Читаем Червеношийката полностью

— Сингапурски куршум — обади се Хари. — Откриха останките на половин сантиметър дълбочина в стената. Празната гилза намериха в гората; същия вид празни гилзи открих в Силян тази зима. Затова ми позвъниха веднага. Какво друго ще ни кажеш Клеметсен?

Почти нямаше какво друго да се каже. Аутопсията започнала със задължителното според разпоредбите присъствие на КРИПОС. Причината за смъртта била очевидна и освен нея имало два момента, заслужаващи да се споменат — в кръвта му имало следи от алкохол, а под нокътя на десния му среден пръст открили секрет от полови органи.

— На жена му ли е? — попита Халвуршен.

— От Техническия ще разберат — Клеметсен погледна младия полицай над очилата си. — Ако пожелаят, де. Освен ако според вас не е от съществено значение за разследването, може би не е наложително да й задавате такива въпроси точно сега.

Хари кимна.

Тръгнаха с колата към жилището на Бранхауг.

— Ама че грозна къща — подхвърли Халвуршен.

Позвъниха. След доста време им отвори силно гримирана около петдесетгодишна жена.

— Елса Бранхауг?

— Аз съм сестра й. За какво става дума?

Хари показа полицейската си карта.

— Още въпроси ли имате? — попита сестрата със сподавен гняв. Хари кимна и вече предчувстваше какво ще се случи.

— Честна дума! Тя е напълно изтощена и няма да й върнете мъжа, като…

— Извинете, но ние не мислим за съпруга й — прекъсна я с учтив тон Хари. — Той е мъртъв. Мислим за следващите жертви. Искаме онова, което преживява госпожа Бранхауг да не сполети други хора.

Сестрата остана със зяпнала уста — не знаеше как да продължи изречението си. Хари й се притече на помощ, като я попита дали да се събуят, преди да влязат.

Госпожа Бранхауг не изглеждаше толкова изтощена, колкото сестра й искаше да я представи. Седеше на канапето и гледаше в пространството, но Хари забеляза плетивото, което се подаваше изпод декоративната възглавничка. Не че има нещо лошо в това да плетеш, макар току-що да са убили мъжа ти. Като се замисли, Хари осъзна, че може би е даже естествено. Нещо познато, за което да се хванеш, когато целият останал свят се сгромолясва пред очите ти.

— Довечера заминавам — уведоми ги тя. — При сестра ми.

— На първо време е наредено да ви охранява полицай — подхвана Хари. — В случай, че…

— В случай, че искат да убият и мен — довърша тя и кимна.

— Така ли мислите? — включи се Халвуршен. — И кои са в такъв случай „те“?

Тя вдигна рамене. Загледа се през прозореца към бледата дневна светлина, нахлуваща в стаята.

— От КРИПОС са били тук и са ви питали за това — пак взе думата Хари. — Но не знам дали съпругът ви е получавал заплахи след вчерашната публикация в „Дагбладе“?

— Тук не е звънял никой. Но в указателя фигурира само моето име. Бернт пожела така. По-добре питайте във Външно министерство дали някой се е обаждал там.

— Направихме го — Халвуршен хвърли бегъл поглед към Хари. — В момента проследяваме всички разговори с кабинета му от вчерашния ден.

Халвуршен разпита за потенциални врагове на мъжа й, но тя нямаше какво да сподели.

Хари слуша известно време и изведнъж му хрумна нещо.

— Абсолютно никакви обаждания ли нямаше вчера?

— Е, имаше май — позапъна се тя. — Поне две-три.

— Кой се обади?

— Сестра ми. Бернт. И от някаква агенция за проучване на общественото мнение, ако не ме лъже паметта.

— За какво ви анкетираха?

— Не мен. Питаха за Бернт. Нали имат такива списъци с възраст и пол…

— Търсели са Бернт Бранхауг ли?

— Да…

— При проучване на общественото мнение не се работи с имена. Чухте ли някакъв шум?

— Какво имате предвид?

— Ами обикновено анкетьорите седят в големи офиси, където има много хора.

— Така беше — спомни си тя. — Но…

— Какво но?

— Не беше такъв шум, какъвто имате предвид. Беше… различен.

— Кога ви се обадиха?

— Около дванадесет. Обясних, че ще си дойде следобед. Забравих, че Бернт щеше да ходи до Ларвик на вечерята със съветника по външна търговия.

— Тъй като Бернт не фигурира в указателя, не се ли досетихте, че може да се обажда някой, който звъни на всички с името Бранхауг, за да открие къде живее съпругът ви? И да научи кога ще се прибере вкъщи?

— Не разбирам…

— Социологическите агенции не звънят посред работния ден, за да питат за мъж в трудоспособна възраст.

Хари се обърна към Халвуршен.

— Свържи се с „Теленур“ да видим дали ще ни кажат от кой номер са се обадили.

— Извинете, госпожо Бранхауг — обърна се към нея Халвуршен. — Забелязах в коридора нов телефон, марка „Аском“. И аз имам същия у дома. Последните десет обаждания се запаметяват с номер и време на повикването. Мога ли…

Хари погледна одобрително Халвуршен, преди младият полицай да се изправи. Сестрата на госпожа Бранхауг го последва в коридора.

— Бернт бе някак старомоден — госпожа Бранхауг се усмихна горчиво към Хари. — Но обичаше да си купува модерни неща. Телефони и такива работи.

— Колко старомоден бе по отношение на съпружеската вярност, госпожо Бранхауг?

Главата й подскочи.