Застанал до вратата на стария си кабинет, Хари гледаше към младия блондин, седнал на стола на Елен. Съсредоточен върху екрана на компютъра, той дори не го забеляза.

— Значи ти си Халвуршен? — поизкашля се Хари.

— Да — младият мъж го изгледа въпросително.

— От провинциалната служба в Стайншер?

— Точно така.

— Хари Хуле. Преди седях на твоето място, само че на другия стол.

— Той е счупен.

Хари се усмихна:

— Винаги е бил счупен. Бярне Мьолер те е помолил да провериш някои подробности във връзка със случая „Елен Йелтен“.

— Подробности ли? — недоверчиво възкликна Халвуршен. — Работил съм три денонощия без почивка.

Хари седна на стария си стол, сега изместен до бюрото на Елен. За пръв път видя как изглежда кабинетът от нейното място.

— Какво откри, Халвуршен?

Младежът смръщи вежди.

— Не се тревожи — успокои го Хари. — Аз помолих за тези сведения; провери при Мьолер, ако искаш.

На Халвуршен му просветна.

— Ама, разбира се, ти си Хуле от ПСС! Извини ме, не съобразих — по момчешкото му лице се разля широка усмивка. — Помня случая в Австралия. Колко мина оттогава?

— Известно време. Както казах…

— А, вярно, списъка! — почука с кокалчетата на пръстите си по купчина разпечатки от компютъра. — Тук са всички задържани, обвинени или осъдени за нанасяне на тежка телесна повреда през последните десет години. Има над хиляда имена. Точно това го свърших бързо, проблемът е как да открием кой е с бръсната глава. Данните не посочват такава информация. Сигурно ще отнеме седмици…

Хари се облегна назад.

— Разбирам. Но Центърът за политика за зрелите хора разполага с кодове за вида на използваните оръжия. Потърси различни видове оръжия и виж с какво разполагаш.

— Всъщност имах намерение да предложа същото на Мьолер, като видях колко много имена се появиха. Повечето от списъка са използвали ножове, огнестрелни оръжия или просто юмруци. След няколко часа вероятно ще разполагам с обновен списък.

Хари се изправи.

— Чудесно — похвали го той. — Не си спомням вътрешния ти номер, но ще го намеря в указателя. И следващия път не се колебай да споделиш някое добро предложение. Не сме чак толкова умни тук, в ниската част на столицата.

Халвуршен се засмя малко неуверено.

Шестдесет и втора глава

ПСС, 2 май 2000 г.

Цяла сутрин дъждът не спря да плющи по улиците, а после слънцето неочаквано мощно проби облачната покривка и за миг над Осло блесна ясно небе. Хари седеше с крака върху бюрото и ръце зад тила и си въобразяваше, че мисли за пушката „Мерклин“. Но мислите му се отклониха и поеха през прозореца по измитите улици, ухаещи на топъл, мокър асфалт, продължиха по железопътните релси нагоре към възвишението на квартала все още с петна от сивкав сняг в сенките от смърчовете, където той, заедно с Ракел и Олег, подскачаше по калните пролетни пътеки, за да избегне дълбоките локви. Хари смътно си спомняше подобни неделни разходки, когато беше на възрастта на Олег. Ако походите бяха дълги и той и Сьос изоставаха, баща им закачаше шоколадови блокчета по най-ниските клонки. Сьос все още вярваше, че тези шоколадови блокчета растат по дърветата.

В началото Олег не разговаряше много-много с Хари. А и той не знаеше как да общува с Олег. Но общата им стеснителност изчезна, когато Хари откри, че Олег играе на „Тетрис“. Хари се постара да играе максимално добре и без милост и притеснение победи шестгодишното момче с над четиридесет хиляди точки. След това Олег започна да го разпитва за разни неща: защо снегът е бял и други подобни, които предизвикват дълбоки бръчки по челата на възрастните и ги принуждават така да се съсредоточат, че да забравят стеснението си. Миналата неделя Олег видя див заек със зимна окраска и изтича напред, а Хари хвана ръката на Ракел, студена от външната и топла от вътрешната страна. Тя наклони глава и му се усмихна, залюлявайки ръцете им напред-назад, сякаш казваше: Ние само си играем, това не е насериозно. Той забеляза как тя се напрегна, като се приближиха до други хора, и пусна ръката й. После пиха какао в едно кафене и Олег попита защо идва пролет.

Покани Ракел на вечеря. За втори път. Първия път тя обеща да си помисли, обади му се и отказа. Този път пак поиска да обмисли поканата, но все пак не отказа. Все още не.

Телефонът иззвъня. Обади се Халвуршен. Звучеше сънено — току-що ставал от леглото.

— От списъка на мъжете, заподозрени в използването на оръжия с цел нанасяне на тежка телесна повреда, проверих седемдесет от сто и десетима — докладва той. — Засега съм открил осмина с бръснати глави.

— Как ги откри?

— Обадих им се по телефона. Не е за вярване колко много от тях…

Хари го прекъсна:

— И ти ей така помоли тези закоравели престъпници просто да дадат на полицията актуално описание на външния си вид ли?

— Не точно. Обяснявах, че издирваме заподозрян с червеникава коса и попитах дали са си боядисвали косата напоследък — каза Халвуршен.

— Не разбирам накъде биеш.

— Ако беше с бръсната глава, какво щеше да отговориш?

— Хм — изсумтя Хари. — Там на север в Стайншер сте били големи умници. Чу същия неуверен смях.