— Това вие ли сте? — пита много тихо детективът.

— Да — отговарям. — Къде намерихте тази снимка?

— В момента разследваме случая. Бихте ли ми казали дали познавате мъж на име Алистър Соумс?

— Да — казвам отново. — Ал Соумс беше собственик на къщата ни на Хауард стрийт.

Виждам лицето на Ал в съзнанието си. Усещам ръката му да докосва гърдите ми. На някакво парти. Вечерта, когато Джуд получи хранително отравяне, а Уил ме заведе на парти. Тогава бях на четиринайсет години.

Усещам вкус на повръщано в гърлото си и преглъщам тежко, опитвам се да си спомня повече за онази вечер. „Как съм се прибрала у дома?“ се питам. И потръпвам.

Детектив Синклер ми говори нещо, но аз не го чувам. Трябва да си спомня. Опитвам се да размърдам паметта си, да я излъжа някак. Но не мога да си спомня нищо за края на вечерта.

— Той ли е направил снимките? — прекъсвам го аз.

— Вече казах, че в момента не мога да ви дам повече информация. Но обещавам да поговорим пак в следващите дни, когато имаме някакво развитие.

Типичен отговор на полицай. Казва нещо, но всъщност нищо.

— Ами бебето? — питам аз. — Какво ще направите за бебето?

Той се бави, навежда глава и започва да прелиства документите пред себе си, затова повтарям въпроса си.

— Ще проверим още веднъж ДНК пробите — казва накрая.

Ясно, не ми вярва.

— Трябва да вземете и моята ДНК. За да сравните — настоявам аз.

— Да, разбира се — отвръща Синклер. — Сега ще звънна и ще кажа да донесат набор. Ще изчакате ли тук за момент? — казва той и започва с благодарностите. Много ни помогнахте и така нататък.

След взимане на пробата двамата излизаме на слънце.

— Той не ми вярва — казвам аз.

— Но аз ти вярвам — поглежда ме Пол.

Седемдесет и трета глава

29 април 2012 г., неделя

Ема

Кейт ме чака в кафенето от другата страна на улицата. Изпрати ми съобщение да ми каже, че е там, но аз трябваше първо да разкажа на Пол за нея. Той се ужаси, че искам да говоря с репортер и настоя да дойде с мен, ако ще ходя, но аз му обясних, че знам какво правя. Че й вярвам. В края на краищата той се предаде, но ме предупреди да внимавам много какво говоря. Ще ме чака и ако не се върна до двайсет минути, ще дойде да ни намери.

Обърнах се към кафенето, но той ме хвана за ръката.

— Сигурна ли си, че трябва да правиш това?

Отне ми още пет минути да го уверя и ето че закъснявам за срещата. Кейт, изглежда, сякаш вече не се надява, че ще дойда, и търси с поглед палтото си, но аз най-после влизам и тя ме вижда.

Сервитьорката се появява още докато сядам, и трябва да поръчаме, преди да сме се поздравили.

Младото момиче пише в тефтера си „две кафета с мляко“ с ужасяваща прецизност, повтаряйки бавно четирите думи. Нямам търпение да си тръгне. Когато най-после се отдалечава, Кейт ме пита:

— Извинявай, Ема. Какво стана в полицията? Ти добре ли си?

Взимам едно пликче със захар от купата и започвам да си играя с него като децата.

„Тя е говорила с детектив Синклер. Всички говорят за мен. Всички шушукат. Не мога да й имам доверие.“

Казвам й онова, което тя вероятно вече знае. И чакам.

— Детектив Синклер ми каза, че ти е показал снимките — казва тя. — Нямах представа, че и ти си сред другите момичета. Кълна ти се, Ема. Чак тази сутрин, когато детективът ме извика на разпит, те забелязах. Исках да ти се обадя веднага, щом изляза от участъка, но ти се появи преди това.

„Тя ме е видяла. Видяла е Ема.“

Тя продължава да се извинява, а аз кимам и се чудя мога ли да й вярвам все още. Тя знае много. Аз трябва да науча повече за случая, затова решавам да продължа играта.

— Беше истински шок да видя себе си сред тях — казвам аз. Пликчето се скъсва и захарта се изсипва в ръката ми.

— Трябва да е било ужасно за теб — казва тя.

— Детектив Синклер ме попита познавам ли Ал Соумс. Сигурно смята, че той ги е правил.

— Но как е могъл? — пита Кейт и аз й разказвам за партито.

— Идеята беше на Джуд — казвам аз. — Настоя Уил да ме заведе на това парти, за да ме разсее. Позволи ми да облека любимата й рокля от „Лора Ашли“. Беше тъмносиня с малки, едва забележими цветни клончета. Деколтето падаше леко надолу, а в кръста беше силно вталена, с хиляди малки копчета по целия гръб. Бях толкова развълнувана! Помня, че се завъртях като балерина, полите й щръкнаха нагоре и двете се засмяхме.

— Партито беше като по филмите, с шампанско и разни известни хора. Уил непрекъснато подканяше сервитьорите да ми доливат чашата. Имах чувството, че това е най-хубавата вечер в живота ми.

Той ме представи просто като „приятелката ми, Ема“ и аз си спомням, че някои мъже му смигнаха и се засмяха. Тогава не разбрах къде е шегата.

„Но сега знам.“

— После ме представи на някакъв мъж и той ме целуна по бузата. Не бях подготвена за това, но мъжът ми изглеждаше познат. Исках да го попитам за името, когато ръката му мина през една от гърдите ми някак небрежно. После той се отдалечи. Сякаш ток премина през мен и сигурно съм се изчервила като домат, защото Уил ме отведе настрани и ми се извини от негово име.