Читаем Червеношийката полностью

Един ден през януари й се обади под предлог да му даде оценка за новия военен аташе в руското посолство в Осло. Тя обеща да му изпрати записка, но той настоя да го обсъдят. Понеже бе петък следобед, той предложи да се видят на чаша бира в бара на хотел „Континентал“. Така Бранхауг откри, че тя е самотна майка. Тя отклони поканата с обяснението, че трябва да вземе сина си от детската градина, а той подхвърли шеговито:

— Жена на твоята възраст, предполагам, има съпруг, който да се погрижи за това.

Ракел не го каза директно, но от отговора й разбра, че такъв мъж няма.

Затвори телефона все пак доволен от постигнатото, но и малко ядосан, задето каза „твоята възраст“ и по този начин подчерта разликата в годините между тях.

Следващата стъпка бе да се обади на Кюрт Майрик и да издои от него максимално богата информация относно госпожица Фауке. Не прояви особена дискретност, но не се разтревожи твърде, че Майрик ще надуши опасността.

Както винаги Майрик се оказа отлично осведомен. Ракел работила две години по линия на Външно министерство в норвежкото посолство в Москва като устен преводач. Омъжила се за руснак, млад професор по генни технологии, който светкавично се заел да приложи на практика теориите си и тя на бърза ръка забременяла. Щастието им продължило кратко, понеже въпросният професор по рождение бил генетично предразположен към алкохолизъм, съчетан с предпочитание към физическа аргументация. Ракел Фауке не повторила грешките на много свои посестрими, които чакат, прощават или се опитват да разберат, а още при първото посягане веднага се изнесла от дома им с Олег на ръце. Съпругът й и сравнително влиятелното му семейство предявили претенции за родителски права над Олег и ако не бил нейният дипломатически имунитет, едва ли щяла да успее да изведе сина си от Русия.

Когато Майрик спомена за делото, заведено от съпруга на Ракел, Бранхауг смътно си спомни за призовка от руския съд, минала през ръцете му. Но понеже тогава ставаше въпрос само за преводач, той препрати случая, без да запомни името. Сега Майрик обясни, че процесът за родителските права все още е проблем между руските и норвежките власти. Бранхауг веднага прекрати разговора и набра номера на юридическия отдел.

Следващия път Бранхауг се обади на Ракел с покана за вечеря. Този път нямаше предлог, но поканата отново бе отклонена категорично, макар и любезно. Тогава той продиктува писмо, адресирано до нея и подписано от началника на юридическия отдел. Писмото съобщаваше накратко, че понеже случаят се е проточил, сега Външно министерство се опитва „от съчувствие към руското семейство на Олег“ да стигне до някакво разрешение съвместно с руските власти относно процеса за родителските права. Това означаваше Ракел Фауке и Олег да се явят пред руски съд и да се подчинят на решението му.

След четири дена Ракел Фауке му се обади с молба да се срещнат във връзка с неин личен проблем. Той отговори, че е много зает, което си беше истина, и попита дали не може да отложат разговора с няколко седмици. Тя започна да го умолява с лека нотка на отчаяние зад учтивия професионален тон да говори с него възможно по-скоро. След кратък размисъл откри единствено свободно време в петък в осемнадесет часа в бара на „Континентал“. Там поръча два джина с тоник, докато тя излагаше проблема си с изражение, което според оценката на Бранхауг издаване биологично заложено майчинско отчаяние. Същевременно кимаше сериозно, постара се да засвидетелства състрадание с поглед и накрая се осмели да сложи бащински закриляща ръка върху нейната. Тя се вцепени, но той се престори, че не забелязва реакцията й и изрази съжаление, задето не е във властта му да променя решенията на завеждащ отделите, но да, разбира се, ще направи всичко по силите си, за да предотврати изправянето й пред руския съд. Все пак не пропусна да подчертае, че като се имат предвид контактите на семейството на бившия й съпруг с висши политически среди, напълно споделя опасенията й решението на съда да бъде в неин ущърб. Той се бе втренчил като омагьосан в кафявите й разплакани очи и му се струваше, че никога не е виждал нещо по-красиво. Тя отказа на предложението му да продължат с вечеря в ресторанта. Краят на вечерта с чаша уиски и платена телевизия в хотелската стая се превърна в антикулминация.