Читаем Битката за Лабиринта полностью

Надигна се тромаво и излезе, като остави храната си недоядена.

Хирон се опита да се усмихне. Сигурно искаше да ми вдъхне кураж, но в кентавърския си вид се извисяваше над мен и хвърляше сянка върху масата.

— Как спа, Пърси?

— Ммм, добре. — Въпросът му ме учуди. Дали знаеше за странното обаждане, което бях получил снощи?

— Доведох Гроувър — продължи той, — за да си поговорите. И сега, извинете ме, трябва да изпратя няколко съобщения по Ирида. Ще се видим после.

Изгледа Гроувър многозначително и затропка с копита навън.

— За какво става дума? — попитах Гроувър.

Той ровичкаше унило яйцата си. Личеше си, че мислите му бяха другаде, тъй като отхапа зъбците на вилицата и сдъвка и тях.

— Хирон иска да ме убедиш — измърмори Гроувър.

Някой друг се настани на пейката до мен: Анабет.

— Аз ще ти кажа за какво става дума — рече тя. — За Лабиринта.

Притесних се. Всички в трапезарията хвърляха погледи към нас и си шушукаха. А Анабет седеше точно до мен — почти се опираше в мен.

— Не бива да идваш тук — изсъсках аз.

— Трябва да поговорим — настоя тя.

— Но правилата…

Не можеше да не знае, че на лагерниците не беше позволено да сядат на чужди маси. Забраната не важеше за сатирите. Те не бяха полубогове. Ние обаче трябваше да се храним само на масата на нашата хижа. Нямах представа какво беше наказанието при нарушение, тъй като никога не се беше случвало. Ако господин Д. беше тук, сигурно вече щеше да е удушил Анабет с вълшебна лозница, само че него го нямаше. Хирон също си беше тръгнал. Квинт ни погледна и само вдигна вежди, но си замълча.

— Гроувър е загазил яко — поде Анабет. — Има само един начин да му помогнем. И това е Лабиринта. По това работехме заедно с Клариса.

Размърдах се, мъчех се да проясня мислите си.

— Говориш за Лабиринта, в който в миналото са държали минотавъра, нали?

— Точно така — кимна тя.

— И той вече не е под царския дворец в Крит? А под някоя сграда в Америка?

Виждате ли? Трябваха ми само няколко години, за да схвана нещата. Всички важни места следваха Западната цивилизация — планината Олимп сега беше над „Импайър Стейт Билдинг“, а входът към Подземното царство беше в Лос Анджелис. Бях адски горд от досетливостта си.

Анабет въздъхна и поклати глава.

— Под сграда ли? Стига, Пърси! Лабиринтът е огромен. Не би се подбрал под цял град, да не говорим за отделна сграда.

Спомних си за съня си с Нико на брега на Стикс.

— Искаш да кажеш, че Лабиринтът е част от Подземното царство?

— Не. — Тя се намръщи. — Може и да има коридори, които да минават през царството на Хадес. Не съм сигурна. Но нещата са много по-сложни. Лабиринтът е точно под повърхността на света на простосмъртните, нещо като втори слой. Той се е разраствал в продължение на хиляди години, провирал се е под западните градове и сега през него можеш да стигнеш до всяка точка на земята.

— Ако не се загубиш — измърмори Гроувър. — И не загинеш от ужасна смърт.

— Гроувър, не може да няма начин! — възкликна Анабет. Имах чувството, че са водили този спор и преди. — Клариса оживя.

— На косъм! — извика той. — А другият…

— Той просто полудя, но е жив.

— О, каква утеха! — Долната устна на Гроувър потрепери. — Страшно ме успокои!

— Чакайте малко! — обадих се аз. — Каква е тази история с Клариса и кой е полудял?

Анабет хвърли поглед към масата на Арес. Клариса се взираше в нас напрегнато и като че ли се досещаше за какво говорехме, но побърза да сведе очи към чинията си.

— Миналата година — сниши глас Анабет — Хирон възложи една задача на Клариса.

— Помня — рекох. — Беше тайна.

Тя кимна. Държеше се необичайно сериозно, но аз се радвах, че вече не ми се сърдеше. И ми беше приятно, че наруши правилата, за да седне до мен.

— Беше тайна — потвърди тя, — тъй като Клариса откри Крис Родригес.

— Онзи от хижата на Хермес? — Помнех го. Преди две години го бяхме подслушали на борда на кораба на Люк „Принцеса Андромеда“. Крис беше от полубоговете, избягали от лагера, за да се присъединят към армията на титаните.

— Да — отговори Анабет. — Миналото лято той се появил във Финикс, Аризона, близо до дома на майката на Клариса.

— Как така се появил?

— Вървял през пустинята, на четирийсет градуса жега, с бойни доспехи и бълнувал за някаква нишка.

— Нишка… — измърморих аз.

— Не бил на себе си. Клариса го завела в къщата на майка си, за да не го затворят в лудница. Опитала се да му помогне да се съвземе. Повикала Хирон, но и той не успял да измъкне нищо от Крис. Единственото, което разбрали от него, било, че армията на Люк изследва Лабиринта.

Потреперих. Горкият Крис… не беше чак толкова лошо момче. Какво ли го беше накарало да полудее? Хвърлих поглед към Гроувър, който дъвчеше остатъка от вилицата си.

— И защо са изследвали Лабиринта? — попитах.

Перейти на страницу:

Похожие книги

111 опер
111 опер

Предлагаемый справочник-путеводитель продолжает традицию СЃР±РѕСЂРЅРёРєР° В«50 опер» (в последующих изданиях — В«100 опер»), задуманного более 35 лет назад видным отечественным музыковедом профессором М. С. Друскиным. Это принципиально новый, не имеющий аналогов тип справочного издания. Просвещенным любителям музыки предлагаются биографические сведения и краткая характеристика творчества композиторов — авторов опер, так и история создания произведения, его сюжет и характеристика музыки. Р' изложении сюжета каждая картина для удобства восприятия выделена абзацем; в характеристике музыки определен жанр, указаны отличительные особенности данной оперы, обращено внимание на ее основные СЌРїРёР·РѕРґС‹, абзац отведен каждому акту. Р' СЃРїРёСЃРєРµ действующих лиц голоса указаны, как правило, по авторской партитуре, что не всегда совпадает с современной практикой.Материал располагается по национальным школам (в алфавитном порядке), в хронологической последовательности и охватывает всю оперную классику. Для более точного понимания специфики оперного жанра в конце книги помещен краткий словарь встречающихся в ней музыкальных терминов.Автор идеи М. ДрускинРедактор-составитель А. КенигсбергРедактор Р›. МихееваАвторский коллектив:Р". Абрамовский, Р›. Данько, С. Катанова, А. Кенигсберг, Р›. Ковнацкая, Р›. Михеева, Р". Орлов, Р› Попкова, А. УтешевР

Алла Константиновна Кенигсберг , Людмила Викентьевна Михеева

Культурология / Справочники / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды

Что мы знаем о духовном наследии коренной России? В чем его основа? Многие не задумываясь расскажут вам о православной традиции, ведь её духом пропитаны и культурные памятники, и вся историческая наука, и даже былинный эпос. То, что христианская догматика очень давно и прочно укоренилась в массовом сознании, не вызывает сомнений. Столетиями над этим трудилась государственно-церковная машина, выкорчевывая неудобные для себя обычаи народной жизни. Несмотря на отчаянные попытки покончить с дохристианским прошлым, выставить его «грязным пережитком полудиких людей», многим свидетельствам высокодуховной жизни того времени удалось сохраниться.Настоящая научная работа — это смелая попытка детально разобраться в их содержании. Материал книги поражает масштабом своего исследования. Он позволит читателю глубоко проникнуть в суть коренных традиций России и прикоснуться к доселе неведомым познаниям предков об окружающем мире.

Александр Владимирович Пыжиков

Культурология