Читаем Ад на колела полностью

Опита да отвори ключалката с ножа си, но тя беше направена от дебело, закалено желязо, още отпреди Втората световна война и изобщо не помръдна.

— Майната ти! — извика той и заби ножа в дървената врата. Преви се надве, разтърсен от последвалата кашлица; този път количеството ярка кръв беше по-голямо.

Исусе, Мария и Йосифе! Състоянието му беше много тежко.

Когато най-сетне успя да се изправи, избърса с опакото на ръката устата си, и… — Здравей! — Каква красива гледка се разкри пред сълзящите му, кървясали очи?! Ножът му стърчеше от старата врата, а смъртоносното острие беше преминало през нея.

Е, понякога се случват чудеса, помисли си Нейт.

Сграбчи дръжката на ножа, извади го и изследва дървото.

Сухо гниене.

— Добре, Григ — прошепна и направи крачка назад на треперещите си крака. — Идвам, приятелю. — Заби пръсти в пясъка, за да има опора и се хвърли с всичка сила напред, удряйки с рамо вратата.

Мътните да го вземат! Усети как няколко ребра сдадоха багажа.

За щастие, не само те сдадоха багажа. От силния удар дървото се беше разцепило до пантите и сега там имаше доста голяма пукнатина.

Придържаше потрошения си гръден кош, докато започна да диша, без да иска да умре, след което се смръщи, отстъпи крачка назад, за да се засили, и отново се хвърли към вратата.

Бам! Цялата шибана изгнила дървесина излетя от пантите и Нейт се приземи с трясък в коридора. Изобщо не изчака да си поеме въздух — страхуваше се, че някое от счупените му ребра може да пробие с гръм и трясък белия му дроб. Изправи се, без да обръща внимание на болката и виенето на свят, изтича към съседната стая и бързо превъртя ключа. Когато се втурна вътре, залитна шокиран и застина отвратен.

О, Боже! Григ!

Едва не падна на колене.

Преглътна, клатейки глава, и отказа да повярва на онова, което сърцето му казваше… Отказа да повярва в истината — че е твърде късно — и се повлече напред.

Григ беше проснат върху грубо издялана маса и завързан към нея с разперени крайници. Навсякъде имаше кръв.

Твърде много кръв и…

Нейт се обърна и повърна, след като се бе приближил достатъчно, за да види огромната рана в хлътналия корем на Григ и голямата купчина кървави черва, увити около една дълга пръчка, лежаща до восъчнобялото тяло на партньора му.

— Григ, братко мой! — Плачейки, Нейт избърса повърнатото от устата му и положи мръсната си, трепереща ръка върху спечената от кръв коса на приятеля си. — Боже мой, какво са направили с теб?!