Читаем Божията формула полностью

— Научният метод е диалог между човека и природата. Чрез научния метод човекът задава въпроси на природата и получава отговори. Тайната се крие в начина, по който човекът формулира въпросите и интерпретира отговорите. Не всеки може да разпитва природата и да проумява онова, което тя му казва. Нужни са опит, проницателност и остър ум, за да се схванат нюансите в отговорите. Разбирате ли?

— Да.

— Искам да кажа, че проблемът за съществуването или несъществуването на Бога се интерпретира различно, в зависимост от начина, по който задаваме въпросите, и от способността ни да разбираме отговорите. Вторият закон на термодинамиката например е изведен в резултат на въпросите, отправени към природата чрез опитите върху топлината. Природата е отговорила, показвайки, че енергията преминава от топло към студено и никога в обратна посока и че преобразуването на енергията между две тела води винаги до загуби. Същото е и с въпроса за Бога. Трябва да знаем какви въпроси да зададем и как да ги зададем, а после да сме достатъчно интелигентни да изтълкуваме отговорите, които ще получим. Затова, когато говорим за доказателство за съществуването на Бога, трябва много да внимаваме. Ако някой си мисли, че ще види Господ на DVD как наблюдава Вселената със скрижалите със закони в една ръка, а с другата поглажда бялата си брада, той дълбоко се лъже. Никога няма да намерим подобен образ, защото такъв Бог не съществува. Но ако говорим за определени отговори на природата на специфични въпроси… е, това вече е друго нещо.

— За какви въпроси говорите?

— Ами за някои логически умозаключения, да кажем.

Томаш поклати глава.

— Не разбирам.

— Вижте проблема за Големия взрив, за който говорих днес по време на лекцията.

— Да, и каква е връзката?

— Каква е връзката? Нима не е очевидно? Вижте, щом е имало Голям взрив, това предполага, че Вселената е била създадена. А подобно съждение води до големи последствия, не смятате ли?

— Например?

— Въпросът за Творението препраща към въпроса за Твореца. Кой е създал Творението?

— Но нима не може да се говори за естествени причини?

— Разбира се. Ние говорим за един естествен проблем. — Допря показалец до челото. — Запомнете, професор Нороня. Господ е естествен проблем. Приказките за свръхестественото, за чудесата, за вълшебствата, са просто измислици. Ако съществува, Бог е Вселената. Разбирате ли? Сътворението на Вселената не е изкуствен процес, а естествен, в съзвучие със специфични закони и с определени универсални константи. Но ние се връщаме на същия въпрос. Кой е измислил законите на Вселената? Кой е определил универсалните константи? Кой е вдъхнал живот на Вселената? — Чукна по масата. — Ето това, драги ми професор Нороня, са основните въпроси на логиката. Творението препраща към Твореца.

— Искате да кажете, че с помощта на логиката бихме могли да докажем съществуването на Бога?

Луиш Роша се намръщи.

— Не, съвсем не. Логиката не може да ни даде каквото и да било доказателство. Но тя ни дава насочващи идеи. — Наведе се над масата. — Трябва да разберете, че ако Бог съществува, той ни показва само част от Своето съществувание и изкусно крие крайното доказателство. Нали познавате Теоремите за непълнота?

— Да.

— Теоремите за непълнота твърдят, че съществуват верни твърдения, които не могат да бъдат доказани в рамките на една логическа система. Това са послания с дълбок мистичен смисъл. Сякаш Бог, ако съществува, ни казва: математиката е моето проявление, математиката е моят език, но няма да ви дам доказателство, че е така. — Взе си още една филийка хляб. — Имаме и Принципа на неопределеността. Според него никога не бихме могли едновременно да определим с точност положението и скоростта на една частица. Сякаш Бог ни казва: поведението на микрочастиците е детерминирано. Аз предопределих цялото минало и бъдеще, но няма да ви дам последното доказателство, че е така.

— Разбирам.

— Търсенето на Бога наподобява търсенето на истината в твърденията на една логическа система или детерминираното поведение на частиците. Никога няма да получим последното доказателство за съществуването на Господ, така както и никога няма да стигнем до последното доказателство, че недоказуемите твърдения в една логическа система са верни или че поведението на частиците е детерминирано. Но ние все пак знаем, че следствията от тези твърдения са реални и че микрочастиците следват определен модел на поведение. Онова, което ни е забранено, е да стигнем до последното доказателство, а не до потвържденията, че фактически е така.