Читаем Божията формула полностью

— За мирни цели? — Очите му блеснаха като хладни остриета. — Използването на ядрената енергия за мирни цели, драги професоре, се свежда до строежа на централи за производство на електричество. А Иран е най-големият производител на природна газ и четвъртият в света производител на петрол. За какво им е на иранците да произвеждат електричество с ядрени централи, щом могат да го получат много по-евтино и по-бързо благодарение на своите огромни залежи от природна газ и твърди горива? Кажете ми тогава, защо иранците строят тайно ядрени централи? Защо им е тежка вода, субстанция, използвана само при производството на плутоний? — Направи ефектна пауза. — Драги ми професоре, нека не бъдем наивни. Ядрената програма на Иран за мирни цели не е нищо друго, освен фасада, която прикрива изграждането на съоръжения, предназначени за същинската цел — иранската програма за ядрено въоръжаване. — Задържа погледа си, впит в Томаш. — Разбрахте ли?

Томаш имаше вид на примерен ученик, почти вцепенен от страх пред недоволния учител.

— Да, разбрах.

— Въпросът е да открием откъде Иран е взел технологията, която му е позволила да стигне толкова далече? — Вдигна два пръста. — Има две възможности. Първата е Северна Корея, която е получила от Пакистан информация как се обогатява уран в центрофуги. Знаем, че Северна Корея е продала ракети «Нодон» на Иран и е възможно да е продала в същия пакет и ядрена технология с пакистански произход. Втората възможност е Пакистан директно да е направил тази сделка. Макар и да става въпрос за предполагаемо проамерикански настроена страна, много от пакистанските управници и военни споделят едни и същи ислямски фундаменталистки възгледи за света с иранците и не е трудно да допуснем някаква малка помощ, предоставена им тайно.

Томаш дискретно погледна часовника си. Беше шест и десет, което означаваше, че е тук цели два часа. Чувстваше се изморен.

— Извинете — каза той с лека боязън, — бихте ли ми обяснили защо съм ви нужен?

Човекът от ЦРУ побарабани с пръсти по полирания махагон.

— Разбира се — каза съвсем тихо. Погледна към Дан Снайдер. По време на неговото изложение аналитикът беше стоял безмълвно, почти невидим. — Дан, разказа ли на нашия приятел за Азиз ал Мутаки?

— Yes, mister Белами.

Все със същия почтителен тон.

— Обясни ли му, че Азиз е активист на Ислямско движение за съпротива?

— Yes, mister Белами.

— А каза ли му, че Ислямско движение за съпротива е дясната ръка на «Хизбула»?

— Yes, mister Белами.

— Поясни ли му кой е основният спонсор на «Хизбула»?

— No, mister Белами.

Едва доловимо проблясване премина през синия му поглед.

— А! — възкликна. — Не си му обяснил това.

— No, mister Белами.

Мъжът с леденото изражение отново се обърна към Томаш.

— Не знаете кой финансира «Хизбула»?

— Аз ли? — попита португалецът. — Не.

— Кажи му, Дан.

— Иран, mister Белами.

Томаш претегли за момент тази нова информация и съответните последствия.

— Иран? — повтори португалецът. — И какво следва от това?

Белами отново попита Снайдер, без да сваля очи от историка.

— Дан, говори ли му за професор Сиза?

— Yes, mister Белами.

— Каза ли му къде е учил професор Сиза на младини?

— No, mister Белами.

— Кажи му.

— Бил е на стаж в Института за авангардни изследвания, mister Белами.

Белами се обърна сега към Томаш.

— Разбрахте ли?

— Не.

— Дан, къде се намира институтът, в който професор Сиза е стажувал?

— В Принстън, mister Белами.

— И кой голям учен е работил там?

— Алберт Айнщайн, mister Белами.

Човекът от ЦРУ повдигна вежди към Томаш.

— Сега разбрахте ли?

Португалецът прокара ръка по брадичката си, преценявайки усложненията, които внасяха новите сведения.

— Разбирам — каза той. — Но какво означава всичко това?

Франк Белами въздъхна.

— Означава, че възникват прекалено много въпроси. — Вдигна палеца на лявата си ръка. — Въпрос номер едно: какво правят косми от главата на Азиз ал Мутаки в кабинета на най-големия физик в Португалия? — Вдигна показалец. — Въпрос номер две: къде се намира професор Сиза, който е стажувал в Принстън в същия институт, в който е работил Айнщайн? — Вдигна средния си пръст. — Въпрос номер три: по каква причина организация като «Хизбула» е трябвало да отвлича точно този физик? — Безименен пръст. — Въпрос номер четири: какво знае професор Сиза за поръчката, възложена от Бен Гурион на Айнщайн относно създаването на ядрено оръжие? — Кутре. — Въпрос номер пет: дали Иран не използва «Хизбула» като оръдие в намирането на нов начин на производство на ядрени оръжия?

Томаш се размърда на стола си.

— Предполагам, че вече имате отговори на тези въпроси?

— Вие сте гений — отвърна Белами, без нито един мускул да трепне по лицето му.

Португалецът изчака какво ще последва, но нищо не се случи. Франк Белами продължи да стои втренчен в него, без да каже и дума; чуваше се само тежкото му дишане. Грег Съливан беше съсредоточил погледа си върху масата и вниманието му изглежда бе обсебено от нещо невидимо за другите. Дан Снайдер изчакваше нареждания с отворен пред себе си лаптоп.