— Както и да е. Тестът показа, че има съвпадение между Ема и намереното в градината на Хауард стрийт номер шейсет и три бебе.

— Не — извика Джуд и хвана главата си с две ръце. — Не може да бъде. Как е възможно да роди, без аз да разбера?

— Крила го е от вас, госпожо Масингам. И от вашия приятел, Уил Бърнсайд.

— Какво ви е казала за него? — попита тихо Джуд. Напрежението в стаята се засили.

— Същото, каквото е казала и на вас.

— А аз не й повярвах. Наговорих й ужасни неща. Казах й, че е болна, че ревнува — каза Джуд сякаш на себе си.

— Но тя ви е казала истината, госпожо Масингам. Наистина ли не подозирахте нищо?

Възрастната жена поклати глава.

— Не, разбира се. Мислите ли, че бих си затворила очите за подобно нещо? Нямате представа какво беше. Аз обичах Уил. Обожавах го. Невъзможно е да си представиш, че любимият ти човек е способен на толкова долна постъпка. Бихте ли могли да повярвате нещо такова за човека, когото обичате, госпожице Уотърс?

Кейт си представи Стив да й признава подобно нещо и поклати глава.

— Нали разбирате колко трудно беше да го повярвам? И сега ми е трудно. Трябва ми време да помисля. И да говоря с Ема — каза тя, но Кейт имаше чувството, че говори не на нея, а на себе си.

Тя се наведе към жената да й зададе друг въпрос, но Джуд неочаквано възкликна:

— Знаех си, че това не може да е бебето на Ървинг.

— Откъде знаехте?

Джуд я погледна раздразнено.

— Ами онова бебе изчезна десет години преди времето, за което полицията твърди, че било заровено. Ако ме питате, цялото разследване е вятър работа.

— Но те откриха съвпадение с ДНК на Анжела Ървинг — намеси се Джо. — Какво мислите за това?

— Объркали са пробите — отсече Джуд. — Докато работех, съм чувала за такива случаи от колеги с криминална практика. Пробите се надписват грешно или се слагат на грешни места, замърсяват се с други проби, такива неща. Намесени ли са хора, винаги може да стане грешка.

— Но по време на процеса пробите се проверяват нееднократно — възрази той. — Чел съм за това. Всъщност практиката е много интересна…

— Бих искала да споделя това с Ема — прекъсна го Кейт. — Тревожа се, че не ми отговаря. Приятелката й Линда ми каза, че сутринта се е качила в метрото.

— В метрото? Колко странно. Тя никога не идва в града, ако няма кола на разположение. Казва, че има прекалено много хора — каза Джуд и изведнъж се умълча. — Може би ще е добре да звъннем на съпруга й — предложи след малко. — Той трябва да е на работа. Имам му номера. Ема ми го записа в тефтера да го имам при спешни случаи.

Тя набра бавно номера, натискайки със сила бутоните, и зачака.

— Пол, здравей, Джуд се обажда. Опитвам се да се свържа с Ема. Знаеш ли къде може да бъде? Да. Не. Видели са я тази сутрин в метрото. Да. Добре, ако ти се обади, нали ще й предадеш, че я търся? Да, и на теб. Дочуване.

— Според него трябвало тази сутрин да работи у дома. Май се разтревожи, когато споменах за метрото. Тя не е в добра форма тези дни. Но вие сигурно знаете — каза Джуд с леко обвиняващ тон и треперещ глас.

Когато Кейт и Джо излязоха от къщата, телефонът на Кейт звънна.

— Обажда се Анди Синклер. Опитвам се да се свържа с Ема Симъндс. Като че ли е изчезнала. Предполагам, че и ти не знаеш къде е?

Седемдесет и осма глава

1 май 2012 г., вторник

Джуд

Когато телефонът звънна късно през нощта, Джуд го грабна и извика в слушалката:

— Ема?

— Джуд, обажда се Хари — каза гласът. — Извинявай, че те безпокоя толкова късно, но се тревожа за Ема.

— Всички се тревожим — отвърна Джуд. — От пресата дойдоха и също питаха за нея.

Тя усети, че трепери, седна прекалено бързо, удари си лакътя в облегалката на стола и изпусна слушалката.

— Извинявай — каза, когато отново я вдигна до ухото си. — Ти чувала ли си я?

— Не, тя просто изчезна. Пол ми се обади току-що и ми каза, че още не може да се свърже с нея. Мисли, че си е изключила телефона.

Черен облак от страх обви сърцето на Джуд.

— Трябва да знам какво става, Джуд — настоя Хари. — Пол не иска да ми каже.

— Ема е ходила в полицията, Хари. Да им каже, че намереното в градината на Хауард стрийт бебе е нейно. Че е била изнасилена от Уил и е забременяла — каза Джуд, без да вярва, че думите излизат от нейната уста.

— От Уил ли? — извика Хари. — Уил Бърнсайд? Сериозно ли говориш?

— Да. Аз също не мога да го повярвам.

— Боже мой! — простена Хари.

— Ти знаеше ли, че е родила, Хари? — попита Джуд. — Двете бяхте много близки. Споделяла ли ти е нещо?

— Не и навремето. Наскоро сподели с мен, но аз разбрах всичко погрешно. Каза ми, че е забременяла, ала аз помислих, че е направила аборт. Не я притиснах да ми разкаже, както направи онази репортерка.

— Тази репортерка днес дойде у нас, Хари. Искаш ли да се чуеш с нея? Имам телефонния й номер — каза Джуд. Отчаяно искаше някой друг да поеме контрола над нещата.

— Не, не искам — отряза я Хари. — Какво дава право на тези хора да се ровят в живота ни? Как може това да бъде новина? То е лична трагедия, не е нещо, върху което всеки да се упражнява в красноречие. Ема сигурно е съсипана.