Читаем Божията формула полностью

— «Ковчегът» е изолирана килия. Прилича на ковчег. Представяте ли си какво е да се живее дни наред в такова тясно пространство, почти с размерите на ковчег, без да говориш с никого, нито да чуваш какъвто и да било звук. Така описано, не изглежда чак толкова страшно, напи? Особено ако се сравнява с въртележката или с пилешкия кебап. Но да преживееш това… — Махна с ръка. — Не ми се мисли за това.

— Толкова ли е страшно?

— Просто полудяваш. «Ковчези» има навсякъде и както ви казах, най-лошите съвсем не са тук, в «Евин». Най-лошите са арестантските килии в участъците.

— В участъците?

— Вестниците ги наричат нахадех мозави — «паралелни институции». Съществуването им е незаконно, макар че се говори за тях в пресата и дори в парламента. Принадлежат на милицията Басидж61, на Ансар Хизбула — или на разни секретни служби. Не фигурират като затвори, не записват имената на затворниците, правителствените органи не разполагат с информация за техния бюджет и организация. Депутатите и президентът Хатами се опитаха да разтурят нахадех мозави, но не успяха.

— Как е възможно това?

Парса вдигна очи нагоре, сякаш диреше отговор от небесата.

— Само в Иран, драги ми приятелю. Само в Иран.

— Били ли сте в някое от тези места?

— Разбира се, че съм бил. Право да си кажа, първия път, когато ме задържаха, дори не стигнах до тук, до «Евин». Закараха ме направо в Затвор 59.

— Значи, все пак е затвор.

— Наричаме го Затвор 59, или ешраат абад, но не е регистриран като затвор. Всъщност е нахадех мозави.

— В Техеран ли е?

— Да, Затвор 59 се намира на булевард «Валиасър» и е под контрола на Сепах, разузнаването на Революционната гвардия. «Ковчезите» там са най-лошите от всички. В сравнение с тях, тук, в «Евин», те са като луксозни жилища. Не можете дори да си представите какво е това. Човек губи разсъдъка си за една-единствена нощ.

Томаш се опитваше да си представи нещата, за които му говореше, и неволно се поставяше във всяка от описаните ситуации.

— А те… затварят ли там чужденци? — попита боязливо.

— Хвърлят там, когото си поискат. Който влезе в Затвор 59, все едно вече го няма. Тук, в «Евин», затворниците се регистрират. Там няма никакъв регистър. Човек влиза и после може да се появи отново, а може и да изчезне завинаги, никой не им държи сметка там.

— Разбирам.

— Така че мога да ви дам само един съвет.

Умълча се за малко.

— Какъв съвет?

— Ако имате нещо да си признавате, признайте си веднага, в самото начало — каза старецът с унил глас. — Разбрахте ли ме?

— Да.

— Ще си спестите доста страдания.

Затворен в ужасната килия, където въздухът беше пропит с миризма на мухъл, урина и изпражнения, Томаш прекара цялата нощ и следващата сутрин, обмисляйки какво да каже и какво да премълчи при разпита. Очевидно не би могъл да си признае, че работи за ЦРУ, защото подобно признание би означавало да подпише смъртната си присъда.

А щом не можеше да каже истината, трябваше да е готов да обясни необяснимото, тоест да оправдае разбиването на сейфа и присъствието на Багери. Когато го заловиха, историкът остана с впечатлението, че неговият ирански другар бе убит, но така и не беше успял да разбере със сигурност. Съществуваше вероятност Багери да е жив и да представи някаква версия, която можеше да го компрометира. Освен това, дори и Багери да бе мъртъв, връзката му с него беше достатъчно утежняващо обстоятелство, едва ли би могъл да даде някакво задоволително обяснение какво бе търсил в министерството заедно с него. От друга страна, макар и мъртъв, полицията щеше да го идентифицира и да разследва връзките му. Иранците щяха да разпитат близките и приятелите му, да претърсят дома му. Нямаше как да знае какво щяха да открият, но най-вероятно щяха да свържат Багери с американската разузнавателна централа. И ако го стореха, следващият въпрос беше пределно ясен. Какво бе търсил Томаш посред нощ в Министерството на науката в компанията на агент на ЦРУ? При наличието на разбит сейф, в който се е съхранявал изключително важен секретен документ? Как да обясни необяснимото? И за капак на всичко, не трябваше да забравя и Бабак. Дали са заловили шофьора? В случай че са го заловили, какво би могъл да им разкрие? Ако ли не, може би беше въпрос на време да стигнат до него.

— Какво ви притеснява? — попита Парса.

— Всичко — възкликна Томаш.

— Май си говорите сам…

— Представям си разпита. Съсредоточавам се над онова, което смятам да кажа.

— Кажете истината — посъветва го старият още веднъж. — Ще си спестите страданията.

— Разбира се.

Не можеше да каже на този непознат, че няма как да каже истината. Парса като че разбра, защото веднага отвърна лице и се загледа в дневната светлина, струяща през прозорчето с решетка.

— Ако не можете да кажете истината — добави той, — ще ви дам още един съвет.

— Какъв съвет?