Читаем Битката за Лабиринта полностью

Накрая Анабет стана и метна раницата си на раменете.

— Хайде, момчета, да вървим. Тази яма ме плаши. По-добре да намерим някое по-подходящо място да поспим.



Настанихме се в проход, иззидан от големи мраморни блокове с прикрепени по стените бронзови поставки за факли. На мен ми приличаше на старогръцка гробница. Явно беше от по-старата част на Лабиринта и Анабет реши, че това е добър знак.

— Сигурно сме близо до работилницата на Дедал — рече тя. — Починете си хубаво. Ще продължим утре сутринта.

— И как ще познаем, че е дошло утрото? — измърмори кисело Гроувър.

— Хайде, заспивай — отвърна Анабет.

Гроувър не чака втора подкана. Извади стиска слама от раницата си, хапна малко, а от останалото си направи възглавница и веднага захърка. Тайсън се мота известно време. Поигра си с разни метални парченца, с които майстореше нещо, но все не беше доволен от резултата и постоянно разглобяваше това, което сглобеше.

— Съжалявам, че хвърлих щита — рекох. — Толкова труд вложи, за да го поправиш.

Тайсън вдигна глава. Окото му беше почервеняло от плач.

— Не се тревожи, братко. Ти ме спаси. Ако Бриарей ни беше помогнал, нямаше да се наложи да използваш щита.

— Той просто беше изплашен — отвърнах. — Сигурен съм, че ще преодолее страха си.

— Вече не е силен — поклати глава Тайсън. — Вече не е важен…

Въздъхна тежко и затвори око. Металните чаркове паднаха от ръцете му и се разпиляха на пода.

Опитах се и аз да заспя, но не успях. Когато те преследва огромен дракон с женска глава, размахващ отровни мечове, не е лесно да се отпуснеш. Примъкнах спалния си чувал до Анабет, която беше поела първия пост.

Настаних се до нея.

— Спи! — нареди тя.

— Не мога. Ти добре ли си?

— Защо да не съм добре? Нали виждаш как мина първият ден, в който съм начело? Всичко е страхотно!

— Ще се справим — отвърнах. — Ще намерим работилницата преди Люк.

Тя отметна косата от лицето си. По брадичката й имаше засъхнала кал. Сигурно точно така беше изглеждала, когато като малка е обикаляла из страната с Талия и Люк. Веднъж, макар и само на седем години, Анабет ги беше спасила от бърлогата на един циклоп. Дори и когато беше изплашена, както сега, в нея се криеше невероятна смелост.

— Поне да имаше някаква логика — оплака се тя. — Не спираме да вървим, а нямаме идея къде ще се озовем накрая. Как може за един ден да стигнем от Ню Йорк в Калифорния?

— В Лабиринта пространството е различно.

— Знам, знам. Просто… — Погледна ме нерешително. — През цялото време съм се самозалъгвала, Пърси. Толкова четене и планиране, а нямам ни най-малка представа къде отиваме.

— Чудесно се справяш. Не забравяй, че винаги е било така — не сме знаели къде отиваме, но накрая всичко само се е подреждало. Помниш ли острова на Цирцея?

Анабет изсумтя.

— Като морско свинче беше адски сладък.

— А „Воден свят“ в Денвър? И как преобърна лодката ни?

— Аз ли съм преобърнала лодката? Ти беше виновен!

— Виждаш ли? Спокойно, всичко ще се нареди.

За моя радост тя се усмихна, но усмивката й бързо изчезна.

— Пърси, защо Хера каза, че знаеш отговора на въпроса как да се ориентираме през Лабиринта?

— Нямам представа — признах. — Честна дума.

— И ако разбереш, ще ми кажеш, нали?

— Естествено. Но…

— Какво?

— Ако ми кажеш последния стих от пророчеството, това може да ми помогне да се сетя.

Анабет потрепери.

— Не… Няма да го изрека тук, в тъмното.

— А избора, за който спомена Янус? Хера каза…

— Престани! — извика тя. Пое си треперливо дъх. — Извинявай, Пърси. Просто вече не издържам. Но не искам… не искам да мисля за това.

Поседяхме мълчаливо, вслушвахме се в странните шумове и стонове на Лабиринта, ехото от стържещи камъни — проходите постоянно се променяха, нарастваха и се разширяваха. Тъмнината ме подсети за това, което бях видял при Нико ди Анджело, и изведнъж ми просветна.

— Нико е тук някъде! — рекох. — Така е напуснал лагера — през Лабиринта. И е продължил навътре до Подземното царство. Но сега отново е тук. И се опитва да ме намери.

Анабет дълго мълча.

— Надявам се да грешиш, Пърси. Но ако си прав… — Впи поглед в малкото светло петно от лъча на фенера върху стената. Подозирах, че мислеше за пророчеството. За първи път я виждах толкова уморена.

— Какво ще кажеш да поема първата стража? — предложих. — Ако стане нещо, ще те събудя.

Анабет като че ли се канеше да възрази, но после кимна, пъхна се в спалния чувал и затвори очи.



Когато дойде моят ред да поспя, отново сънувах затворения в Лабиринта старец.

Този път залата приличаше повече на работилница. По масите имаше разпилени инструменти. В ъгъла пламтеше нажежено до червено огнище. Момчето, което разпалваше огъня с духалото, сега беше по-високо, почти колкото мен. От огнището тръгваше нещо като фуния и с тръба откарваше дима и топлината в отвор в пода, скрит под капак.

Беше ден. Небето беше синьо, но високите стени хвърляха дълги сенки. Вече така бях свикнал с подземните проходи, че ми беше странно да видя част от Лабиринта под открито небе. Някак си това го правеше още по-нечовешко място.

Перейти на страницу:

Похожие книги

111 опер
111 опер

Предлагаемый справочник-путеводитель продолжает традицию СЃР±РѕСЂРЅРёРєР° В«50 опер» (в последующих изданиях — В«100 опер»), задуманного более 35 лет назад видным отечественным музыковедом профессором М. С. Друскиным. Это принципиально новый, не имеющий аналогов тип справочного издания. Просвещенным любителям музыки предлагаются биографические сведения и краткая характеристика творчества композиторов — авторов опер, так и история создания произведения, его сюжет и характеристика музыки. Р' изложении сюжета каждая картина для удобства восприятия выделена абзацем; в характеристике музыки определен жанр, указаны отличительные особенности данной оперы, обращено внимание на ее основные СЌРїРёР·РѕРґС‹, абзац отведен каждому акту. Р' СЃРїРёСЃРєРµ действующих лиц голоса указаны, как правило, по авторской партитуре, что не всегда совпадает с современной практикой.Материал располагается по национальным школам (в алфавитном порядке), в хронологической последовательности и охватывает всю оперную классику. Для более точного понимания специфики оперного жанра в конце книги помещен краткий словарь встречающихся в ней музыкальных терминов.Автор идеи М. ДрускинРедактор-составитель А. КенигсбергРедактор Р›. МихееваАвторский коллектив:Р". Абрамовский, Р›. Данько, С. Катанова, А. Кенигсберг, Р›. Ковнацкая, Р›. Михеева, Р". Орлов, Р› Попкова, А. УтешевР

Алла Константиновна Кенигсберг , Людмила Викентьевна Михеева

Культурология / Справочники / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды

Что мы знаем о духовном наследии коренной России? В чем его основа? Многие не задумываясь расскажут вам о православной традиции, ведь её духом пропитаны и культурные памятники, и вся историческая наука, и даже былинный эпос. То, что христианская догматика очень давно и прочно укоренилась в массовом сознании, не вызывает сомнений. Столетиями над этим трудилась государственно-церковная машина, выкорчевывая неудобные для себя обычаи народной жизни. Несмотря на отчаянные попытки покончить с дохристианским прошлым, выставить его «грязным пережитком полудиких людей», многим свидетельствам высокодуховной жизни того времени удалось сохраниться.Настоящая научная работа — это смелая попытка детально разобраться в их содержании. Материал книги поражает масштабом своего исследования. Он позволит читателю глубоко проникнуть в суть коренных традиций России и прикоснуться к доселе неведомым познаниям предков об окружающем мире.

Александр Владимирович Пыжиков

Культурология