Читаем Ад на колела полностью

Завъртя рамо и се намръщи, когато болката се върна пулсираща като непоносим зъбобол.

Да остарееш не е просто гадно, а гадост на n-та степен. Взе шишенцето с ибупрофен от нощното шкафче, метна две таблетки дълбоко в гърлото си и ги преглътна.

Хайде, малки чудеса на химията, сътворете магията си!

Двадесет минути по-късно, изкъпан и избръснат, Франк седеше в кабинета си с глазирана поничка в едната ръка и телефон в другата. Беше почти 6:30 вашингтонско време, което означаваше, че генерал Фулър ще може да понесе едно кратко телефонно събуждане. Навярно дъртото магаре нямаше да се зарадва — понякога животът е истинска кучка — но в крайна сметка щеше да го преживее.

Да прекъсне спокойния сън на генерала беше на последно място в списъка на Франк с нещата, които не бива да прави днес; много по-назад, в сравнение с „да не целувам Беки“ и „никаква война с ЦРУ или ФБР“. Ако успееше да събуди генерала и съумееше да накара този високопоставен задник да изпълни своята част от сделката, щеше да му позволи да постави няколко големи червени отметки срещу доста от задачите в списъка за деня. Надяваше се да научи какво точно е разследвал проклетият агент Дилейни и да разбере защо, по дяволите, са пуснали шпионин като опашка на малката сестра на Григ.

— Франк?

Той затвори, преди някой да отговори на обаждането в другия край на линията, и погледна към отворената врата на кабинета си.

Очевидно не беше единственият, който бе прекарал безсънна нощ. Алиша Морган имаше тъмни кръгове под очите. Изглеждаше така, сякаш бе плакала. От страх? Заради брат си? Човече, това бяха причини, които го караха да иска да я увие в памук и да я сложи на сигурно място на рафта. Жените, тези очарователно нежни създания, никога не биваше да имат подобен израз на лицата си. Почувства се отчасти отговорен, защото трябваше да познава хората си и да разбере, че един от мъжете му е работел и за други. Длъжен беше да усети нещо в Григ, нещо, което да го предупреди. Но не го беше направил, а сега сестра му щеше да плаща цената.

Тя държеше в ръцете си Фъстъка и беше завряла сладкото си носле в петнистата козина на котарака. Приличаше на малко момиченце, което търси утеха.

— Влизай, Али — каза и после осъзна, че тя не може да го чуе заради силното мъркане на господин Винаги гладен, затова й посочи с жест многобройните столове пред бюрото си.

Тя побърза да се настани и сложи доволния Фъстък в скута си.

— Мислех си за нещо. Не знам дали си струва, но това, което търсят, може да бъде в… — Франк й даде знак да продължи. — … кутията на спомените.

Това някаква нова група ли беше? Човече, май наистина беше остарял.

— Моля?

— Докато растяхме, родителите ни винаги бяха толкова погълнати от… — Тя поклати глава. — Забрави. Нищо от това не е важно. Просто глупости. Усещам мозъка си като гъба… пълен с дупки, разбираш ли?

— Бих ти предложил чаша кафе… — Али направи такава физиономия, сякаш казваше: „Предпочитам да бъда намазана с катран и покрита с пера“. — Да, добре — засмя се Шефа, — но аз не мисля така.

— Това нещо прилича на моторно масло — заяви тя с тон, пълен с отвращение.

— Ммм-хмм, но прави чудеса за остротата на мисленето. — И помага на един мъж да устои на близалките на една малка изкусителка, която непрекъснато го принуждава да ги тъпче в джоба на ризата си. Трудно е да се насладиш на вкуса на безалкохолна бира, когато езикът ти е облечен в кофеинов пуловер.

— Ще пасувам — отвърна сухо Али. — Ценя стомаха си твърде много, за да… Ох! — Внимателно отстрани ноктите на Фъстъка, забити в плата на дънките й. — Казват, че любовта боли. Никога не съм знаела какво означава това, докато не срещнах Фъстъка.

Забавна. Жената беше забавна. В добавка към това беше красива като цветна пъпка, умът й беше остър като бръснач и беше изненадващо силна под захаросаната си външност. И Франк разбра защо близо до нея Призрака се превръщаше на кроманьонец.

— Както и да е, да се върнем към кутията на спомените — каза тя, чешейки Фъстъка под покритата с белези брадичка, докато жълтите очи на котарака се завъртяха в унизителен котешки екстаз. — Това е нещо, което Григ и аз започнахме, когато бяхме деца. Прибирахме малки спомени вътре. Знаеш какво имам предвид: първата му бейзболна ръкавица, моята първа кукла Барби, свидетелствата ни за отличен успех, такива неща.

Да, Франк също имаше кутия на спомените. Тя бе пълна с предмети от неговото детство и се съхраняваше в таванското помещение на сестра му. Но какво общо имаше това с работата на Григ за ФБР или с факта, че самата Али беше преследвана от призрак, обучаван от ЦРУ, който след всеки свой ход оставяше следа като охлюв по тинеста пътека?