Читаем Червеношийката полностью

— Прати ми списъка по факса — поръча Хари.

— Ще го получиш веднага като ми го върнат.

— Кой да ти го върне?

— Един полицай от отдела. Чакаше ме, като дойдох. Сигурно е било спешно.

— Мислех, че главно хората от КРИПОС работят по случая „Йелтен“ — озадачи се Хари.

— Очевидно не е така.

— Кой е той?

— Май се казваше Воген или нещо подобно — отвърна Халвуршен.

— В Отдела за борба с насилието няма Воген. Да не искаш да кажеш Валер?

— Точно така — възкликна Халвуршен и добави малко угрижено: — В момента ми се струпаха толкова много нови имена…

Хари едва се сдържа да не наругае младия полицай, задето предоставя на човек, комуто едва е научил името, материали от разследването, но моментът не бе подходящ за критика с остър тон. Момчето, немигнало три нощи подред, явно умираше за малко сън.

— Добра работа — Хари понечи да затвори.

— Почакай! Какъв е номерът на факса ти?

Хари се загледа през прозореца. Облаците над хълма Екебергосен пак се сгъстяваха.

— Ще го намериш в телефонния указател — посъветва го той.

Щом Хари затвори, телефонът иззвъня отново. Майрик го викаше в кабинета си незабавно.

— Как върви докладът за неонацистите? — попита появилия се на вратата Хари.

— Зле — Хари се отпусна на стола. От снимката над главата на Майрик го гледаше норвежката кралска двойка. — Буквата „е“ на клавиатурата ми се развали — добави Хари.

Майрик се усмихна малко пресилено като мъжа от снимката и помоли Хари засега да забрави за доклада.

— Трябваш ми за нещо друго. Току-що ми се обади началникът на информационната служба на Държавната организация90. Днес половината от ръководството са получили смъртни заплахи по факса. Подписани са с 88, съкращение на Heil Hitler. Не се случва за първи път, но сега е изтекла информация в пресата. Вече започнаха да постъпват обаждания от тях. Успяхме да проследим изпращача — използвал е обществен факс в Клипан. Затова трябва да вземем заплахата насериозно.

— В Клипан ли?

— Малко селище с шестнадесет хиляди жители в Южна Швеция и гнездо на най-върлите нацисти в цялата страна. Там ще намериш семейства, които са нацисти от 30-те години. Някои норвежки неонацисти ходят там на поклонение и да гледат, да се учат. Искам да си приготвиш голям сак, Хари.

Неприятно предчувствие обзе Хари.

— Пращаме те там, за да разузнаваш Хари. Ще се внедриш в средата. Работа, идентичност и други подробности ще уредим постепенно. Подготви се, защото ще останеш там известно време. Шведските ни колеги са се погрижили за жилище.

— Да разузнавам — повтори Хари. Не вярваше на ушите си. — Нямам и понятие от разузнаване, Майрик. Аз съм разследващ полицай. Да не си забравил?

Усмивката на Майрик изглеждаше опасно излиняла.

— Ти учиш бързо, Хари, това не е проблем. Погледни случая като възможност да натрупаш интересен и полезен опит.

— Хм. Колко време?

— Няколко месеца. Най-много шест.

— Шест ли? — възкликна Хари.

— Бъди оптимист, Хари. Нямаш семейство, с което да се съобразяваш нямаш…

— Кои са другите от отбора?

Майрик поклати глава.

— Няма отбор. Сам си, най-вероятно. И ще докладваш директно на мен. Хари потърка брадичка.

— Защо аз, Майрик? Разполагаш с цял отдел експерти по разузнаване и дясноекстремистки групировки.

— Винаги има първи път.

— А какво ще стане с пушката „Мерклин“? Следите ни отведоха до стар нацист, а сега се появяват и тези заплахи, подписани с Heil Hitler. Не би ли следвало да продължа да работя по…

— Ще стане, каквото аз кажа, Хари — на Майрик вече не му бе до усмивки.

Нещо не беше както трябва. Хари го подуши отдалече, но не можеше да разбере какво е и откъде идва. Изправи се. Майрик също.

— Ще тръгнеш през уикенда — Майрик му подаде ръка.

Хари намери жеста за странен, а явно и Майрик бе на същото мнение, защото лицето му придоби смутено изражение. Но вече беше късно, протегнатата ръка висеше във въздуха безпомощна, с разперени пръсти и Хари бързо я стисна, за да сложи край на неловката ситуация.

Минавайки край Линда на рецепцията, тя му извика, че за него има факс на пощенския рафт и Хари го грабна в движение. Беше списъкът на Халвуршен. Очите му зашариха по имената, докато подтичваше по коридора и се опитваше да се сети коя част от него би имала полза от шестмесечно общуване с нацисти в някакво мизерно село в Южна Швеция. Не и онази част, която се опитваше да остане трезва. Не и онази, която чакаше отговора на Ракел на поканата за вечеря. И със сигурност не онази, която искаше да открие убиеца на Елен. Рязко спря.

Последното име…

Нямаше причина да се изненадва от появата на стари познайници в списъка, но това бе нещо друго. Отново подреди частите от пъзела и сякаш чу звука от изпразнения „Смит & Уесън“ 38 — плавно щракване, което му подсказа, че всичко се връзва.

За секунда се озова в кабинета и вече звънеше на Халвуршен. Халвуршен си записа въпросите му и обеща да му звънне веднага щом открие нещо.