— Ал Соумс ли беше? — пита Кейт и аз кимам. Не й казвам, че когато Уил ми каза онази вечер, че съм много изкусителна, вътрешностите ми се преобърнаха.

— Уил ме изведе отвън да глътнем свеж въздух — продължавам аз. — Вратата до нас внезапно се отвори и оттам излезе мъжът с пъргавите ръце. Чак тогава го познах. Дотогава го бях виждала веднъж, най-много два пъти и всеки път Джуд ме гонеше от стаята, защото с него трябваше да говорят за наема. Но бях забелязала странната му грапава кожа. Помня, че се обърнах към Уил и казах: „Виж, това е нашият хазяин“. Но Уил се държеше сякаш не го познава.

— Какво стана после? — пита Кейт, този път гласът й е настоятелен.

Осъзнавам, че спомените ми от партито приличат на домашно видео, където подскачащата камера записва част от някакво действие, после прекъсва изведнъж и се включва вече в друг план. Има ужасни празноти. Направо пропасти.

— Не знам — казвам аз. — Не си спомням нищо след това. Дори не знам как съм се прибрала. Но на следващата сутрин Уил ми звънна и ми каза, че се гордее с мен.

— Господи — простенва Кейт. — Мислиш ли, че именно на това парти Соумс те е дрогирал и е направил онази снимка?

— На снимката не е Соумс — казвам прегракнало и се заемам да направя кръст на масата с разсипаната захар. — Тази ръка на лицето ми не е негова.

Кейт кима.

— Соумс се хвалеше, че ходел по момичета с някакъв приятел.

— Това е Уил — казвам аз. — Ръката на снимката е на Уил Бърнсайд. Познавам пръстена на палеца му.

— Господи, Ема! — виква Кейт и хората се обръщат към нас.

Сълзите ми потичат. Сервитьорката идва на масата ни с поръчката. Докато оставя димящите чаши пред нас, тя се заглежда в мен, после бърза да се отдалечи, сякаш може да прихване от нещастието ми. Главите отново се обръщат към нас. Сигурно е вълнуващо да получиш малко драма с кафето си.

Кейт се протяга и хваща ръката ми, слага я на масата върху захарните кристалчета и я погалва.

— Каза ли това на полицията, Ема? — пита тя.

— Не още. Не бях сигурна. Казах им, че е правил секс с мен в колата си. И че ме е заплашил да не казвам на никого.

Кейт кима забързано. Вълнува се, виждам го. Налага се да си напомня, че е репортер, а не мой изповедник. Не е полагала клетва за мълчание.

— Мисля, че вече разбирам защо го е направил. Години наред се опитвах да разбера с какво бях заслужила презрението му. Но сега си мисля, че е било самозащита. Не е искал да казвам пред никого, че съм видяла снимката в чекмеджето на бюрото му. Тогава мислех, че е искал да си мълча, за да не се почувства Барбара неудобно, ако спомена за нея. Но се оказва, че е имало десетки като Барбара.

— А ти си могла да го издадеш — каза Кейт.

— Никой не е трябвало да знае за неговото хоби, за това се е постарал да ми запуши устата, нали? Да ме накара да мълча от срам и страх.

Замислям се за Уил. Опитвам се да си спомня как изглеждаше лицето му тогава, но не мога. Всичко ми е като в мъгла. Изследвам поведението му след онова парти, когато двамата с приятеля му са ме снимали с полароида. Беше ли различен? Имаше ли някакъв намек за вина? Долавяше ли се чувство за срам следващия път, когато дойде у нас? Не, нямаше никаква промяна. Защото той винаги си е бил такъв. Измами всички ни. Чудовище в дома ни.

Какво доверие имах в него тогава! Хитрият Уил — майстор на манипулациите. Колко ли се е смял след това? Присмивал се е на лековерието ми. На невинността ми.

Какво ли си е мислел, когато ме е виждал след онази вечер? Дали си ме е представял гола, оставена на неговата милост, докато е говорел с мен? Крие ли някъде из главата си образа ми от онази вечер, за да може да го извади от ъгъла, когато реши да се позабавлява? Дали си е мислел за този образ, докато е седял на масата срещу мама по време на онзи неделен обяд?

Опитвам се да спра ужасните мисли, но те се връщат, помитат всичко друго и ме сграбчват за гърлото. Бебето също се появява в съзнанието ми. Започвам да пея наум приспивна песен. Онази, която Джуд някога ми пееше.

— Мисля, че е време да се прибирам — казвам на глас.

— Добре ли си? — пита ме Кейт.

Мисля, че наистина й пука за мен.

— Всичко е наред. Пол ме чака от другата страна на улицата.

Кейт оставя петпаундова банкнота на масата и дава сигнал на прикрилата се зад бара сервитьорка, че тръгваме. Изправям се на треперещите си крака, тя ме хваща здраво за ръката и ме повежда към вратата.

Седемдесет и четвърта глава

30 април 2012 г., понеделник

Уил

След като Ема и приятелката й си тръгнаха, той си взе душ. Изтърка със сапун и гореща вода всички обвинения. Нещата ще се подредят, си каза. Обичаше да плава близо до ръба, винаги е било така. Що се отнася до жените, винаги бе търсил предизвикателствата. „Не трябва да е прекалено лесно“, помисли си той, докато се обличаше. „Джуд беше прекалено лесна. Достатъчно беше да се появя и готово.“

Жените се лепяха по него като гъби още от университета. Една нощ Джуд му бе казала, че е чакала дълго на опашката за него. Той се бе засмял.