Читаем Червеношийката полностью

— Първо — поставяш шизофренията и раздвояването на личността под един знаменател, а това е едно от недоразуменията, които са се вкоренили в мисленето на хората. Шизофренията е термин, покриващ цяла група много различни душевни заболявания и няма нищо общо с раздвоението на личността. Наистина „шизо“ на гръцки означава „раздвоен“, но доктор Ойген Блойлер е искал да каже, че в мозъка на шизофреника психологическите функции са разделени. И ако…

Хари посочи с ръка часовника.

— Точно ти обяснявам най-същественото — обърна му внимание Ауне. — Раздвоението на личността, за което говориш ти, на американски английски се нарича МЛР множествено личностно разстройство — и се дефинира така: откриваш две или повече личности в един индивид и всяка от тях доминира в определен момент, като се редуват. Като при доктор Джекил и мистър Хайд.

— Значи има такава болест?

— Има, естествено. Но се среща много по-рядко, отколкото някои холивудски филми се опитват да ни убедят. За двадесет и пет години практика като психолог нито веднъж не съм имал късмета да наблюдавам дори един-единствен случай на МЛР. Но все пак знам някои неща за него.

— Например?

— Ами например, че почти винаги е съпроводено от загуба на паметта. Тоест, при пациент с МЛР една от личностите може да се събуди с махмурлук, без да знае, че това е заради съществуването на друга личност, която е пияница. Мда, едната личност може всъщност да бъде алкохолик, а другата — въздържател.

— Не искаш да го приема буквално, предполагам?

— Напротив.

— Но алкохолизмът е и физическо заболяване.

— Да, и точно това прави МЛР толкова вълнуващо. Разполагам с доклад за пациент с МЛР при когото едната личност е страстен пушач, а другите никога не са докосвали цигара. И когато измерили кръвното налягане на пушача, то било двадесет единици по-високо. А жени с МЛР твърдят, че имат менструация по няколко пъти в месеца, защото всяка отделна личност си има свой собствен цикъл.

— Значи тези хора стигат дотам да променят собствената си физика?

— Да, в известна стенен. Историята за доктор Джекил и мистър Хайд всъщност не е толкова далеч от истината, колкото бихме си помислили. В един известен случай, описан от доктор Ошерсън, едната личност е хетеросексуална, а другата — хомосексуална.

— Могат ли личностите да имат различни гласове?

— Да, благодарение на различните гласове всъщност най-лесно наблюдаваме смяната на личностите.

— Толкова различни, че дори човек, който познава болния много добре, не е в състояние го разпознае по другия му глас. Например по телефона?

— Да, ако въпросният човек не знае за другата личност на болния. Ако говорим за хора, които познават пациента с МЛР само бегло, промяната на мимиката и езика на тялото са достатъчни, за да не успеят да го разпознаят, дори да стоят в същата стая.

— Мислимо ли е човек с МЛР да съумее да скрие болестта от близките си?

— Може да я скрие, да. Колко често се проявява едната или другата личност е строго индивидуално и някои хора до известна степен са способни да контролират смените.

— Но в такъв случай личностите знаят една за друга?

— Да, не е необичайно. И точно както в романа за доктор Джекил и мистър Хайд понякога между личностите възникват остри спорове, понеже имат различни цели, разбирания за морал, за хора от обкръжението им, които харесват или не и така нататък.

— А почерка, могат ли и там да мамят?

— Не става дума за измама, Хари. И ти не си постоянно един и същи човек. Прибираш се у дома и при теб настъпват куп незабележими промени — в гласа ти, езика на тялото ти и какво ли още не. А е странно, че споменаваш за почерци. Тук някъде имам книга с факсимиле на писмо, писано последователно от пациент с МЛР със седемнадесет напълно различни почерка. Някой ден, когато имам повече време, ще го потърся.

Хари си отбеляза няколко ключови думи в бележника.

— Различни менструални цикли, различни почерци, това са напълно побъркани хора — промърмори той.

— Ти го казваш, Хари. Дано съм ти помогнал, а сега трябва да тичам.

Ауне си извика такси и двамата излязоха заедно на улицата. Докато чакаха на тротоара, Ауне попита Хари какви планове има за Седемнадесети май.

— Жена ми и аз ще каним неколцина приятели на закуска. Добре дошъл си при нас.

— Много мило, но неонацистите възнамеряват да „атакуват“ мюсюлманите, чийто празник по случай края на Рамадана тази година е на седемнадесети102. Имам задачата да координирам охраняването на джамията недалеч от Главното полицейско управление — обясни Хари, и радостен, и смутен от изненадващата покана. — Нали знаеш, винаги товарят с дежурства необвързаните полицаи на подобни семейни празници.

— Просто намини за малко. Повечето гости също имат други планове за следобеда.

— Благодаря ти. Остави ме да помисля, после ще ти звънна. Какви са приятелите ти всъщност?

— Такива като теб — Ауне провери дали папийонката му стои добре. — Но жена ми познава малко по-изискани хора.

В същия миг таксито зави към тротоара. Хари задържа вратата, та Ауне да влезе вътре, но тъкмо когато се канеше да я затвори, му хрумна нещо:

— На какво се дължи МЛР?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов , Дмитрий Алексеевич Глуховский

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Имперский вояж
Имперский вояж

Ох как непросто быть попаданцем – чужой мир, вокруг всё незнакомо и непонятно, пугающе. Помощи ждать неоткуда. Всё приходится делать самому. И нет конца этому марафону. Как та белка в колесе, пищи, но беги. На голову землянина свалилось столько приключений, что врагу не пожелаешь. Успел найти любовь – и потерять, заимел серьёзных врагов, его убивали – и он убивал, чтобы выжить. Выбирать не приходится. На фоне происходящих событий ещё острее ощущается тоска по дому. Где он? Где та тропинка к родному порогу? Придётся очень постараться, чтобы найти этот путь. Тяжёлая задача? Может быть. Но куда деваться? Одному бодаться против целого мира – не вариант. Нужно приспосабливаться и продолжать двигаться к поставленной цели. По-кошачьи – на мягких лапах. Но горе тому, кто примет эту мягкость за чистую монету.

Олег Викторович Данильченко , Николай Трой , Вячеслав Кумин , Алексей Изверин , Константин Мзареулов , Виктор Гутеев

Детективы / Боевая фантастика / Космическая фантастика / Попаданцы / Боевики