Читаем Божията формула полностью

— Освобождава се енергията от ядрата на атомите, където е съсредоточено силното взаимодействие. Затова го наричаме ядрена реакция.

Томаш възкликна:

— Сега разбрах.

Американецът отново отправи съзерцателен поглед към оранжевата сфера, която беше полегнала на покривите с тухлен цвят в Лисабон.

— Ето това става на Слънцето. Ядрен синтез. Ядрата на атомите се сливат, при което се освобождава енергията на силното взаимодействие. — Синият поглед се съсредоточи върху Томаш. — Смятало се е, че това е възможно само в природата. Но през 1934 г. един италиански учен, с когото работих в Лос Аламос, на име Енрико Ферми, бомбардира уран с неутрони. От анализа на този опит се разбра, че бомбардирането е произвело по-леки елементи от урана. Но как се е осъществило това? Заключението гласи, че при бомбардирането се е разцепило ядрото на урана, или с други думи, било е предизвикано делене, при което са се образували други елементи. Така се изясни, че е възможно по изкуствен начин да се освободи мощна енергия — не чрез синтеза на ядра, както става на Слънцето, а чрез тяхното делене.

— И това вече е атомната бомба.

— Точно така. Всъщност атомната бомба представлява верижно освобождаване на енергията на силното взаимодействие при разпада на атомното ядро. В Хирошима беше използван уран, за да се получи този ефект, а в Нагасаки — плутоний. Но водородната бомба, създадена по-късно, използва принципа на ядрения синтез, както става в недрата на Слънцето.

Франк Белами млъкна, облегна се отново на стола и доизпи кафето, останало в чашата му. После сплете пръстите на ръцете си и се отпусна. Изглежда беше привършил с изложението си, което остави Томаш в недоумение. Тишината се проточи около трийсет секунди; в началото неловка, а после нетърпима.

— Затова ли дойдохте в Лисабон, за да ми обясните това? — попита историкът объркан.

— Да — потвърди с леден глас американецът, дрезгаво и все така забавено. — Но това е само встъплението. Като шеф на дирекция «Наука и технологии» при ЦРУ задачата ми е да следя за спазването на глобалния режим за неразпространение на ядрената технология. Има много страни от Третия свят, които развиват тази технология и в някои случаи това истински ни притеснява. Ирак на Садам Хюсеин например се опита да стори това, но Израел срина съоръженията му. Сега обаче нашето внимание е обърнато към друга страна. — Извади малка географска карта от тефтера и посочи една точка. — Ето тук.

Томаш се наведе над масата и се втренчи в отбелязаната точка.

— Иран ли?

Човекът от ЦРУ поклати утвърдително глава.

— Иран стартира ядрената си програма още по времето на шаха, когато Техеран се опита да построи ядрен реактор в Бушехр с помощта на немски учени. Ислямската революция от 1979-а принуди германците да се отдръпнат и аятоласите, след първоначалния период на съпротива срещу каквото и да било модернизиране на страната, решиха да прибягнат до руска помощ, за да приключат изграждането на реактора. Но междувременно Русия сближи позициите си със Съединените щати и успяхме да убедим руснаците да спрат доставките на оборудване, което би могло да се използва за обогатяването на естествения уран за военни цели. Китай също прекъсна сътрудничеството си в тази област и ситуацията като че бе овладяна. Но в края на 2002 г. се оказа, че сме се самозалъгвали. Установи се точно обратното: ситуацията бе станала неконтролируема. — Разгледа отново картата. — Открихме две много смущаващи неща. — Посочи една точка на картата южно от Техеран. — Първо, иранците тайно бяха построили тук, в Натанц, завод за обогатяване на уран с високоскоростни центрофуги. Ако бъде разширен, този завод би могъл да произвежда обогатен уран в достатъчни количества за производството на атомна бомба от вида на тази от Хирошима. — Пръстът му се плъзна към другия край на картата, на запад. — Второ, в Арак бе построен реактор за производство на тежка вода, използвана за получаване на плутоний, който е материалът на бомбата от Нагасаки. Но тежката вода не е необходима за ядрените съоръжения, които руснаците произвеждат за иранците в Бушехр. А след като не е потребна там, тогава за какво им е? Съоръженията в Арак логично водят до извода, че съществуват други, необявени съоръжения, което смятаме за много тревожно.

— Дали това не е буря в чаша вода? — попита Томаш. — В случая с тежката вода, разбира се. — Усмихна се на каламбура. — В крайна сметка, може би смятат да използват ядрената енергия за мирни цели…

Франк Белами го изгледа с неприязън.