Читаем Детето полностью

Соумс живееше на втория етаж. Беше отворил вратата на апартамента, стоеше от вътрешната й страна и ги чакаше. Беше тромав човек с еднодневна четина по брадата и бузите, облечен с пуловер и долнище на пижама. Разнищената връв, която служеше за колан, се поклащаше нещастно около коляното му.

— Дано да не сме ви извадили от леглото — каза Кейт.

Соумс я огледа с подозрение.

— Напоследък я карам по-бавно — отвърна той и ги поведе към хола си.

Кейт изпита усещането, че влиза в току-що обърнат наопаки и обран апартамент.

Масата беше обърната, една купа с оризов корнфлейкс бе разсипана по килима, подът бе покрит с паднали от рафта книги и случайни парчета хартия.

— Извинете ме за бъркотията. Тази сутрин имах малък инцидент — каза старецът, махайки с ръка към кочината около себе си.

Кейт изправи масата, взе купата и я сложи върху нея.

— Така е по-добре — каза тя. — Наранихте ли се?

Соумс се усмихна, доволен от вниманието й.

— Не, просто съм малко непохватен сутрин, докато се разбудя. На моите години е нормално.

— Искате ли да ви направя чай? — попита Кейт и му се усмихна.

На челото му беше изписано „Аз съм стар и самотен“ и това беше истински подарък за нея. Самотните хора обичаха да говорят.

— Каква чудесна идея! — каза той. — Бихте ли повторили името си?

— Кейт. Казвам се Кейт Уотърс, господин Соумс.

— Казвайте ми Ал — каза той и се ухили дяволито.

Стомахът на Кейт се преобърна от отвращение. „Бъди мила“, напомни си тя.

— Това е Джо Джаксън, мой колега — каза на глас.

Джо стоеше до вратата, очевидно се страхуваше, че ако пристъпи, може върху него да се стовари друга лавина от боклуци.

— Приятно ми е да се запознаем — протегна ръка Соумс.

Те си стиснаха ръцете и младият човек намери място върху страничната облегалка на един фотьойл с прокъсана тапицерия.

— Боже, доста вещи имате тук — каза той.

— Сувенири от някогашния живот. И много боклук — каза Соумс и застана до украсената с прашни орнаменти и покани за партита с позлатени ръбове от отдавнашни времена камина. Кейт забеляза, че връвта на пижамата му се разхлабва и се замоли панталонът да си остане на мястото.

— Защо не поседнем, Ал — предложи ведро тя и каза с устни на Джо да включи чайника.

— Да, разбира се. Къде искаш да седнеш, скъпа?

Той спря плъзгащата се надолу пижама и се опита да я закрепи, а Кейт отчаяно започна да търси къде да спре погледа си. Всички места за сядане бяха заети от вещи, но тя премести една купчина със списания от близкия стол и го приближи до креслото, на което явно седеше домакинът. Той се засуети около нея, пооправи това-онова, потупа я по рамото, докато й помагаше да седне, после зае собственото си място. „Джентълменът си остава джентълмен и на сто години“, помисли си с крива усмивка тя.

— Така. Искаш да си говорим за апартаментите ми на Хауард стрийт? — каза той, готов да й предаде малко от своите знания и опит.

— Да, и по-конкретно за осемдесетте — каза Кейт.

— Имах пет къщи на улицата по онова време, ако си спомням добре. И още дузина на други места. Жива империя.

— Наистина ли? Невероятно — възкликна Кейт, окуражавайки човека. — Сигурно сте имали хиляди наематели.

— Така е — засмя се Соумс и дяволчето отново се мярна в очите му. — После ги превърнах в апартаменти за даване под наем. Помня, че имаше много момичета.

— Не се и съмнявам — каза Кейт и Соумс й намигна. Беше за част от секундата, но този жест й каза много. Отново й се повдигна.

Потракването на порцелановите чаши оповести завръщането на Джо, който се появи с поднос, върху който всичко тъмнееше от стара мазнина. Кейт се опита да пие, без да докосва ръба на чашата.

Не че не беше влизала и в други много по-ужасни домове. Веднъж се наложи да прескача кучешки изпражнения, за да може да говори със собственика на дома. Имаше и една майка, която бе сервирала чай и пържено яйце на дъщеря си в тиган, оставен директно на страничната облегалка на дивана. „Други хора, друг живот“ си каза тя.

Кейт остави лепкавата чаша на пода.

— Ще изчакам да изстине — каза като извинение и мина на въпроса. — Случайно да сте запазили списъка с наематели на Хауард стрийт, господин… ъ, Ал? — попита тя. — Ще ни е от голяма полза да видим кой е живял там по времето, когато са заровили Алис. И… ще ми е много интересно да ми разкажете как сте живели по онова време. Да чуя спомените ви.

Соумс се изчерви от удоволствие.

— Щом искате, разбира се.

— Имате ли някакви снимки от онова време? С удоволствие ще ги разгледам.

— О, да — отвърна поласкан старецът. — Пазя всичко.

Кейт изпрати Джо да вземе сандвичи, а тя продължи да очарова стария мъж. Минаваше един часът и тя му предложи да приготви нещо за обяд, но в хладилника нямаше нищо, освен мухлясал пай със свинско и наполовина празна бутилка с джин.

— Не успях да отида до магазина тази сутрин — каза Соумс, а тя се запита откога не е излизал от къщи този човек.

— Никой ли не ви помага с домакинството? — попита тя.

— Момичето в апартамента на първия етаж отскача понякога да види дали съм жив — каза тъжно той. — Прекрасно момиче. С дълга красива коса и много приятна фигура.