Читаем Червеношийката полностью

— Добре. Ако наистина е необходимо, добре тогава. Връзката между Юл и мен до голяма степен напомняше отношенията между Гюдбран Юхансен и Даниел Гюдесон. Бях като баща за Евен. Сигурно причината бе, че е израснал без родители.

Чашата на Хари спря рязко пред устата му.

— Малцина го знаят, защото Евен си съчиняваше нещата много свободно. Измисленото му детство, населено с много хора и изпълнено с подробности, включваше много повече места и дати, отколкото повечето от нас помнят от реалното през младенчески си години. Според официалната версия е израснал в семейство Юл в чифлик до Грини. Но истината е друга: живял е при различни приемни родители и в домове за сираци из цяла Норвегия, преди накрая, дванадесетгодишен, да попадне в бездетното семейство Юл.

— Откъде знаете, щом той е лъгал за толкова неща?

— Историята е малко странна. Една нощ Евен и аз дежурехме заедно пред военна квартира, която бяхме построили в гората, и точно тогава с него се случи нещо. По онова време двамата не бяхме особено близки и страшно се изненадах, когато той започна да ми разказва как са издевателствали над него като малък и никой не искал да го задържи при себе си. Разказа ми много лични подробности от живота си, някои — направо мъчителни. От възрастните хора, при които е живял, неколцина заслужават да бъдат… — Фауке потръпна.

— Хайде да се поразходим — предложи той след малко. — Днес времето щяло да е чудесно.

Тръгнаха към парка, където първите за годината бански се бяха показали, а силно напушен наркоман, напуснал леговището си на хълма, изглеждаше като паднал от Марс.

— Не знам по каква причина, но онази нощ Евен Юл сякаш беше друг човек — подхвана Фауке. — Странно. А още по-странното е, че на следващия ден той се държеше, все едно нищо не се е случило, сякаш е забравил за нашия разговор.

— Не сте били близки, но разказахте ли му за преживяванията си на Източния фронт?

— Да, разбира се. В гората не се случваше почти нищо, общо взето трябваше да се движим и да се промъкваме към немците. И през това време си разказахме много истории.

— Разказвахте ли му в подробности за Даниел Гюдесон?

Фауке изгледа Хари продължително.

— Значи сте усетили, че Евен Юл е обсебен от Даниел Гюдесон?

— Засега само предполагах — отвърна Хари.

— Да, говорих много за Даниел — призна Фауке. — Та той бе същинска легенда, нашият Даниел Гюдесон. Толкова свободолюбива, силна и щастлива душа като него се среща много рядко. И Евен се въодушеви от историите; наложи се да ги повторя по няколко пъти, особено онази за руснака, когото Даниел издърпа и погреба.

— Знаеше ли той, че Даниел е бил в Зенхайм през войната?

— Естествено. Евен помнеше всички подробности за Даниел, дори ме подсещаше за някои, които вече започвах да забравям. По някаква причина напълно се идентифицираше с Даниел, макар че почти не мога да си представя двама по-различни човека. Веднъж Евен се напи и предложи да го наричам Урия, точно като Даниел. И ако питате мен, неслучайно хвърли око на младата Сигне Алсакер, като я видя на процеса за възмездие.

— Охо?

— Щом разбра, че започва процеса срещу годеницата на Даниел Гюдесон, се появи в съдебната зала и цял ден не свали очи от нея. Сякаш предварително бе решил да я спечели.

— Понеже е била жената на Даниел ли?

— Сигурен ли сте, че това е важно? — попита Фауке и тръгна по пътеката към хълма неочаквано пъргаво, та се наложи Хари да се поозори, за да не изостане.

— Напълно — потвърди Хари.

— И все пак не знам дали е редно да го казвам, но лично аз си мисля, че Евен Юл обичаше мита за Даниел Гюдесон повече, отколкото обичаше Сигне Юл. Възхищението му от Гюдесон беше една от основните причини след войната да не поднови следването си по медицина, а да започне да учи история. В това съм убеден. И, естествено, специализира в областта на история на окупацията и фронтоваците.

Стигнаха върха на възвишението и Хари избърса потта си. Фауке почти не се бе задъхал.

— Има си причина Евен Юл да се сдобие с такава популярност като историк. Като участник в съпротивата той се оказа перфектният инструмент за историографията, която властите смятаха, че ще бъде от полза на следвоенна Норвегия. Премълчава се всеобхватното сътрудничество с немците и се слага акцент върху слабата съпротива.

В историческата книга на Юл например за потапянето на крайцера „Блюхер“ в нощта срещу 9 април са отделени пет страници, но мълчаливо се подминава фактът, че е обмисляно обвинението на близо хиляда норвежци в процеса за възмездие. И това даде резултат: митовете за народа, обединен срещу нацизма, са живи и до днес.

— За това ли става ду ма в книгата ви, Фауке?