целува. Тя се престраши и навлезе десетина метра навътре, примряла от ужас.

— Хвани се за раменете ми.

Насочиха се към понтона, оборудван с трамплин.

— Спомена, че в някои отношения си се оказал прав. И по-точно?

— Лодегър.

— Макартър ти каза, че е той?

— В известен смисъл.

— Друго?