Читаем Червеният кръг полностью

— Отчитам интелигентността на неговите действия! — каза с възхищение Пар. — Той успя да се вмъкне в предните редици на частните детективи и така да получава информация, която за него, като Червения кръг, беше безценна. Накрая Йейл бе назначен — по мое предложение, в Главното управление на полицията, където имаше достъп до най-важните документи. Разбира се, някои от тях не бяха с такава стойност, каквато им отдаваше той, но това спаси живота на мистър Бирдмор, защото Йейл пръв се добра до снимката, направена минути преди провалената му екзекуция.

— А сега, господа, има ли още нещо, което искате да ви изясня? Смятам да хвърля светлина и върху един друг момент. Преди два дни казах на Йейл, че големите престъпници обикновено се провалят от смешно малки грешки. Той имаше безочливостта да твърди, че е посетил къщата на мистър Уилингс, малко след като двамата с Талия били излезли и че от слугите научил къде са отишли. Само това беше достатъчно, за да го провали. Той не беше стъпвал в къщата от сутринта и беше отишъл в лятната къща най-малко час преди прислугата.

— Въпросът, който ме притеснява в този момент — каза министър-председателят, — е как да възнаградим дъщеря ви, мистър Пар? Вашето повишение не е проблем, тъй като в момента има едно вакантно място за помощник-комисар. Но не виждам какво можем да сторим за мис Дръмънд, освен, разбира се, да й дадем парична награда за това, че е помогнала при залавянето на опасния престъпник.

В този момент се чу един пресипнал глас. Звучеше като този на Джек и останалите едва го разпознаха.

— Не е нужно да се тревожите за мис Пар — каза странният глас, чрез който говореха мислите на Джек. — Ние с нея скоро ще се женим.

Когато шумът от поздравленията стихна, инспектор Пар се наведе към дъщеря си.

— Не си ми казала, майко — рече с укор той.

— Аз дори не съм му казала и на него — отвърна тя, поглеждайки учудено към Джек.

— Да не намекваш, че не ти е поискал ръката? — попита изненадан баща й.

Талия поклати глава.

— Не е — каза тя. — Дори не съм му казала, че ще се омъжа за него, но имам чувството, че ще стане точно така.

* * *

Лайтмън или Йейл, както беше известен повече, се оказа примерен затворник. Той се оплака единствено, че не са му разрешили да пуши по пътя към ешафода.

— Тези неща са уредени по-добре във Франция — каза той на губернатора. — Последният път, когато ме екзекутираха…

Йейл изрази пред свещеника своето сърдечно отношение към Талия Дръмънд.

— Момиче за милиони. Предполагам, че ще се омъжи за младия Бирдмор — голям щастливец е. Аз лично не се интересувам много от жени и смятам, че дължа успехите си именно на това. Но ако трябваше да се оженя, то мисля, щеше да бъде за човек като Талия.

Йейл харесваше свещеника, тъй като падрето беше много човечен и умееше да разказва интересно за хора и места по света, в много от които Йейл беше ходил.

Една сива мартенска утрин в килията му влезе човек и завърза ръцете му.

Йейл го погледна през рамо.

— Чували ли сте някога за мосю Палион? Той ви беше колега.

Палачът не отговори, тъй като вероятно му беше забранено да обсъжда със затворниците други неща, освен прошката за делото, което му предстоеше да извърши.

— Трябва да научите нещо за Палион — каза Йейл — и да се поучите от примера му. Не пийте никога. Мен пиенето ме погуби. Ако не беше то, нямаше да бъда тука.

Тази негова самонадеяност го запази весел през целия път към ешафода. Палачът му нахлузи примката и покри лицето му с кърпа. След това посегна към стоманената ръчка.

— Надявам се, че въжето няма да се скъса — каза Дерик Йейл.

Това бяха последните думи на Червения кръг.