Читаем Границата полностью

цяла локва от течността. Все още се бореше да докопа оръжието си, но прерязаното

му тяло не искаше да го слуша.

Момчето заговори с глас, който никога преди не беше чувало. Каза:

- Мислех си, че уж сте много корави!

Безликото същество продължи да се бори да грабне оръжието.

Хлапето се надигна до клек, нащрек за други войници или за летящи твари,

способни да му отнесат главата, и се осмели да докосне енергийното оръжие. Беше

лепкаво на опип - като гума, оставена твърде дълго под силно слънце. Вените бяха

престанали да помпят течност. Право пред очите му оръжието се спаружваше и

пропадаше в себе си. Паешката ръка на мъглявия войник посегна към глезена на

момчето и то се стресна от хватката му, понеже за кратко го озари образ на

парализираща болка. То се изплъзна от ръката на войника, изправи се и хукна

отново, защото знаеше, че го очаква смърт, ако седи на едно място твърде дълго.

Знаеше също, че не иска да умира. Знаеше, че трябва да живее, а и че е най-добре

да си намери някакво укритие, преди да стане твърде късно.

Докато тичаше, дъждът го блъскаше в лицето; Заради натиска върху дробовете

си момчето се разкашля и изплю още няколко пръски кръв. Запита се кой е и откъде

идва, но в отговор на тези въпроси срещаше само празнота. Нямаше спомен отвъд

втурването през това поле, сякаш умът му е бил изключен и след това отново пуснат

от трепкаща ръка върху електрически ключ. Баща? Майка? Дом? Брат или сестра?

Нищо, нито дори сянка от отзвук.

Измъчваха го болки: в дробовете, сърцето и стомаха, да, но също и в костите.

Чувстваше се разместен. Досущ като в онази странна стара песен за бедрената кост,

дето била свързана с колянната капачка и всичките други лайна, е - неговата бедрена

кост беше свързана направо с ключицата, а коляното - нейде с таза. Вътре в тялото му

имаше сбъркани сглобки, но все пак го биваше за тичане. Засега това му стигаше.

Над него се размърда чудовищна триъгълна форма. Момчето погледна нагоре и

видя от грозните жълти облаци да се изплъзна масивното крило на горгоните,

нашарено като древно влечуго. Продължаваше да бълва електриково сините си

светкавици, с които улучваше невидими фигурки по земята. Не забелязваше хлапето

- то не представляваше интерес за извънземните, не си струваше дори

унищожителната искрица.

Внезапно яркосините светкавици започнаха да бляскат наляво и надясно в

търсене на други мишени. Горгонското крило сякаш се беше разтреперило от ужас и

след няколко секунди момчето видя защо.

И от двете страни на триъгълника се появиха тънки абаносови торпеда, дълги

може би двайсет фута. Бяха общо десет, движеха се бързо и безшумно. Светкавиците

удариха четири и ги взривиха на летящи черни панделки, но на останалите шест им

пораснаха нокти и зъби и те се вкопчиха в плътта на горгонския кораб, преобразиха

се в подобия на хищни, лъскави паяци и започнаха бързо гризат пъстрата кожа и да

си разкъсват път навътре.

На кораба налетяха още шест гладни торпеда, изстреляни от някаква невидима

позиция. Две бяха свалени, другите четири се превърнаха в абаносови паякоформи,

които се завинтиха в извънземната плът, ако изобщо ставаше дума за живо същество.

Парчета от горгонския кораб заваляха към земята, а отвътре зейна рана с

червеникаво месо, прошарено с празноти, напомнящи шестостенни коридори.

Торпедопаяците продължиха да дерат и дъвчат, все по-бързо и по-бързо, а сините

светкавици стреляха като полудели в различни посоки. Момчето се присви, когато

енергийна мълния изгори земята на няма и четиридесет фута от дясната му страна,

но не можеше да отлепи очи от ужасяващата трапеза и смъртта на гиганта.

Горгонският кораб несъмнено умираше. Корпусът му трепереше и се гърчеше, а

мъглявите паяци проникваха все по-навътре в сърцевината му. От дузина рани се

лееше тъмночервена течност. Късове от кораба падаха на земята и продължаваха да

се гърчат в конвулсии. Машината пищеше. Високочестотният звук, който се

разнасяше, напомняше на момчето комбинация от стържене с нокти по черна дъска

1

и зловещо потракване на горска гърмяща змия . Наложи се да затисне ушите си с

длани, иначе звукът заплашваше да го погълне и да му подгъне коленете. Огромно

парче от кораба се понесе надолу, пръскайки фонтани от тъмна течност. В кухината

черните паякоформи се хранеха, проправяха си път през извънземната плът и

вътрешните коридори с нокти и зъби, които момчето предполагаше, че могат да

разкъсат също и цимент, и метал. Горгонското летящо крило се килна надясно и

изля вътрешностите си на грамадни, неравни завеси от течност и месести остатъци,

които паяците на мъглявите не бяха успели да погълнат изцяло.

Писъкът на машината не спря да кънти през цялото време, докато корабът