Читаем Божията формула полностью

— Съществува един много силен аргумент, изтъкнат от Уилям Пейли през XIX век. Махна към пода в ресторанта. — Представете си, че влизайки тук, се спъвам в някакъв камък, оставен на пода. Гледам го и си мисля: как, по дяволите, се е озовал този камък тук? Може на минутата да си отговоря: е, винаги е имало камък, нормално е. И щях да престана да мисля по въпроса, нали? А сега си представете, че вместо камък намеря часовник. Бих ли могъл да си отговоря по същия начин? Разбира се, че не. След като разгледам сложния механизъм на часовника, ще кажа, че е нещо, сътворено от разумно същество с определена цел. Въпросът, който си задаваме сега, е следният: защо не мога да обясня съществуването на камъка по същия начин, по който разгледах съществуването на часовника?

Въпросът остана за момент да витае във въздуха.

— Разбирам накъде биете — отбеляза Томаш.

— Като представител на разумния вид, който е измислил часовника, знам намерението, което е предхождало създаването му. Но нямам нищо общо със създаването на камъка и затова не съм убеден в намерението, предхождащо неговото сътворяване. Но бих могъл да допусна, че е имало някакво намерение. Все пак, който и да е, дори никога преди това да не е виждал часовник, лесно ще заключи, че става въпрос за продукт на разумно същество, нали?

— Вижте — опита се да се аргументира Томаш. — Ние говорим за различни неща.

— А дали са различни?

— Разбира се, че са различни. Да не би да сравнявате сложността на един часовник с тази на камъка?

Луиш поклати глава.

— Вие не ме разбрахте.

— Тогава ми разяснете.

Физикът направи широк жест с ръка, обхващайки всичко наоколо.

— Вижте онова, което ни заобикаля. — Погледът му обходи салона на ресторанта и се устреми към небето и зелените корони на липите отвъд прозорците. — Забелязали ли сте колко е сложна Вселената? Замисляли ли сте се колко съвършено изпипана трябва да е всяка подробност, за да функционира една звездна система? Или да се свържат атомите? Или да се създаде живот? — Махна към тихите води на Мондего, чиято огледална повърхност блестеше до крайбрежния булевард като паралелна улица. — Или да може тази река да тече по този начин? Нима не мислите, че това е безкрайно по-сложно и умно от механизма на един прост часовник?

Томаш остана вгледан в събеседника си.

— Наистина…

— Щом нещо толкова просто като часовника е създадено от разумно същество и в него е вложен определен замисъл, какво да кажем за Вселената? Щом някой, който никога преди не е виждал часовник, може да разбере от пръв поглед, че той е сътворен от разумно същество, защо и ние, осъзнавайки величието и невероятната сложност на Вселената, да не можем да стигнем до същото заключение?

— Разбирам.

— Ето, на това се основава интенционалният аргумент. Щом всичко онова, което ни заобикаля, носи в себе си някаква цел и разумна мисъл, защо да не допуснем, че и самото Сътворение има някаква цел?

След като нещата ни разкриват своята разумност, защо не допуснем, че някакъв разум стои зад всички тези творения?

— Но къде е този разум?

— А къде е създателят на часовника? Това, че съм видял часовник, не означава, че ще срещна и създателя му, нали? Но въпреки това нито за момент не съм се съмнявал, че часовникът е направен от разумно същество. Същото е и с Вселената. Може никога да не опозная разума, който я е създал, но достатъчно е да се огледам наоколо, за да разбера, че е разумно творение.

— Разбрах.

— Но ако наистина е разумно творение, а всичко сочи, че е така, тогава възниква въпросът дали го изучаваме по най-добрия начин?

— Какво искате да кажете с това?

Луиш Роша посочи собственото си тяло.

— Помислете за живите същества. Какво представлява един жив организъм?

— Информационна структура — отговори Томаш, цитирайки баща си.

— Точно така, информационна структура. Но онова, което изгражда тази информационна структура, са атомите, нали така? Атомите изграждат молекулата. Молекулите изграждат клетката. Клетките изграждат органите. А органите изграждат живия организъм. С това не искам да кажа, че живото същество е обикновен набор на атоми, молекули или клетки. Вярно е, че всяко живо същество има трилиони атоми, билиони молекули, милиони клетки, но който и да било анализ, ограничаващ се само с тези данни, макар и верен, ще бъде непълен, не смятате ли?

— Разбира се.

— Животът може да се опише в два плана. Единият е редукционистки и описва атомите, молекулите, клетките, цялата механика на живота. Другият е семантичен. Животът е информационна структура, която съществува с определена цел и при която общото е повече, отколкото сборът на частите. Цялото дори не осъзнава съществуването и функционирането на всяка съставна част. В семантичен план аз, като разумно същество, обсъждам с вас съществуването на Бога; редукционисткият подход държи сметка за това, че клетките получават кислород от артериите. Аз дори не осъзнавам онова, което се случва в тялото ми в момента, тъй като това са две различни равнища на съществуване. — Вгледа се в Томаш. — Следите ли мисълта ми?

— Да.