— Достатъчно често — отвърна той. Гласът му бе строг и студен, много по-различен от този, с който разгорещено бе нашепвал името й през нощта, докато се изливаше в нея.

— За… за изтезанията ли?

Нейт се надигна. Бързото му движение едва не я изхвърли от леглото — което показваше колко е мек проклетият матрак, удобен като циментов блок. След това, отново без да я погледне, със замах свали дългите си крака от леглото и вдигна окървавените си дънки от пода.

— Казах, че не искам да говоря за това — изръмжа и обу панталона си на голо.

Макар че бе отхвърлена толкова студено, Али не можеше да не се възхити на прекрасното му тяло, което най-вероятно доказваше, че е малко повече от луда по него. Да, но това не беше нищо ново, нали?

— Добре. — Опита се да го успокои. — Аз само… — Поклати глава и седна. Нямаше представа как да се справи с тази ситуация, при която един човек звучеше като че умира в съня си и очевидно беше смутен, че тя е станала свидетел на неговата уязвимост, но щеше да даде най-доброто от себе си. Или, в този случай, щеше да прибегне до едно старо клише: — Ако някога пожелаеш да говориш за това, искам да знаеш, че за теб съм винаги тук.

Той се обърна. Красивото му лице изглеждаше необичайно сурово на мъждивата жълтеникава светлина на нощните лампи.

— Мислех, че това е само за една нощ.

Опа! Какво?

— Аз не… — Тя поклати глава. — Нямах предвид това. Просто си помислих…

— Забрави! — изсъска той. — Престани да мислиш!

— Нейт! — Младата жена протегна ръка към него, като с другата повдигна абсурдно смешната завивка върху голите си гърди. Изведнъж се почувства страшно уязвима. — Моля те, спри! Не е нужно да ми казваш какво си сънувал, но не… не го използвай като извинение да се затвориш отново за мен. Не го използвай като повод да ме отблъснеш. Просто искам…

— Не използвам нищо като оправдание — прекъсна я с презрително сумтене. — Не ми е и нужно. Споразумяхме се само за една нощ. — Отривисто посочи през прозореца към бледорозовата светлина, озарила източния хоризонт. Новият ден изглеждаше така, сякаш си слагаше червило. — Вече е сутрин. Така че… — направи вълнообразно движение с едрата си ръка — … зората на новия ден слага край на този малък, безумен експеримент.

Думите му я пронизаха чак до мозъка на костите.

Безумен експеримент?

— Но аз си помислих…

— Какво? — Той извърна леко глава и постави широката си длан като фуния до ухото си.

В този момент й се искаше да го удари. Отново. Само че този път така, че много, ама много да го заболи. Да го нарани толкова силно, колкото я нараняваше той.

— Виж — каза Нейт, като се наведе, за да си вземе ботушите, докато тя просто седеше и се взираше в него с ням ужас. — Сексът наистина беше страхотен, сладурче. Вероятно най-добрият в живота ми. Но и двамата знаем, че беше само за една нощ. Не го съсипвай с опита си да го превърнеш в нещо друго.

Вероятно най-добрият в живота му? Вероятно?!!

Сега искаше не просто да го удари, а да откъсне проклетата му глава.

— Ти си най-… — Пронизителният звън на мобилния му телефон прекъсна унищожителната обида, която напираше на езика й.

Той вдигна язвително вежди.

Да, спасен от звъна на телефона. Отново клише.

Али рязко затвори уста, наблюдавайки го как вади айфона от джоба на дънките си. Нейт й хвърли мрачен поглед, преди да поднесе апарата до ухото си.

— Призрака — кресна той, като обърна към нея широкия си гръб, който носеше крещящото доказателство — следите от ноктите й — за горещия екстаз на миналата нощ. Една нощ, която беше може би най-добрата в живота му, и която — очевидно — нямаше никакво желание да повтори.

Али се извърна. Не искаше да чува остатъка от разговора. Не й беше и необходимо. Всичко, което й трябваше да знае, беше изписано на подлото му, красиво лице.

Всичко бе свършило. Беше се съгласил на една нощ и тази нощ бе стигнала до неизбежния си завършек, така че й оставаше… какво?

Нищо, ето какво.

Нищо, освен мъчителния спомен за сладката страст, която бяха споделили. Нищо, освен ужасяващата увереност, че няма да обича никой друг мъж така, както обича Нейт. Нищо друго, освен едно сърце, което бе изпълнено с надежда, а сега бе разбито на хиляди кървави парченца.

Отхвърли завивката настрана и стана от леглото. Бързайки към банята, събра разхвърляните си дрехи и отказа да се поддаде на горещите сълзи, които неудържимо напираха под клепачите й.

Какво очакваше? Той беше Нейтън Уелър — Призрака. Ледения. Господин Безчувствен, както обичаше да го нарича Ози. Наистина ли си мислеше, че една нощ, прекарана с нея, изведнъж би го превърнала в някой друг? Е, той наистина се преобрази, но също както при Пепеляшка, метаморфозата му бе ограничена във времето. Не в полунощ, както е в приказката, а с появата на новия ден.

И не остави след себе си стъклена пантофка.

О, не! След себе си той успя да остави само глупавото й, импулсивно, разбито сърце.

Глава 17