Читаем Битката за Лабиринта полностью

— Помогнал си на атинянина да убие минотавъра ми, Дедал! Настроил си собствената ми дъщеря против мен!

— Сам сте си виновен за това, Ваше Величество — простена старецът.

Единият страж го срита в ребрата. Мъжът проплака от болка.

— Престанете! — извика момчето.

— Щом толкова много обичаш лабиринта си — заяви царят, — ще те оставя в него. Тук ще бъде работилницата ги. Тук ще твориш новите си чудеса! Измисли нещо, което да ме забавлява. Всеки лабиринт има нужда от чудовище. Ти ще си моето!

— Не ме е страх от вас — простена старецът.

Владетелят се усмихна студено. Впи поглед в момчето.

— Но те е грижа за сина ти, нали? Ако не ми се подчиняваш, следващия път стражите ми ще накажат не теб, а него!

Царят изскочи от залата заедно със стражите, вратите се затвориха с трясък и детето и баща му останаха сами в мрака.

— Какво ще правим? — извика жално момчето. — Татко, ще те убият!

Мъжът преглътна едва-едва. Опита се да се усмихне, ала разкървавената му уста беше ужасяваща.

— Не унивай, сине. — Той вдигна поглед към звездите. — Ще намеря начин да избягаме.

Разнесе се силен трясък — от външната страна на вратата бяха спуснали дебело резе — и аз се събудих, облян в студена пот.



На сутринта все още не се бях съвзел напълно, когато Хирон ни свика на военен съвет. Събрахме се на арената, което ми се стори доста странно — да разискваме бъдещето на лагера, докато Госпожа О’Лиъри дъвчеше пищяща розова гумена играчка с размерите на бивол.

Хирон и Квинт стояха начело край пирамидата с оръжията. До тях бяха Клариса и Анабет, които първи взеха думата, за да разкажат предисторията. Тайсън и Гроувър седяха колкото се може по-далеч един от друг. Присъстваха още дриадата Хвойничка, Силена Берегард, Травис и Конър Стол, Бекендорф, Лий Флетчър и Аргус, стоокият великан, който отговаряше за охраната на лагера. Появата му беше показателна за сериозността на срещата. Аргус се вясваше само в извънредни случаи. Докато Анабет говореше, той се взираше напрегнато в нея със стоте си сини кървясали очи.

— Сигурно Люк е открил входа към Лабиринта — рече Анабет. — Той знаеше всичко за лагера!

Стори ми се, че долових гордост в гласа й — тя все още изпитваше уважение към Люк, колкото и да беше зъл.

Хвойничка се прокашля.

— Точно това се опитвах да ви кажа снощи. Входът на пещерата винаги си е бил там. Люк често го използваше.

Силена Берегард се намръщи.

— Знаела си за входа към Лабиринта и не си ни казала?

Лицето на Хвойничка позеленя.

— Не знаех, че е важно. Някаква си пещера. Не си падам по-гадни пещери.

— Тя има добър вкус — измърмори Гроувър.

— Изобщо нямаше да й обърна внимание, ако… ако не беше Люк — Хвойничка позеленя още повече от смущение.

Гроувър изсумтя.

— Вземам си назад думите за добрия вкус.

— Интересно. — Квинт лъскаше меча си, докато говореше. — И вие смятате, че този младеж, Люк, ще се осмели да използва Лабиринта, за да нападне лагера?

— Със сигурност — обади се Клариса. — Ако успее да прекара армията си от чудовища направо в гората, без да е необходимо да преминават през вълшебните граници, ние сме загубени. Лесно ще ни победи. Сигурно го планира отдавна.

— Затова е изпратил разузнавачи в Лабиринта — рече Анабет. — Знаем го, защото… намерихме един от тях.

— Крис Родригес — вметна Хирон и изгледа многозначително Квинт.

— А — кимна Квинт, — онзи в… Да, разбирам.

— Онзи в какво? — попитах аз.

Клариса ми хвърли убийствен поглед.

— Въпросът е, че Люк търси начин да се ориентира в Лабиринта. Иска да намери работилницата на Дедал.

Спомних си съня си — окървавения старец с разкъсаните дрехи.

— Онзи, който е направил Лабиринта?

— Да — отвърна Анабет. — Най-великият архитект и изобретател на всички времена. Ако легендата е вярна, работилницата му е в центъра на Лабиринта. Единствено той знае как да се ориентира вътре. Ако Люк успее да стигне до работилницата и да убеди Дедал да му помогне, няма да му се налага да се лута из проходите, нито пък да рискува да загуби армията си в някой от смъртоносните капани на Лабиринта. Може да се появи навсякъде — бързо и лесно. Първо в лагера, за да ни види сметката. А след това… на Олимп.

Възцари се гробна тишина, чуваше се само писукането на гумената играчка в челюстите на Госпожа О’Лиъри: „Писук! Писук!“.

Накрая Бекендорф положи големите си длани на масата.

— Чакайте малко. Анабет, ти каза „да убеди Дедал“. Дедал не е ли мъртъв?

Квинт изсумтя.

— Надявам се. Той е живял преди поне три хиляди години. А и дори да е жив, в легендата се казва, че е избягал от Лабиринта, нали?

Хирон нетърпеливо потропа с копита.

— Точно това е проблемът, скъпи ми Квинт. Никой не знае със сигурност. Носят се слухове, че… Всъщност за Дедал се разказват какви ли не истории, но в една от тях се твърди, че към края на живота си той отново се е скрил в Лабиринта. И е възможно още да е там.

Сетих се за стареца, когото бях видял в съня си. Изглеждаше толкова измъчен, че не ми се вярваше да е изкарал и седмица повече, да не говорим за три хиляди години.

Перейти на страницу:

Похожие книги

111 опер
111 опер

Предлагаемый справочник-путеводитель продолжает традицию СЃР±РѕСЂРЅРёРєР° В«50 опер» (в последующих изданиях — В«100 опер»), задуманного более 35 лет назад видным отечественным музыковедом профессором М. С. Друскиным. Это принципиально новый, не имеющий аналогов тип справочного издания. Просвещенным любителям музыки предлагаются биографические сведения и краткая характеристика творчества композиторов — авторов опер, так и история создания произведения, его сюжет и характеристика музыки. Р' изложении сюжета каждая картина для удобства восприятия выделена абзацем; в характеристике музыки определен жанр, указаны отличительные особенности данной оперы, обращено внимание на ее основные СЌРїРёР·РѕРґС‹, абзац отведен каждому акту. Р' СЃРїРёСЃРєРµ действующих лиц голоса указаны, как правило, по авторской партитуре, что не всегда совпадает с современной практикой.Материал располагается по национальным школам (в алфавитном порядке), в хронологической последовательности и охватывает всю оперную классику. Для более точного понимания специфики оперного жанра в конце книги помещен краткий словарь встречающихся в ней музыкальных терминов.Автор идеи М. ДрускинРедактор-составитель А. КенигсбергРедактор Р›. МихееваАвторский коллектив:Р". Абрамовский, Р›. Данько, С. Катанова, А. Кенигсберг, Р›. Ковнацкая, Р›. Михеева, Р". Орлов, Р› Попкова, А. УтешевР

Алла Константиновна Кенигсберг , Людмила Викентьевна Михеева

Культурология / Справочники / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды

Что мы знаем о духовном наследии коренной России? В чем его основа? Многие не задумываясь расскажут вам о православной традиции, ведь её духом пропитаны и культурные памятники, и вся историческая наука, и даже былинный эпос. То, что христианская догматика очень давно и прочно укоренилась в массовом сознании, не вызывает сомнений. Столетиями над этим трудилась государственно-церковная машина, выкорчевывая неудобные для себя обычаи народной жизни. Несмотря на отчаянные попытки покончить с дохристианским прошлым, выставить его «грязным пережитком полудиких людей», многим свидетельствам высокодуховной жизни того времени удалось сохраниться.Настоящая научная работа — это смелая попытка детально разобраться в их содержании. Материал книги поражает масштабом своего исследования. Он позволит читателю глубоко проникнуть в суть коренных традиций России и прикоснуться к доселе неведомым познаниям предков об окружающем мире.

Александр Владимирович Пыжиков

Культурология