Читаем Червеният кръг полностью

— И така, господа — каза весело той и потри ръце. — Ще ви предложа малко информация, която струва ми се ще ви развълнува. Току-що се обадих на главния комисар — Фройънт се взря в пълничкия инспектор. — В случай като този, човек иска да бъде сигурен. Всичко може да се случи с вас, господа, след като напуснете тази къща. Ето защо за тайната трябва да знаят колкото се може по-малко хора. Бихте ли си свалили палтата? Историята, която ще ви разкажа, ще ми отнеме доста време.

В този момент звънна телефонът и Фройънт вдигна слушалката.

— Да, полковник — каза. — Искам да направя важно съобщение. Бихте ли ме изчакали една-две секунди? Ще бъдете ли там? Добре.

Той остави слушалката, намръщи се неопределено и каза:

— Трябва да поговоря първо с полковника, ако нямате нищо против, влезте в съседната стая и затворете вратата. Не искам да проваля малката изненада, която подготвям.

— Разбира се — отвърна Пар и излезе.

Дерик Йейл се колебаеше.

— Това съобщение за Червения кръг ли се отнася?

— Ще ви кажа — отвърна мистър Фройънт. — Дайте ми само пет минути и след това ще изпитате тръпката от сензацията.

Дерик Йейл се засмя.

— Доста много ми е необходимо, за да потръпна.

На излизане от стаята той спря за момент, задържайки вратата, и добави:

— Мисля, че после ще мога да ви кажа нещо за вашата приятелка Дръмънд. Зная, че не проявявате интерес, но този дребен факт ще ви заинтересува не по-малко от историята, която се готвите да ни разкажете.

Пар го видя да се усмихва и предположи, че Фройънт е проръмжал нещо не особено ласкателно по адрес на Талия Дръмънд.

Дерик Йейл затвори внимателно вратата.

— Чудя се, каква ли е тази негова новина, Пар? — каза замислено той. — И какво ли, по дяволите, иска да каже на вашия полковник?

Те отидоха в приемната, която също беше цялата в светлина.

— Има нещо необичайно, не мислите ли, Стиър? — обърна се Дерик Йейл към иконома.

— Да, сър. По принцип мистър Фройънт не е прахосник. Но тази вечер ми каза, че иска да са запалени всички лампи, каквото и да му струва това, за да не поема рискове. Никога не съм го виждал да прави такова нещо. А това, което ме порази най-много, е, че в джобовете си има два заредени револвера. Той мрази огнестрелните оръжия.

— Откъде знаете, че има револвери? — остро попита Пар.

— Аз ги заредих отвърна икономът. — Служил съм в доброволческата кавалерия и разбирам от оръжие. Единият от револверите е мой.

Дерик Йейл подсвирна с уста и погледна инспектора.

— Изглежда Фройънт не само познава Червения кръг, но очаква и посещение. Между другото, имате ли свои хора под ръка.

Пар кимна.

— Оставих на улицата двама детективи. Наредих им да се навъртат наоколо, в случай, че ги повикам.

Те не чуваха гласа на Фройънт, докато говореше по телефона, тъй като къщата беше масивна и имаше дебели стени.

Измина половин час и Йейл ставаше все по-неспокоен.

— Бихте ли го попитали дали можем да влезем, Стиър?

Икономът поклати глава.

— Не мога да го безпокоя, сър. Може би е по-добре някой от вас. Ние никога не влизаме, без да ни повикат.

Пар натисна вратата на кабинета на Харви Фройънт и рязко отвори вратата. Лампите светеха и очите му попаднаха върху свитата на стола фигура. У него не остана частица съмнение, за това какво се беше случило. Харви Фройънт беше мъртъв. Дръжка на нож стърчеше от лявата половина на гърдите му, нож с метален чашковиден предпазител. Върху малкото писалище се търкаляше опръскана с кръв кожена ръкавица.

Ужасеният вик на Пар накара Дерик Йейл да се втурне в стаята. Лицето на инспектора беше побеляло като смъртта, докато гледаше втренчено трагичната фигура на стола. И двамата мълчаха.

— Извикай хората ми! — продума най-накрая Пар. — Никой де не напуска къщата! Кажи на иконома да събере прислугата в кухнята и да ги задържи там!

Той огледа стаята. Тежките кадифени завеси на големия прозорец, който гледаше към тревната площ зад къщата, бяха спуснати. Пар ги дръпна встрани. Капаците отзад бяха също затворени.

Как бе убит Харви Фройънт?

Срещу камината се намираше тясно бюро, изработка от времето на Джеймс I, което с липсата на площ можеше да влуди всеки нормален човек, но бе любимо на мъртвия финансист.

По кой път се беше приближил убиецът? Отзад? Ножът беше забит право надолу и възможността нападателят да е минал зад Фройънт незабелязано, изглеждаше напълно правдоподобна. Но защо е тази ръкавица? Инспектор Пар я огледа внимателно. Това беше кожена ръкавица, от онези, които ползват шофьорите, при това доста износена.

Следващата му мисъл бе да се обади на комисаря. Както предполагаше, полковникът очакваше съобщението на Харви Фройънт.

— Значи той не ви се е обадил?

— Не. Какво се е случило?

Пар му разказа с няколко думи за произшествието и изслуша стоически почти безпаметната ярост на своя шеф от другия край на жицата. След това затвори телефона и се върна обратно в хола, където вече го чакаха хората му.

— Ще претърсим всяка стая на къщата — каза инспекторът.

След половин час той се върна.

— Е? — нетърпеливо попита Йейл.

Пар поклати глава.

— Нищо. Няма никой, чието място да не е тук.