Читаем Битката за Лабиринта полностью

Негово царско негодничество Минос влетя в залата. Беше толкова изправен и достолепен, че в сравнение с него, домакинът приличаше на шут. Щръкналата му брада беше посивяла. Като че ли беше поотслабнал, сандалите му бяха опръскани с кал, но в очите му грееше познатата жестока злост.

Той се поклони сковано на мъжа в трона.

— Цар Кокал. Чух, че сте решили задачката ми!

Кокал се усмихна.

— Не бих я нарекъл „задачка“, Минос. Особено след като разгласихте на целия свят, че ще платите хиляда златни таланта на този, който успее да се справи с нея. Предложението все още ли е в сила?

Минос плесна с ръце. Влязоха двама напети стражи, привити под тежестта на голям сандък. Свалиха го в краката на Кокал и го отвориха. Блеснаха златни слитъци — сигурно струваха поне няколко милиарда долара.

Кокал подсвирна възхитено.

— Дано не сте разорили страната си за събирането на тази награда, приятелю.

— Това не е ваша грижа.

Домакинът сви рамене.

— Всъщност задачата беше доста проста. Един от хората ми я реши.

— Татко! — обади се една от девойките. Тя като че ли беше най-голямата или поне беше по-висока от сестрите си.

Кокал обаче не й обърна внимание. Извади една раковина от гънките на робата си. През нея беше прокарана сребърна нишка, на която раковината висеше като голямо мънисто на гердан.

Минос пристъпи напред и взе раковината.

— Един от хората ви, казвате? И как е промушил нишката, без да счупи раковината?

— С помощта на мравка! Невероятно, нали? Завърза нишката за мравката и с капчица мед в другия край примами животинката да премине през цялата раковина.

— Находчив човек — измърмори Минос.

— Да, наистина е така. Той е учителят на дъщерите ми. Те са много привързани към него.

Минос го изгледа студено.

— На ваше място не бих проявявал прекалена доверчивост.

Искаше ми се да предупредя Кокал: „Не му вярвай! Хвърли го в тъмницата и му пусни няколко гладни лъва за компания!“ Червенокосият цар се усмихна.

— Не се тревожете, Минос. Дъщерите ми са изключително мъдри за годините си. Да се върнем на въпроса за златото…

— Да — кимна гостът. — Само че наградата е за този, който реши задачата. Един-единствен човек може да се справи с нея. Вие криете Дедал!

Кокал се размърда смутено на трона си.

— Откъде знаете името му?

— Той е крадец! — рече Минос. — Навремето работеше в моя двор, Кокал. Настрои дъщерите ми срещу мен. Помогна на един узурпатор да ме направи за смях в собствения ми дворец. И след това избяга от възмездието ми. Десет години го преследвам!

— Не знаех за това. Но съм му обещал закрилата си. Той е изключително полезен…

— Предлагам ви избор — прекъсна го Минос. — Предайте ми беглеца и златото остава за вас. Или, в противен случай, ще се сдобиете с нов враг. Не бихте желали война с Крит, нали?

Кокал пребледня. Не разбирах защо се страхуваше толкова. Все пак беше в своя си дворец, спокойно можеше да повика стражите си. Минос разполагаше само с двама войници. Но Кокал не го направи, само притеснено кършеше ръце на трона.

— Татко — обади се най-голямата му дъщеря, — не можеш да…

— Замълчи, Аелия. — Царят нервно поглади брадата си. Хвърли поглед на златото в сандъка. — Предлагате ми труден избор, Минос. Боговете не обичат тези, които нарушават законите на гостоприемството.

— Боговете не обичат и тези, които дават подслон на престъпници.

Домакинът кимна.

— Добре тогава. Ще ви го предадем.

— Татко! — извика отново Аелия. След това се сепна и заговори по-нежно: — Позволи ни преди това да се погрижим за госта. След дългото пътуване му се полагат топла вана, чисти дрехи и хубава храна. За мен ще е чест да го заведа в банята.

Тя се усмихна мило на Минос и старият цар изсумтя:

— Една вана няма да ми се отрази зле. — Обърна се към Кокал. — Ще се видим на трапезата. Очаквам тогава да ми предадете затворника.

— Насам, Ваше Величество — рече Аелия и заедно със сестрите й изведоха Минос.

Последвах ги в баня, облицована с плочки. Във въздуха се кълбеше пара. От една тръба се стичаше гореща вода. Аелия и сестрите й хвърлиха във ваната розови листенца и нещо, което сигурно беше древногръцкият шампоан, тъй като веднага се надигна пяна. Девойките извърнаха глави, Минос свали робата си и се потопи във водата.

— Ааах… — въздъхна той доволно. — Прекрасно. Благодаря ви, милички. Пътуването беше дълго и уморително.

— От десет години ли казахте, че преследвате жертвата си, господарю? — попита Аелия, пърхайки с ресници с престорено възхищение. — Каква решителност!

— Не забравям длъжниците си — усмихна се Минос. — Баща ви прояви мъдрост, като прие предложението ми.

— Да, така е, господарю — отвърна тя.

Според мен леко се престараваше с ласкателствата, но старият цар ги приемаше за чиста монета. Сестрите й изсипаха върху главата му ароматни масла.

— Знаете ли, господарю — продължи Аелия, — Дедал подозираше, че ще се появите. Беше сигурен, че задачата е капан, но не устоя на изкушението.

Минос се намръщи.

— Дедал ви е говорил за мен?

— Да, господарю.

— Той е лош човек! Собствената ми дъщеря се поддаде на чара му. Не го слушайте!

Перейти на страницу:

Похожие книги

111 опер
111 опер

Предлагаемый справочник-путеводитель продолжает традицию СЃР±РѕСЂРЅРёРєР° В«50 опер» (в последующих изданиях — В«100 опер»), задуманного более 35 лет назад видным отечественным музыковедом профессором М. С. Друскиным. Это принципиально новый, не имеющий аналогов тип справочного издания. Просвещенным любителям музыки предлагаются биографические сведения и краткая характеристика творчества композиторов — авторов опер, так и история создания произведения, его сюжет и характеристика музыки. Р' изложении сюжета каждая картина для удобства восприятия выделена абзацем; в характеристике музыки определен жанр, указаны отличительные особенности данной оперы, обращено внимание на ее основные СЌРїРёР·РѕРґС‹, абзац отведен каждому акту. Р' СЃРїРёСЃРєРµ действующих лиц голоса указаны, как правило, по авторской партитуре, что не всегда совпадает с современной практикой.Материал располагается по национальным школам (в алфавитном порядке), в хронологической последовательности и охватывает всю оперную классику. Для более точного понимания специфики оперного жанра в конце книги помещен краткий словарь встречающихся в ней музыкальных терминов.Автор идеи М. ДрускинРедактор-составитель А. КенигсбергРедактор Р›. МихееваАвторский коллектив:Р". Абрамовский, Р›. Данько, С. Катанова, А. Кенигсберг, Р›. Ковнацкая, Р›. Михеева, Р". Орлов, Р› Попкова, А. УтешевР

Алла Константиновна Кенигсберг , Людмила Викентьевна Михеева

Культурология / Справочники / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды

Что мы знаем о духовном наследии коренной России? В чем его основа? Многие не задумываясь расскажут вам о православной традиции, ведь её духом пропитаны и культурные памятники, и вся историческая наука, и даже былинный эпос. То, что христианская догматика очень давно и прочно укоренилась в массовом сознании, не вызывает сомнений. Столетиями над этим трудилась государственно-церковная машина, выкорчевывая неудобные для себя обычаи народной жизни. Несмотря на отчаянные попытки покончить с дохристианским прошлым, выставить его «грязным пережитком полудиких людей», многим свидетельствам высокодуховной жизни того времени удалось сохраниться.Настоящая научная работа — это смелая попытка детально разобраться в их содержании. Материал книги поражает масштабом своего исследования. Он позволит читателю глубоко проникнуть в суть коренных традиций России и прикоснуться к доселе неведомым познаниям предков об окружающем мире.

Александр Владимирович Пыжиков

Культурология