Читаем 61 часа полностью

— Не мога да повярвам, че рокерите са били толкова време тук, без да пипнат нищо — промърмори Питърсън. — Изкушението трябва да е било много голямо за тях.

— Имам впечатлението, че когато този Платон заповяда нещо да не се пипа, всички се съобразяват — рече Ричър, докато се промъкваше навътре в тунела. В главата му изплува картината отпреди петдесет години: наредени във верига петдесетина изпотени мъже си подават еднокилограмовите пакети, които се трупат на прецизно подредени купчини по сто. Вероятно са подбрали най-ниските. Нямаше представа какви са били ръстовите изисквания за Военновъздушните сили преди половин век. Но част от тези хора са стояли изправени, а други — не. Пакетите с дрога са били спускани с въжета през вентилационните тръби. Пет-десет наведнъж, а може би и повече. Горе са били използвани макари. Някаква импровизирана система. Пренасянето им на ръка по стълбите е било непосилна работа. Вероятно рокерите са ги вадили по същия начин. Недовършената, отворена от двете страни вентилационна система, бе твърде очевидна, за да бъде пренебрегната.

Той се промъкна още малко напред и направи друго откритие.

Главният тунел имаше разклонение. Като чертеж с обиколка на кръг, пресечена от радиуса. Напъха се в него и не след дълго се оказа в съседния успореден тунел. Пропълзя още малко напред и откри две нови разклонения — едното надясно, другото наляво. Оказа се, че това място е истински лабиринт. Три отделни кръга, свързани с осем лъча. Всеки кръг разполагаше с лавици, издълбани в скалата. Допълнителни линейни метри за детските дюшеци, многобройни завои. Някои надясно, други наляво. Четириъгълни пресечки нямаше. Всички бяха Т-образни и свършваха в далечния край на лъчите. От там започваха разклоненията, наляво или надясно. Странна конфигурация. На чертеж със сигурност е приличала на келтска брошка. Вероятно конструкционните промени не са засягали само височината. Оригиналните планове може би са предвиждали нещо като подземен Пентагон, но не правоъгълен, а кръгъл, с вътрешна връзка между отделните лъчи.

В скалата бяха издълбани плитки ниши, на равно разстояние една от друга. Може би за тоалетни, които така и не са били довършени. А може би за кухни или складове за хранителни припаси. Също така недовършени. Всичко беше укрепено с гладък бетон. Сух и прашен. Въздухът миришеше на застояло. Наоколо цареше мъртва тишина.

— Я вижте това — подвикна Питърсън.

Ричър не успя да локализира гласа, който идваше от всички тунели едновременно. Шептящо напевен, странно мелодичен от ехото на каменните стени.

— Къде си? — извика той.

— Тук.

Това нищо не означаваше.

Ричър пропълзя обратно в кръглото преддверие и отново извика. Оказа се, че Питърсън е в съседния тунел. Той запълзя нататък. Завари го пред резервоар за гориво. Голяма и грозна цистерна, изработена от множество извити стоманени плоскости, достатъчно малки, за да бъдат свалени през вентилационната шахта и заварени на място. Беше вградена в скалата, с дължина около дванайсет метра. Достатъчно голяма, за да побере пет хиляди галона. Стените ѝ мазно проблясваха. Миришеше на керосин. Очевидно беше монтирана допълнително. Заварките бяха груби и напълно неприемливи от техническа гледна точка. Във ВВС със сигурност са разполагали с по-добри заварчици.

Питърсън се наведе и почука по стоманената повърхност. Звукът беше тъп, като на пълно. Ричър си спомни за цистерната, която за малко не го премаза на завоя преди пистата.

— Страхотно! — промълви той. — Намираме се на седемдесет метра под земята близо до пет хиляди галона самолетно гориво, съхранявано в самоделен резервоар!

— Не е самолетно гориво. Мирише на керосин.

— На практика е едно и също. Или е едното, или другото. Далеч по-голямо количество от нужното за отопление на къщите. И току-що докарано. След като вече са знаели, че трябва да си тръгнат. И след като са почистили пистата. От което следва, че на нея ще се приземи самолет. Вероятно скоро. Който ще се нуждае от презареждане. Холанд трябва веднага да информира Агенцията.

— Няма да кацне през нощта. Пистата е без осветление.

— Въпреки това. Времето е малко. Къде се намира най-близкият оперативен център на Агенцията?

Питърсън не отговори.

— Как са напълнили резервоара? — попита той.

— Прекарали са цистерната до вратата и са пуснали маркуч в шахтата.

— Трябва да е бил много дълъг маркуч.

— Във всяка къща с голям двор има дълги маркучи.

После прозвуча гласът на Холанд.

— Момчета, елате да видите това!

Гласът му прозвуча като странно съскащо ехо, изпълнило цялото кръгло помещение. Собственикът му се намираше в отсрещния тунел. Ричър се затътри по пода с гръб към него, превитият на две Питърсън го последва. Лъчът на фенерчето му играеше по стените на трийсетметровия тунел.

Беше като в приказка.

Като в пещерата на Аладин.

34