Читаем Битката за Лабиринта полностью

Нямаше как да ги пропуснем, тъй като вонята се усещаше от сто метра разстояние. На брега на бистра река беше оградено пасбище с размерите на футболно игрище. В единия край бяха оборите, а пред тях стотина коня обикаляха в калта — и като казвам „кал“, имам предвид фъшкии. По-отвратително нещо не бях виждал — все едно от небето се беше стоварила лайняна вихрушка и за една нощ беше натрупала метър фъшкии. Конете изглеждаха чудовищно от газенето в тях, а положението в оборите беше още по-зле. Едва ли можете да си представите как вонеше — по-лошо и от влекачите, с които извозват боклука по Ийст Ривър.

Дори и Нико сбърчи нос.

— Какво е това?

— Моите обори! — отвърна гордо Герион. — Всъщност те принадлежат на Авгий, но ние се грижим за тях срещу скромна месечна такса. Чудни са, нали?

— Отвратителни са! — извика Анабет.

— Много тор — отбеляза Тайсън.

— Как може да държите животните в такива условия! — извика Гроувър.

— Почвате да ми лазите по нервите — изръмжа собственикът. — Това са човекоядни коне! На тях така им харесва.

— И освен това си такъв скъперник, че не искаш да платиш за чистенето — измърмори изпод шапката си Евритион.

— Млъкни! — сопна му се Герион. — Да, вярно е, че оборите се почистват трудно. Също така е вярно, че ми става лошо, когато духне вятър отсам. Но какво от това? Клиентите ми плащат добре!

— Кои клиенти? — попитах аз.

— И представа си нямаш колко се търсят човекоядните коне. Те са изключително удобен начин за разрешаване на проблема с отпадъците. Ненадминато средство да хвърлиш в ужас войската на врага! Чудесно забавление за купони! Постоянно ги даваме под наем.

— Вие сте чудовище! — обяви Анабет.

Герион спря муумобила и се обърна към нея.

— По какво разбра? По трите ми тела ли?

— Трябва да пуснете горките животни! — обади се Гроувър. — Не е правилно да ги държите така!

— А и тези клиенти, за които говорите постоянно — додаде Анабет. — Работите за Кронос, нали? Доставяте на армията му коне, храна и всичко останало, от което има нужда.

Герион сви рамене — странна гледка, тъй като имаше три комплекта от тях. Можеше сам да си прави мексиканска вълна по свиване на рамене.

— Работя за всеки, който ми плати, госпожице. Аз съм бизнесмен. Всичко тук е за продан.

Слезе от муумобила и пое към конюшните, сякаш за да се наслади на чистата природа. Гледката беше хубава — реката, дърветата, хълмовете и всичко останало, — като се изключеше блатото от конски тор.

Нико изскочи от последния вагон и изтича след Герион. Явно пастирът Евритион само се беше преструвал на задрямал, тъй като веднага вдигна тоягата си и пое след него.

— Дошъл съм тук по работа, Герион — рече Нико. — А ти още не си дал отговор на предложението ми.

— Хммм… — Герион се правеше, че разглежда един кактус. Лявата му ръка се вдигна и почеса средния гръден кош. — Да, ще се споразумеем.

— Духът каза, че можеш да ми помогнеш да намеря душата, която ми трябва.

— Чакай малко! — обадих се аз. — Мислех, че искаш моята душа!

Нико ме погледна презрително.

— Твоята? Че за какво ми е? Душата на Бианка струва колкото хиляда като твоите! Хайде, Герион, решавай: ще ми помогнеш ли, или не?

— Бих могъл, струва ми се — отвърна собственикът на ранчото. — Между другото, къде е твоят приятел, духът?

Нико като че ли се смути.

— Той не може да се появява през деня. Но е някъде наоколо.

Герион се усмихна.

— Не се и съмнявам. Минос винаги се скатава, когато… положението стане напечено.

— Минос ли? — Спомних си мъжа със златната корона, острата брадичка и жестоките очи, когото бях сънувал. — Злия цар на Крит? Това ли е духът, който те съветва?

— Гледай си работата, Пърси! — Нико се обърна отново към Герион. — Какво означава това, че положението е станало напечено?

Тригърдият въздъхна.

— Ами, Нико… Може ли да те наричам Нико?

— Не.

— Виждаш ли, Нико, Люк Кастелан предлага доста добри възнаграждения за полубогове. Особено за мощни полубогове. И съм сигурен, че когато научи малката ти тайна — чий син си всъщност, — няма да се поколебае да плати двойно за теб.

Нико извади меча си, но Евритион го изби от ръката му. Понечих да скоча, но Ортрос се стовари върху гърдите ми и изръмжа, муцуната му беше на сантиметри от гърлото ми.

— Не мърдайте! — предупреди ни Герион. — Защото в противен случай Ортрос ще разкъса гърлото на господин Джаксън. Хайде, Евритион, ако обичаш, хвани Нико.

Пастирът се изплю в тревата.

— Трябва ли?

— Да, глупако!

Евритион въздъхна отегчено, но преметна огромната си ръка на раменете на Нико и го повдигна във въздуха.

— Вземи и меча — заповяда с отвращение Герион. Мразя стикското желязо!

Пастирът вдигна меча, като внимаваше да не докосне острието.

— Това беше краят на обиколката! — обяви весело Герион. — Сега ще се върнем в къщата, ще обядваме и ще се свържем с приятелите ни в армията на титаните!

— Хиена! — изсъска Анабет.

Той се усмихна.

— Успокой се, скъпа. След като предам господин Ди Анджело, вашата групичка може да продължи пътя си. Не се бъркам в чужди подвизи. Освен това, вече ми е платено, за да ви пусна да минете, но това, боя се, не се отнася до господин Ди Анджело.