Читаем Божията формула полностью

— И така, онова, което искам да ви кажа, е, че тези два плана се откриват във всичко. Например аз бих могъл да направя редукционистки анализ на книгата Война и мир, нали така? Достатъчно е да проуча мастилото, използвано в определен екземпляр, вида хартия, начина, по който мастило и хартия са произведени, дали съществуват, или не въглеродни атоми в съответния екземпляр… въобще, мога да си изследвам куп редукционистки аспекти. Но нито един от тези аспекти няма истински да ми разкрие какво всъщност е Война и мир, нали? За да науча това, не мога да се огранича само с редукционистки анализ. — Усмихна се. — Трябва да направя семантичен анализ.

— Разбирам.

— С музиката е същото. Мога да изследвам всичко с редукционистки методи. Ще изследвам звука на ударните инструменти на Ринго Стар, вибрациите на гласните струни на Джон Ленън и Пол Маккартни, трептенето на молекулите на въздуха при излъчването на звуци от китарата на Джордж Харисън, но нито едно от тези неща няма истински да ми разкрие какво представлява тази песен, нали? За да я разбера, ще трябва да я изследвам на семантично ниво.

— Разбира се.

— Всъщност, то е като компютъра. Има хардуер и софтуер. Редукционисткият подход се занимава с хардуера, а семантичният със софтуера.

— Това ми се струва очевидно.

— Щом това ви се струва очевидно, ще ви задам един въпрос.

— Слушам ви.

— Когато изследвам Вселената с цел да опозная изграждащата я материя, състава ѝ, силите ѝ, законите ѝ, какъв тип анализ правя?

— Не разбирам въпроса…

— Онова, което искам да знам, е дали анализът е редукционистки, или е семантичен.

Томаш се замисли за миг над въпроса.

— Ами… мм… струва ми се, че е редукционистки.

Усмивката на Луиш Роша се разля по цялото му лице.

— Това пък ни отвежда към следващия въпрос: дали е възможно да се направи семантичен анализ на Вселената?

— Семантичен анализ на Вселената?

— Да, семантичен. Щом мога да направя семантичен анализ на нещо толкова просто като «Война и мир» или всичко, от което се нуждаеш, е любов, защо да не мога да направя и семантичен анализ на нещо толкова богато и сложно като Вселената?

— Ами…

— Ако изследването на печатарското мастило и вида на хартията на един екземпляр от Война и мир е абсолютно ограничена и редукционистка форма на анализ на книгата, защо, по дяволите, ми е да изучавам атомите и силите, съществуващи в Космоса, след като такъв анализ би бил незадоволително опознаване на Вселената? Нима няма семантика във Вселената? Нима не би могло да се открие някакво послание, съществуващо отвъд атомите? Каква е функцията на Вселената? Защо съществува? — Въздъхна. — Ето, върху този въпрос се работи днес в областта на математиката и физиката. Ние, учените, сме обсебени от мисълта да изучаваме печатарското мастило и хартията, от които е изградена вселената. Но дали едно такова изследване наистина ще ни отведе до самата същност на Вселената? Не трябва ли да я разглеждаме и в семантичен план? Не трябва ли да чуем музиката ѝ и да проумеем поезията ѝ? Дали като мислим за Вселената, не се ограничаваме единствено с хардуера, пренебрегвайки нещо толкова важно като софтуера? — Въздъхна. — Ето въпросите, които насочваха работата на професор Сиза през тези години. Той се мъчеше да разбере каква е семантиката на Вселената. Искаше да опознае софтуера, програмиран в хардуера на Космоса.

— Разбирам — каза Томаш. — Но как бихме могли да изследваме софтуера на Вселената?

— Е, за това трябва да попитате професор Сиза, разбира се — отвърна Луиш. — Но мисля, че отговорът на този въпрос зависи от отговора на един друг въпрос, много лесен за формулиране: онова, което виждаме около себе си, както в микрокосмоса, така и в макрокосмоса, дали е творението, или е самият творец?

— Как така?

Физикът показа дланта на лявата си ръка.

— Когато гледаме ръката ми, дали виждаме нещо, сътворено от мен, или част от мен? — Огледа се наоколо. — Когато гледаме Вселената, дали виждаме нещо, сътворено от Бога, или виждаме част от Бога?

— Вие как мислите?

— Не говорим за мен. Но професор Сиза смяташе, че всичко е част от Бога. Ако той е прав, когато стигнем до Единната теория на всичко, ще можем принципно да опишем Бога.

— Така ли смятате?

— Нали точно това се опитват да направят физиците? Да създадат една Теория на всичко. Макар че аз лично смятам това за невъзможно.

— Защо?

— Заради Теоремите за непълнота. Тези теореми и Принципът на неопределеността показват, че никога няма да можем да затворим кръга. Винаги ще се изправяме пред тайнствената завеса накрая.

— Тогава защо продължават да се занимават с тази теория?

— Защото не всички са съгласни с мен. Има хора, които смятат за възможно изграждането на Теория на всичко. Има и такива, които дори смятат, че е възможно да се стигне до някакво основополагащо уравнение.

— Основополагащо уравнение ли? Какво означава това?

— Това е Светият граал на математиката и физиката. Формулирането на уравнение, което да съдържа в себе си цялата структура на Вселената.

— Възможно ли е това?