Читаем Битката за Лабиринта полностью

— Аз не бях сигурен — рече сторъкият. — Но ти ми напомни кой съм, циклопе. Ти си героят!

Тайсън се изчерви и аз го потупах по рамото.

— Отдавна му го казвам… — После се обърнах към изобретателя. — Дедал, армията на титаните все още е долу в Лабиринта. И макар че вече не разполагат с нишката на Ариадна, рано или късно пак ще се върнат. Кронос ще намери начин да ги поведе насам.

Дедал прибра меча в ножницата.

— Така е. Докато Лабиринта съществува, враговете ви ще могат да го използват. И затова той трябва да умре.

Анабет го зяпна.

— Но вие казахте, че той е свързан с жизнената ви сила! Докато сте жив…

— Да, архитектчето ми — кимна Дедал. — Умра ли, и Лабиринтът ще умре с мен. Вземи, имам един подарък за теб.

Смъкна кожената раница от гърба си, отвори я и извади тънък сребрист лаптоп — един от онези, които бях видял в работилницата му. На капака му искреше сребрист символ Δ.

— Тук е всичко, което успях да спася от пожара — рече той. — Проектите, които така и не намерих време да осъществя. Някои от любимите ми изобретения. Идеи, които трупах през последните хилядолетия, тъй като не смеех да покажа творбите си на простосмъртните. Но на теб може и да ти се сторят интересни.

Подаде лаптопа на Анабет, която се взираше в него ококорена, все едно беше от чисто злато.

— Давате ми го просто така? Но то е… безценно!

— Дребна компенсация за стореното от мен — отвърна Дедал. — Беше права, Анабет. Ние трябва да сме мъдри… аз не бях. Някой ден ще станеш прочут архитект, много по-велик от мен. Вземи идеите ми и ги развий. Това е най-малкото, което мога да направя, преди да умра.

— Преди да умрете? — възкликнах аз. — Нали не възнамерявате да се самоубиете? Това е грях!

Той поклати глава.

— Едва ли е по-грешно от това, да се криеш от смъртта две хиляди години. Гениалността не е оправдание за злото, Пърси. Времето ми е дошло. Трябва да се изправя пред наказанието си.

— Няма да бъдете съден справедливо — обади се Анабет. — Духът на Минос…

— Ще приема присъдата си такава, каквато е — прекъсна я той. — Човек трябва да вярва в справедливостта на Подземния свят. Не ни остава нищо друго, нали?

Погледна настойчиво Нико и лицето на Нико се помрачи.

— Да — кимна той.

— В такъв случай, ще вземеш ли душата ми? — попита Дедал. — Би могъл да я размениш за сестра ти.

— Не — отвърна Нико. — Ще ви помогна да освободите душата си. Но Бианка е мъртва. Трябва да си остане там, където е сега.

Дедал кимна.

— Добре казано, сине на Хадес. Виждам, че и ти си помъдрял. — Обърна се към мен. — Една последна молба, Пърси Джаксън. Не мога да оставя Госпожа О’Лиъри сама. А тя не иска да се върне в Подземното царство. Ще поемеш ли грижата за нея?

Погледнах огромната черна хрътка, която жално скимтеше, ближейки косата на изобретателя. В блока на мама не пускаха кучета, а пък и това беше по-голямо от самия апартамент, но отвърнах:

— Да, разбира се! Ще се погрижа за нея.

— В такъв случай, аз вече съм готов да видя сина си… и Пердикс — рече той. — И да им се извиня.

От очите на Анабет капеха сълзи.

Дедал се обърна към Нико и той извади меча си. В първия момент се изплаших, че възнамерява да намушка стария изобретател, но вместо това той само рече:

— Времето ти отдавна е минало. Свободен си и почивай!

На лицето на Дедал се разля усмивка. Той застина като статуя. Кожата му стана прозрачна, видяха се бронзовите механизми и колелца, задвижващи тялото му. След това статуята се разпадна в сребрист прах и вятърът за секунди го разнесе.

Госпожа О’Лиъри зави жално. Потупах я по главата, опитвайки се да я утеша. Земята потрепери — земетресение, което вероятно се беше усетило във всички по-големи градове в страната — и Лабиринтът се срути. Надявах се, че е погребал в руините си и армията на титаните.

Огледах касапницата по бойното поле и уморените лица на приятелите си.

— Хайде — рекох, — да вървим. Чака ни работа.

Деветнайсета глава

Подковават съвета на чифтокопитните старейшини

Сбогувахме се с твърде много приятели.

Онази нощ за първи път видях за какво се използваха погребалните савани и реших, че ми стигаше до края на живота ми.

Лий Флетчър, син на Аполон, беше повален от великан. Тялото му беше увито в златист саван без никаква украса. Загиналият в двубой син на Дионис беше в тъмнолилава плащаница, избродирана с лозници. Казваше се Кастор. Беше ме срам, че толкова години се бяхме засичали с него в лагера, а не си бях направил труда да науча името му. Беше на седемнайсет. Неговият брат-близнак Полукс се опита да каже няколко думи, но се разплака. Мълчаливо взе факлата и я хвърли върху погребалната клада, разположена в средата на амфитеатъра. Пламъците погълнаха телата за секунди, пушек и искри се издигаха към звездите.

На следващия ден трябваше да се погрижим за ранените — едва ли имаше лагерник, който да не беше пострадал. Сатирите и дриадите се мъчеха да възстановят нанесените щети на гората.

Перейти на страницу:

Похожие книги

111 опер
111 опер

Предлагаемый справочник-путеводитель продолжает традицию СЃР±РѕСЂРЅРёРєР° В«50 опер» (в последующих изданиях — В«100 опер»), задуманного более 35 лет назад видным отечественным музыковедом профессором М. С. Друскиным. Это принципиально новый, не имеющий аналогов тип справочного издания. Просвещенным любителям музыки предлагаются биографические сведения и краткая характеристика творчества композиторов — авторов опер, так и история создания произведения, его сюжет и характеристика музыки. Р' изложении сюжета каждая картина для удобства восприятия выделена абзацем; в характеристике музыки определен жанр, указаны отличительные особенности данной оперы, обращено внимание на ее основные СЌРїРёР·РѕРґС‹, абзац отведен каждому акту. Р' СЃРїРёСЃРєРµ действующих лиц голоса указаны, как правило, по авторской партитуре, что не всегда совпадает с современной практикой.Материал располагается по национальным школам (в алфавитном порядке), в хронологической последовательности и охватывает всю оперную классику. Для более точного понимания специфики оперного жанра в конце книги помещен краткий словарь встречающихся в ней музыкальных терминов.Автор идеи М. ДрускинРедактор-составитель А. КенигсбергРедактор Р›. МихееваАвторский коллектив:Р". Абрамовский, Р›. Данько, С. Катанова, А. Кенигсберг, Р›. Ковнацкая, Р›. Михеева, Р". Орлов, Р› Попкова, А. УтешевР

Алла Константиновна Кенигсберг , Людмила Викентьевна Михеева

Культурология / Справочники / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды

Что мы знаем о духовном наследии коренной России? В чем его основа? Многие не задумываясь расскажут вам о православной традиции, ведь её духом пропитаны и культурные памятники, и вся историческая наука, и даже былинный эпос. То, что христианская догматика очень давно и прочно укоренилась в массовом сознании, не вызывает сомнений. Столетиями над этим трудилась государственно-церковная машина, выкорчевывая неудобные для себя обычаи народной жизни. Несмотря на отчаянные попытки покончить с дохристианским прошлым, выставить его «грязным пережитком полудиких людей», многим свидетельствам высокодуховной жизни того времени удалось сохраниться.Настоящая научная работа — это смелая попытка детально разобраться в их содержании. Материал книги поражает масштабом своего исследования. Он позволит читателю глубоко проникнуть в суть коренных традиций России и прикоснуться к доселе неведомым познаниям предков об окружающем мире.

Александр Владимирович Пыжиков

Культурология