Читаем Битката за Лабиринта полностью

По обяд съветът на чифтокопитните старейшини се събра на извънредно заседание в свещената горичка. Отпред се разположиха тримата дебели сатири и Хирон, който беше в инвалидната си количка. Щеше да изкара следващите няколко месеца в нея, докато счупеният му крак не заздравееше достатъчно, за да издържи тежестта му. Поляната беше пълна със сатири и дриади чак до водата, стотици се бяха събрали да видят какво ще се случи. С Хвойничка и Анабет стояхме до Гроувър.

Силен настояваше незабавно да прогони Гроувър в изгнание, но Хирон го убеди първо да изслуша доказателствата. Разказахме за случилото се в кристалната пещера и предадохме думите на Пан. След това няколко свидетеля описаха странния звук, който беше издал Гроувър на бойното поле и в резултат на който армията на титаните беше побягнала обратно в Лабиринта.

— Това беше паника — настояваше Хвойничка. — Гроувър призова мощта на бога на дивата природа.

— Паника ли? — попитах аз.

— По време на първата война между боговете и титаните — заобяснява Хирон, — бог Пан надал ужасяващ вик, който вселил страх у противника. Това е — или по-скоро беше — най-голямото му оръжие. Благодарение на този страх, вдъхнат у врага, боговете спечелили битката. Затова и думата паника идва от името на Пан. Вчера Гроувър използва същата тази мощ.

— Глупости! — изрева Силен. — Светотатство! Може би това е бил благослов от бога на дивата природа. Или пък, музиката на Гроувър е била толкова ужасна, че е изплашила врага!

— Не е така — обади се Гроувър. Ако бях на негово място, не бих се държал толкова спокойно след такива обиди. — Той остави духа си да проникне у всички нас. Не бива да стоим със скръстени ръце. Всеки от нас трябва да стори нещо, за да възстанови дивата природа и да защитава това, което е останало от нея. Трябва да кажем на целия свят, че Пан е мъртъв и няма на кого да разчитаме, освен на самите себе си.

— В това ли искаш да повярваме след две хиляди години търсене? — извика Силен. — Никога! Трябва да продължим да дирим Пан. Прогонете предателя!

Неколцина от по-старите сатири одобрително замърмориха.

— Нека гласуваме! — настоя Силен. — Кой би повярвал на този смешен младок?

— Аз! — обади се познат глас.

Обърнахме се. На поляната излезе Дионис. Беше облечен в официален черен костюм, така че в първия момент едва го познах, с тъмновиолетова вратовръзка и виолетова риза, къдравата му тъмна коса беше внимателно сресана. Очите му бяха кървясали, както винаги, а пухкавото му лице беше зачервено, но предположих, че този път е от мъка, а не заради наложения му сух режим.

Сатирите станаха и почтително се поклониха. Дионис вдигна ръка и от земята до Силен изникна трон от лозници.

Дионис седна и кръстоса крака. Щракна с пръсти и един сатир се завтече към него с поднос със сирене, соленки и диетична кола.

Богът на виното плъзна поглед по насъбралите се сатири.

— Липсвах ли ви?

Сатирите един през друг се запрекланяха и закимаха.

— Да, да, много, господарю.

— А на мен вие хич не ми липсвахте! — отсече Дионис. — Нося ви лоши вести, приятели. Черни и мрачни. Дребните божества се отричат от клетвите си. Морфей е преминал на страната на врага. Хеката, Янус и Немезида — също. Само Зевс знае още колко.

В далечината отекна гръм.

— Поправям се: дори и Зевс не знае още колко. А сега искам да чуя историята на Гроувър. Отначало!

— Но, господарю! — възрази Силен. — Това са пълни глупости!

В очите на Дионис пламнаха лилави пламъци.

— Току-що научих, че синът ми Кастор е мъртъв, Силен. Не съм в настроение. Не ми противоречи, а побързай да угодиш на желанието ми!

Силен преглътна и даде знак на Гроувър.

Когато Гроувър приключи, господин Д. кимна.

— Струва ми се, че е абсолютно в стила на Пан. Гроувър е прав. Търсенето е излишно. Трябва да започнете сами да мислите за себе си. — Обърна се към един сатир. — Донесете ми обелено грозде, веднага!

— Слушам, господарю! — Онзи хукна да изпълни заповедта.

— Трябва да изпратим предателя в изгнание! — настоя Силен.

— Не — възрази Дионис. — Не разрешавам!

— И аз съм против — обади се Хирон.

Силен упорито стисна зъби.

— Всички останали ли подкрепят предложението за изгнание?

Той и другите двама възрастни сатири вдигнаха ръце.

— Трима на двама — обяви Силен.

— Добре — кимна Дионис. — Но за ваше нещастие, гласът на бога се брои за два. И тъй като аз съм против, получава се равенство.

Силен скочи възмутен.

— Това е недопустимо! Съветът не може да се оттегли, без да вземе решение.

— В такъв случай го разпуснете този ваш съвет! — извика господин Д. — Не ме интересува!

Силен сковано се поклони и заедно с двамата си приятели обидено си тръгна. Още двайсетина сатири ги последваха. Останалите се скупчиха наоколо, шепнейки смутено.

— Не се тревожете — рече Гроувър. — Не ни е нужен съвет, за да решава какво да правим. И сами можем да се справим.