— Знаеш, че не мога да ти давам подобна информация, но съм убеден, че репортер с твоята квалификация няма да се затрудни да го намери.

Тя усети усмивката в гласа му.

— Разбира се — каза тя. — Благодаря ти за помощта.

— Добре. Ще ти се обадя, след като се чуя с Анжела Ървинг.

Връзката прекъсна.

— Дочуване — каза тя в притихналата слушалка.

После моментално набра номера на Анжела, за да й каже новината и да я подкани да се обади веднага на детектив Боб Спаркс.

Възрастната жена се развълнува, благодари й горещо и Кейт трябваше да я успокои, за да свали нивото на адреналина й.

Следващият разговор беше с Тери. Знаеше, че ако не се свърже с него, той ще я потърси в най-неподходящия момент, а тя искаше да го посрещне подготвена и въоръжена.

— Кейт, къде си?

Това неизменно беше първият му въпрос, дори когато знаеше отлично къде са репортерите му. Тонът винаги беше леко обвиняващ, сякаш бяха изчезнали без предупреждение.

— В Уинчестър, Тери. Имам следа… казах ти.

— О, да, да — сети се той, но по гласа му ставаше ясно, че е разстроен. Току-що бе приключил един напрегнат разговор с Главния за състоянието на новинарския екип. Тя се прокле за неудобния момент.

— Къде е доказателството, че това е бебето на Ървинг, Кейт? — озъби й се той. — Това е чиста спекулация, не разбираш ли? Виж, Кейт, искам море, не някаква си локва. Това няма да накара читателите да кликнат на уебсайта ни. Забрави, тези теми вече са извън вниманието ни. Сега имат значение само кралските особи и знаменитостите. Това искат читателите.

Тя го остави да си изпее песента. Да го прекъсне сега, означаваше само да удължи мърморенето. Когато най-после той млъкна, тя каза:

— Хайде, Тери, това ще е фантастична история — „Поуст“ разрешава четиресетгодишна загадка за изчезнало бебе. И имаме ексклузивни права, ако се окаже, че Анжела е майката. Читателите ще го харесат. Остави ме да го напиша, да видим дали ще ти хареса. Съгласен?

Стар трик — в края на спора сваляш картата на смирението. Редакторът оставаше с впечатление, че все още той решава нещата и винаги се получаваше добре.

— Добре, добре. Връщаш ли се вече?

— Току-що седнахме в колата, но ще отнеме няколко часа, защото трябва да се отбия до едно място… да говоря с разследващия случая от онова време. Така че няма смисъл да се връщам в редакцията. Ще напиша всичко от къщи и ще ти го изпратя вечерта. — И добави: — Успех със списъка. Между другото, изпъкналите вени по ръцете на Мадона винаги вършат работа.

Тери се засмя с половин уста.

— Да, да. Моля те, направи ми една услуга. Обади се на твоята позната от Кенсингтън Палас. Виж има ли нещо, което ще направи списъка ми по-привлекателен.

— Няма проблем. Ще ти се обадя след малко — каза Кейт.

— Това беше доста грубо — каза Джо. — Загазили ли сме?

— Стига глупости — сряза го тя. — Имаме отлична история. Просто трябва да оставим Тери да свикне с идеята. Да, и трябва да се обадя по телефона.

Тя набра мобилния на Флора.

— Здравей, Флора, обажда се Кейт. Как си? Реших да ти звънна, да видя как са нещата при теб. Отдавна не сме се чували.

„Бла, бла.“

Връзката й с кралската фамилия, изглежда, бе доволна, че я чува. Флора обичаше да приказва, обичаше и възможността да улови някоя клюка из коридорите на медиите. Кейт си я представи как споделя пикантни подробности за брака на еди-кой си главен редактор по време на делова среща с принц Уилям.

Тя изслуша внимателно Флора, докато се оплакваше от едно заглавие в „Сън“, понеже не било истина, после сподели, че един от младите наследници започва да се мисли за по-важен и от кралицата и с малко подтик от страна на Кейт се изпусна, че една от кралските слугини обича да попипва.

— Продава разни неща в eBay. Не е за вярване, нали? — каза Флора и раздразнението й се предаде по линията.

— Абсолютно не. И какво е откраднала? Вермеер? Не, няма как да го мушне в чантата си — каза Кейт спокойно. Не искаше да качва прекалено градуса на вълнение. — Какъв шок за всички! Кой разследва? Кога мислиш, че ще й предявят обвинение?

Тя разнищи историята докрай и преди да затвори, й благодари и обеща скоро да обядват заедно.

— Ах ти, съкровище! — възкликна триумфално, забравила, че Джо е до нея. Той, изглежда, се разтревожи.

— Извинявай, не става дума за теб. Имам подарък за чичо Тери.

Двайсет и осма глава

2 април 2012 г., понеделник

Анжела

Странно, но не репортерката, а младото момче зададе въпроса, от който се страхуваше най-много. Защо мисли, че Алис е бебето от развалините. Не можеше да му го обясни рационално. Нищо не свързваше нея или бебето с Улуич. Изплаши се, че ще я зарежат, обявявайки я за фантазьорка. Но не стана така.

— Джо се учи на занаята — бе казала Кейт, когато пристигнаха. Но именно той я подложи на изпитание. Анжела бе отговорила на всички останали въпроси без запъване.

Тя засече за момент, когато Кейт й каза, че иска да знае „всичко“, това я върна обратно в онази стая в полицията, но се съвзе достатъчно бързо.