Читаем Битката за Лабиринта полностью

— Помогнал си на атинянина да убие минотавъра ми, Дедал! Настроил си собствената ми дъщеря против мен!

— Сам сте си виновен за това, Ваше Величество — простена старецът.

Единият страж го срита в ребрата. Мъжът проплака от болка.

— Престанете! — извика момчето.

— Щом толкова много обичаш лабиринта си — заяви царят, — ще те оставя в него. Тук ще бъде работилницата ги. Тук ще твориш новите си чудеса! Измисли нещо, което да ме забавлява. Всеки лабиринт има нужда от чудовище. Ти ще си моето!

— Не ме е страх от вас — простена старецът.

Владетелят се усмихна студено. Впи поглед в момчето.

— Но те е грижа за сина ти, нали? Ако не ми се подчиняваш, следващия път стражите ми ще накажат не теб, а него!

Царят изскочи от залата заедно със стражите, вратите се затвориха с трясък и детето и баща му останаха сами в мрака.

— Какво ще правим? — извика жално момчето. — Татко, ще те убият!

Мъжът преглътна едва-едва. Опита се да се усмихне, ала разкървавената му уста беше ужасяваща.

— Не унивай, сине. — Той вдигна поглед към звездите. — Ще намеря начин да избягаме.

Разнесе се силен трясък — от външната страна на вратата бяха спуснали дебело резе — и аз се събудих, облян в студена пот.

На сутринта все още не се бях съвзел напълно, когато Хирон ни свика на военен съвет. Събрахме се на арената, което ми се стори доста странно — да разискваме бъдещето на лагера, докато Госпожа О’Лиъри дъвчеше пищяща розова гумена играчка с размерите на бивол.

Хирон и Квинт стояха начело край пирамидата с оръжията. До тях бяха Клариса и Анабет, които първи взеха думата, за да разкажат предисторията. Тайсън и Гроувър седяха колкото се може по-далеч един от друг. Присъстваха още дриадата Хвойничка, Силена Берегард, Травис и Конър Стол, Бекендорф, Лий Флетчър и Аргус, стоокият великан, който отговаряше за охраната на лагера. Появата му беше показателна за сериозността на срещата. Аргус се вясваше само в извънредни случаи. Докато Анабет говореше, той се взираше напрегнато в нея със стоте си сини кървясали очи.

— Сигурно Люк е открил входа към Лабиринта — рече Анабет. — Той знаеше всичко за лагера!

Стори ми се, че долових гордост в гласа й — тя все още изпитваше уважение към Люк, колкото и да беше зъл.

Хвойничка се прокашля.

— Точно това се опитвах да ви кажа снощи. Входът на пещерата винаги си е бил там. Люк често го използваше.

Силена Берегард се намръщи.

— Знаела си за входа към Лабиринта и не си ни казала?

Лицето на Хвойничка позеленя.

— Не знаех, че е важно. Някаква си пещера. Не си падам по-гадни пещери.

— Тя има добър вкус — измърмори Гроувър.

— Изобщо нямаше да й обърна внимание, ако… ако не беше Люк — Хвойничка позеленя още повече от смущение.

Гроувър изсумтя.

— Вземам си назад думите за добрия вкус.

— Интересно. — Квинт лъскаше меча си, докато говореше. — И вие смятате, че този младеж, Люк, ще се осмели да използва Лабиринта, за да нападне лагера?

— Със сигурност — обади се Клариса. — Ако успее да прекара армията си от чудовища направо в гората, без да е необходимо да преминават през вълшебните граници, ние сме загубени. Лесно ще ни победи. Сигурно го планира отдавна.

— Затова е изпратил разузнавачи в Лабиринта — рече Анабет. — Знаем го, защото… намерихме един от тях.

— Крис Родригес — вметна Хирон и изгледа многозначително Квинт.

— А — кимна Квинт, — онзи в… Да, разбирам.

— Онзи в какво? — попитах аз.

Клариса ми хвърли убийствен поглед.

— Въпросът е, че Люк търси начин да се ориентира в Лабиринта. Иска да намери работилницата на Дедал.

Спомних си съня си — окървавения старец с разкъсаните дрехи.

— Онзи, който е направил Лабиринта?

— Да — отвърна Анабет. — Най-великият архитект и изобретател на всички времена. Ако легендата е вярна, работилницата му е в центъра на Лабиринта. Единствено той знае как да се ориентира вътре. Ако Люк успее да стигне до работилницата и да убеди Дедал да му помогне, няма да му се налага да се лута из проходите, нито пък да рискува да загуби армията си в някой от смъртоносните капани на Лабиринта. Може да се появи навсякъде — бързо и лесно. Първо в лагера, за да ни види сметката. А след това… на Олимп.

Възцари се гробна тишина, чуваше се само писукането на гумената играчка в челюстите на Госпожа О’Лиъри: „Писук! Писук!“.

Накрая Бекендорф положи големите си длани на масата.

— Чакайте малко. Анабет, ти каза „да убеди Дедал“. Дедал не е ли мъртъв?

Квинт изсумтя.

— Надявам се. Той е живял преди поне три хиляди години. А и дори да е жив, в легендата се казва, че е избягал от Лабиринта, нали?

Хирон нетърпеливо потропа с копита.

— Точно това е проблемът, скъпи ми Квинт. Никой не знае със сигурност. Носят се слухове, че… Всъщност за Дедал се разказват какви ли не истории, но в една от тях се твърди, че към края на живота си той отново се е скрил в Лабиринта. И е възможно още да е там.

Сетих се за стареца, когото бях видял в съня си. Изглеждаше толкова измъчен, че не ми се вярваше да е изкарал и седмица повече, да не говорим за три хиляди години.